Article_top

Ако сте минавали скоро покрай Младежкия театър на бул. „Дондуков“ или през градинката зад НДК, не може да не сте забелязали опънатите цветни ленти, които вибрират с вятъра, докато той ги размества в различни съчетания – сякаш си играе на цветни линийки и търси най-подходящото място за всяка от тях.

Те са част от инсталацията на българо-френския артист Християн Бакалов „ЧИСТО (бъдеще)“, която до края на месеца може да бъде видяна в Софийския арсенал музей за съвременно изкуство (САМСИ). Колкото и атрактивни да са въпросните ленти обаче те ни най-малко не могат да ни подготвят за това, което се случва със зрителите вътре в музея.

За съжаление на медиите не е разрешено да описват самата инсталация, защото посетителите ще загубят най-важния елемент от нея – изненадата. Това е все едно да ви кажем кой е убиецът, докато пишем ревю за някой криминален роман.

Но можем да ви кажем, че тя е изпълнена в духа на други арт инсталации в света от края на миналия век, които са известни  като „сетивни” или „свръх сетивни” произведения. Това означава, че те се опитват да освободят сетивността от тъй нареченета „тирания на окото”.

Какво означава това?

Според френския психоаналитик Жак Лакан окото е не просто водещо човешко сетиво, но то осъществява контрол над останалите ни рецептори. Лакан аргументира това с нашата способност да разпознаваме себе си в огледалото. Според него, когато невръстното дете за първи път открие своя лик в огледалото, то е смаяно от... собствената си хубост.

Причината е, че преди този момент, различни желания трасират тялото на бебето, минават през него, радват го или го нервират, но то няма реална идея за себе си като за нещо завършено и цяло. Едва виждайки своя образ в огледалото, то открива, че всички тези нервни или доволни тръпки ги няма там, а то е просто едно цяло пухкаво, миличко създание. Това е моментът, в който според Лакан човек започва да привилегирова окото над останалите сетива, т.е. причината за това е нашият нарцисизъм, желанието да мислим за себе си като за  хубави и мили същества, а не раздирани от нерви и удоволствия тела. Нещо повече, окото започва да осъществява контрол над другите сетива и да ги потиска.

Лакан нарича този момент „праг към визуалния свят”, защото с прекрачването му ние напускаме нашата връзка с природата и земята и влизаме в света на езика и цивилизацията. За добро или за зло...

Ако се замислим, в голяма част приемането на една или друга идеология също прилича на прекрачването на някакъв праг и влизането в един друг свят. Защото Лакан вярва, че именно поради контрола на окото над останалите сетива, ние сме способни да паднем във властта на идеологии, конспиративни теории и т.н.

През втората половина на ХХ век много артисти в света започват да създават инсталации, които имат за цел да освободят, макар и за малко публиката от въпросната тирания на окото. Във време на диктаторски режим, бразилецът Х.Ойтисика например кани зрителите да се разходят  боси по плажа, да лежат в хамак, да слушат рок музика – той вярва, че засилените сетивни усещания могат да освободят мисълта от потискащата идеология, или както Клер Бишоп пише, да „създаде субективност, радикално противоположна на доминиращата култура”.

(И действително, до 1989 г. например у нас също имаше своеобразен контрол върху сетивността - разрешени бяха само определени жанрове музика и изобщо арт, ярката цветност не се допускаше от соцреализма, а вкусовете и ароматите в магазините бяха сведени до минимум. Но капитализмът също не освобождава сетивата, а по-скоро ги "мами" чрез симулации, кич, фалшиви реклами.)

Инсталацията „ЧИСТО (бъдеще)“ е първата у нас от този тип произведения, поне от тези стигнали до мен до момента. И, да, не мога да напиша какво ви очаква в нея, тъй като веднъж минало през съзнанието, всяко усещане отново може да попадне под контрола на окото.  А идеята на инсталацията е да ни накара да минем в различен режим на мислене и възприемане на света.

