Комисията по околна среда и обществено здраве на Европейския парламент днес одобри проектозаконодателство, което ще позволи на държавите в ЕС да забраняват или ограничават на своя територия отглеждането на генно-модифицирани организми (ГМО), дори съюзът да ги е разрешил.

Депутатите гласуваха да отпадне текст предвиждаш преговори между съответната държава-членка и производителя на ГМО.  

Фредерик Рийс, белгийска евродепутатка от групата на Алианса на либералите и демократите за Евроа (АЛДЕ), посочи, че има съгласие между политическите групи в парламента по "чувствителната" тема.

Тя засяга интересите на мощни международни производители на генномодифицирани култури като БАСФ, Байер, Дюпон, Дау кемикъл, Монсанто, Синджента. От европейската норма зависят техните възможности да съдят европейските държави за отказан достъп до техните пазари.

"Приетите днес мерки ще осигурят гъвкавост на държавите-членки да ограничават, забраняват (или не) отглеждането на ГМО", каза Рийс в съобщение за медиите след гласуването. 

"Европейската комисия приветства приемането на проектопрепоръката на Комисията по околна среда на Европейския парламент, което позволява обсъждането на второ четене между Европейския парламент и Съвета [държавите-членки - б.а.] да продължи", коментира Енрико Бривио, говорител в Европейската комисия.  "Проектопрепоръката приета днес потвърждава, че двете институции споделят една и съща цел - законодателното предложение направено от Комисията през 2010 година, позволяващо на държавите-членки да се съобразяват по-добре с националния контекст и ориентациите на гражданите, когато решават за отглеждане на ГМО".

Той изрази надежда, че законодателство ще бъде прието окончателно до края на тази година и ще влезе в сила от началото на 2015 година.

Парламентарната комисия взе решението си с 53 на 11 гласа и 2 въздържали се. 

Текстовете упълномощават страните да издават правно задължителни актове, с които да забраняват или ограничават отглеждането на ГМО на своята територия. Те могат да искат от ЕС да посочва географския обхват на оторизациите, които издава за нови ГМО. 

Основанията за националните забрани или ограничения могат да бъдат защитата на околната среда, градското и териториалното планиране, земеделската политика, възможните социално-икономически въздействия. Други основания могат да бъдат опасността от разпространението на ГМО извън зоните на отглеждане, продължаваща несигурност на научните резулати, развитие на резистентност към пестициди у плевелите и вредителите, или липса на достатъчно данни за изключване на потенциални вредни ефекти.