Протестът става все по-малоброен. Дали заради приближаващата зима, дали по други причини, но фактите са такива. Протестът вече е всекидневие и сякаш загуби първоначалния си заряд. А на пръв поглед промяна няма никава.

Пари на калпак

Защо се разпада протестът? Основната реакция на управляващите срещу него бе развързването на кесията и раздаването на пари, най-вече на пенсионерите. Това вероятно е допринесло за малко повече симпатии към правителството в определени социални слоеве - онези, за които решението на проблема с бедността е раздаване на пари на калпак.

Една голяма част от обществото така и не припозна този протест като свой, макар вероятно да симпатизира на неговите искания. Тези хора се притесняват, че алтернативата на настоящото управление може да се окаже по-лоша и имат своите основания. Самите протестиращи често прибягваха до твърде радикални действия, които бяха по-скоро отблъскващи, отколкото приобщаващи.

Логично изникват въпросите - дали този протест приключва безславно, или може би работата вече е свършена? Отговорите зависят от гледната точка и от предварителните очаквания.

Погледнато формално, протестът не постигна основните си две искания - оставка на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.  Но това не изчерпва темата и ще бъде неточно този протест да се обяви за провал.

ГЕРБ, БСП и ДПС - депутатите не достигат

По отношение на Борисов протестът постигна голям успех. Твърде вероятно е ГЕРБ да бъде първа политическа сила и на следващите парламентарни избори. Нейното парламентарно представителство обаче със сигурност ще е доста по-малко.

Досега ролята на парламента в модела #Кой бе следната – ГЕРБ сформира правителство, в момента с "Обединени патриоти", а БСП и ДПС се правят на опозиция по маловажни въпроси, опитвайки се да прикрият задкулисното си единение по най-важните теми. След следващите избори това парламентарно прикритие почти сигурно ще е невъзможно. Просто ГЕРБ, БСП и ДПС няма да имат достатъчно депутати, за да си разпределят ролите на управляващи и опозиция. И ако статуквото ще се стреми към така необходимата му политическа стабилност, то ще трябва да се направят някои отстъпки пред исканията на гражданите за повече свобода, демокрация, върховенство на закона и т.н. И това определено е успех на протеста.

Главният прокурор - отново в парламента

Успехи бяха постигнати и по отношение на главния прокурор. Седмица преди началото на протестите той бе изслушан в парламента, без да му бъде зададен нито един въпрос. След няколко месеца шествия по жълтите павета обаче Гешев бе принуден да дойде отново в парламента и да отговаря на доста неудобни въпроси. А управляващите и ДПС всячески се опитваха да го бранят от тях, с което зависимостите бяха ясно очертани.

Пътят към края на безконтролността на главния прокурор е дълъг, но първата крачка по него вече е направена. Особено като се има предвид, че в следващия парламент със сигурност ще присъства и "Демократична България", Формацията, за която реформата в съдебната система е най-важният приоритет. Единствената формация, чиито лидери спокойно се включваха в протестите, без да се притесняват, че ще бъдат освиркани, замеряни с яйца и т.н. Просто "Демократична България" отстоява исканията на протеста много преди самият протест да се състои.

Освен това ГЕРБ си осигури подкрепа от ЕНП именно чрез обещания в посока намаляване на безконтролността на главния прокурор. Ще трябва да изпълни поне някои от тях.

"Да не се излагаме пред чужденците"

Така стигаме и до другия успех на протеста - България стана водеща тема за европейските институции и световните медии. Почти всеки ден  в Европа и САЩ имаше коментари за корупцията и липсата на върховенство на закона у нас. Управляващите се видяха принудени да вадят патриотичната карта и да говорят в стил "да не се излагаме пред чужденците". Това винаги е признак на слабост.

Апатията и "робският манталитет"

Единственото, което предстои да разберем, е - дали протестиращите са успели да мотивират достатъчно голям брой избиратели да гласуват на следващите парламентарни избори. Промяната минава през излизане от апатията и висока избирателна активност. Ако тя не бъде постигната, то всички други успехи ще намалят своето значение.

Най-големият и безспорен успех на протеста обаче е това, че в продължение на месеци стотици, хиляди, а понякога десетки хиляди българи излизаха по улиците в защита на демокрацията и върховенството на закона. А правителството не смееше да приложи цялата строгост на закона срещу тях, защото бе наясно, че авторитетът му в обществото е много по-нисък от този на малобройните - понякога - протестиращи. "Робският манталитет" все повече се превръща в неточна митологема. И всяко следващо правителство трябва да се съобразява с този факт.