 

Ако сте минавали скоро покрай Младежкия театър на бул. „Дондуков“ или през градинката зад НДК, не може да не сте забелязали опънатите цветни ленти, които вибрират с вятъра, докато той ги размества в различни съчетания – сякаш си играе на цветни линийки и търси най-подходящото място за всяка от тях.

Те са част от инсталацията на българо-френския артист Християн Бакалов „ЧИСТО (бъдеще)“, която до края на месеца може да бъде видяна в Софийския арсенал музей за съвременно изкуство (САМСИ). Колкото и атрактивни да са въпросните ленти обаче те ни най-малко не могат да ни подготвят за това, което се случва със зрителите вътре в музея.

За съжаление на медиите не е разрешено да описват самата инсталация, защото посетителите ще загубят най-важния елемент от нея – изненадата. Това е все едно да ви кажем кой е убиецът, докато пишем ревю за някой криминален роман.

Но можем да ви кажем, че тя е изпълнена в духа на други арт инсталации в света от края на миналия век, които са известни  като „сетивни” или „свръх сетивни” произведения. Това означава, че те се опитват да освободят сетивността от тъй нареченета „тирания на окото”.

Какво означава това?

Според френския психоаналитик Жак Лакан окото е не просто водещо човешко сетиво, но то осъществява контрол над останалите ни рецептори. Лакан аргументира това с нашата способност да разпознаваме себе си в огледалото. Според него, когато невръстното дете за първи път открие своя лик в огледалото, то е смаяно от... собствената си хубост.

Причината е, че преди този момент, различни желания трасират тялото на бебето, минават през него, радват го или го нервират, но то няма реална идея за себе си като за нещо завършено и цяло. Едва виждайки своя образ в огледалото, то открива, че всички тези нервни или доволни тръпки ги няма там, а то е просто едно цяло пухкаво, миличко създание. Това е моментът, в който според Лакан човек започва да привилегирова окото над останалите сетива, т.е. причината за това е нашият нарцисизъм, желанието да мислим за себе си като за  хубави и мили същества, а не раздирани от нерви и удоволствия тела. Нещо повече, окото започва да осъществява контрол над другите сетива и да ги потиска.

Лакан нарича този момент „праг към визуалния свят”, защото с прекрачването му ние напускаме нашата връзка с природата и земята и влизаме в света на езика и цивилизацията. За добро или за зло...

Ако се замислим, в голяма част приемането на една или друга идеология също прилича на прекрачването на някакъв праг и влизането в един друг свят. Защото Лакан вярва, че именно поради контрола на окото над останалите сетива, ние сме способни да паднем във властта на идеологии, конспиративни теории и т.н.

През втората половина на ХХ век много артисти в света започват да създават инсталации, които имат за цел да освободят, макар и за малко публиката от въпросната тирания на окото. Във време на диктаторски режим, бразилецът Х.Ойтисика например кани зрителите да се разходят  боси по плажа, да лежат в хамак, да слушат рок музика – той вярва, че засилените сетивни усещания могат да освободят мисълта от потискащата идеология, или както Клер Бишоп пише, да „създаде субективност, радикално противоположна на доминиращата култура”.

(И действително, до 1989 г. например у нас също имаше своеобразен контрол върху сетивността - разрешени бяха само определени жанрове музика и изобщо арт, ярката цветност не се допускаше от соцреализма, а вкусовете и ароматите в магазините бяха сведени до минимум. Но капитализмът също не освобождава сетивата, а по-скоро ги "мами" чрез симулации, кич, фалшиви реклами.)

Инсталацията „ЧИСТО (бъдеще)“ е първата у нас от този тип произведения, поне от тези стигнали до мен до момента. И, да, не мога да напиша какво ви очаква в нея, тъй като веднъж минало през съзнанието, всяко усещане отново може да попадне под контрола на окото.  А идеята на инсталацията е да ни накара да минем в различен режим на мислене и възприемане на света.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията