Повече от два пъти е разминаването между броя на регистрираното от българската статистика ромско малцинство и експертните оценки за реалния му размер. Според специалисти в областта понастоящем ромите съставляват около 12 процента от населението на страната, докато данните от последното преброяване свидетелстват за дял от 4,7 процента. Причината за разминаването е, че голяма част от ромите продължават да се регистрират като българи или турци. Това става ясно от изследване върху демографските и социалните предизвикателства пред трудно случващата се интеграция на ромите в българското общество, което софийското бюро на германската политическа фондация "Фридрих Еберт" представи днес. 

Резултатите от направената в изследването демографска прогноза показват, че след 30 години броят на ромите в България се очаква да достигне между 1 и 1,2 милиона души. Експертите допускат, че независимо от регистрирания осезаем спад през последното десетилетие, броят на ражданията сред ромските жени във фертилна възраст ще остане поне два пъти по-висок от националния. Делът на ромските деца сред малцинството и след три десетилетия ще продължава да бъде сравним с показателите в редица африкански държави.

Големият брой ранни раждания, ниската продължителнсот на живота, както и сравнително големият процент жени във фертилна възраст подкрепят очакванията, че делът на децата до 15-годишна възраст и след три десетилетия ще съставлява около една трета от ромския етнос. Осезаема ще продължи да бъде и по-ниската продължителност на живота сред ромите в сравнение с българите и етническите турци. В момента заради лошите битови условия, липсата на здравни осигуровки и профилактика ромите живеят средно с около 10 година по-малко.

Половината от ромите в България са неграмотни

Икономиката на България и нейният трудов пазар са силно засегнати от продължаващото обезлюдяване на страната и регионите, както и от едни от най-високите в света темпове на застаряване на населението. Това твърди доцент Надежда Илиева от БАН, която е съавтор в новото изследване върху демографските и социално-икономическите перспективи пред ромската интеграция. Освен снижаването на дела на българите в трудоспособна възраст и произтичащото от това свиване на предлагането на работна ръка, изключително сериозен проблем са образователните и професионалните качества на младите поколения сред ромския етнос, които се очертава да са над една четвърт от младите в България като цяло. Именно те ще заместват във все по-голяма степен излизащите в пенсия работници и специалисти. 

Делът на ромите в млада възраст ще остане почти константен, а сериозно безпокойство сред експертите предизвиква ниският образователен статус и преждевременното напускане на училище. Данните сочат, че висшистите сред ромите са едва половин процент, а хората със средно и основно образование са съответно 10% и 40%. Оттам следва, че почти половината от ромите в България са неграмотни. Това обстоятелство изключва малцинството от осветената част на трудовия пазар с изключение на дейностите, извършвани от хора без професионална квалификация.

Според доц. Илиева дори в случай на сбъдването на най-оптимистичния сценарий за интеграция, през 2050 г. поне 11% от пълнолетните жители на гетата ще останат напълно неграмотни на фона на увеличението на дела на хората с университетски дипломи до 10%. В случай че интеграционните процеси продължат и през следващите три десетилетия със сегашния крайно незадоволителен темп, делът на неграмотните роми се очаква да е още по-висок - до 18%, а висшистите в гетата да бъдат едва 2%, смятат авторите изследването.

Ромите търсят изход в чужбина

Доц. Илиева споделя, че засега достъпът на българските роми до трудовите пазари на Европейския съюз играе ролята на буфер в напрежението, възникнало заради нарастващата неравнопоставеност на ромите на пазара на труда в България. Анкетите, които Илиева е провела в част от ромските махали на Пловдив, Сливен, Благоевград и Сандански, сочат, че около 40% от средствата на живеещите в тях се осигуряват от парични трансфери на работещи предимно в Германия и Великобритания.

Две трети от трите хиляди жители на ромската махала в Сандански живеят главно във Великобритания, докато туркоезичните роми от пловдивските гета намират препитание в предприятия на германски граждани от турски произход. Макар работата в Европейския съюз да осигурява прилично съществуване, образование на децата и изграждане на професионални навици, емиграцията задълбочава дефицита в предлагането на работна ръка, който е вече основният отблъскващ инвеститорите фактор от българската икономика, категорична е доцент Илиева.

"Ромският Кеймбридж" и други успешни примери

Тя посочва редица примери и инициативи по места, които говорят, че при умело използване на натрупания в страни като Испания, Унгария и Исландия опит по включването на маргинализирани общности, резултатите не закъсняват. В разположената до Ямбол община Стралджа съотношението между роми и българи е вече 50:50. Един от сериозните проблеми, свързан с това съжителство, са кражбите на земеделска продукция от нивите. Местната власт овладява възникналото междуетническо напрежение, като организира общинска земеделска охрана с участието на роми. Децата на българи и роми в общината учат заедно в несегрегирани училища, което също се оказва фактор за понижаване на напрежението.

Няколкогодишните усилия да се десегрегира училищното образование в Кюстендил също дават обнадеждаващи резултати. Населението на голямото крайдунавско село Долни Цибър е изцяло ромско, но то е повече известно като "ромския Кембридж" - почти всички деца в селото завършват средно образование, а всеки десети младеж е и с диплома на висшист. Подобни примери има в пловдивската община Куклен и община Каварна, като ключът към успеха е в десегрегацията на образованието чрез премахването на изцяло ромските училища и детски градини.

Дойче веле