Article_top

Петима министри, двама вицепремиери и един извънреден брифинг, на който всички те вкупом опитаха да защитят проекта за бюджет на републиката за следващата 2021 г. Tова се случи преди малко, буквално минути след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който работодатели, синдикати и правителство дискутираха по текстовете за най-важния закон в държавата. Накратко - според властта съгласие има, бюджетът е актикризисен и в защита на хората, президентът лъже и манипулира, няма опасност да влезем в дългова спирала, дори напротив - България остава стабилна. 

Президент vs централна власт

По-рано днес президентът Румен Радев взе отношение по публикувания и жестоко критикуван от експертите проект на бюджет за следващата година. Нарече го "разоряващ с огромни харчове", "без обосновка и без ясни процедури". В късния следобeд, буквално 30-на минути преди пресконференцията на властта, от Министерството на финансите дойде съобщение, в което се казваше, че проектът е пратен за съгласуване в президентството и е върнат оттам без забележки. 

Така днешната пресконференция бе открита от вицепремиера Томислав Дончев. С агресивен и настъпателен тон той накратно обясни, че президента не знае какво иска, говори за мисловния експеримент "котката на Шрьодингер" и заяви, че властта прави това, което е поискал президентът, но... през април. 

"От днес имаме устен коментар по бюджета от президента и ние не можем да не коментираме, отразявайки нашата позиция с числа и аргументи. В квантовата физика има един експеримент, наречен "котката на Шрьодингер". Ние се намираме в подобен експеримент, защото ако следваме президента, това което правим, е едновременно правилно и неправилно", започна изложението си той. 

След което прочете изказване на президента Радев от април, в което той критикува властта, че не е предприела достатъчно мерки в подкрепа на хора и бизнес по време на пандемията. 

"Ето ги мерките, когато говорим за бюджета. 1,6 млрд. повече домакинствата, 570 млн. лв. повече за бизнеса, 749 млн. лв. за държавните администрации на първа линия в борбата с вируса", продължи Дончев. 

"Кога грешим? Когато изпълняваме искането за мерки, или когато не го изпълняваме? Какво конюктурно има в това?"

Историята обаче не свършва дотук. Връщаме се обратно на критиките и на твърдението на МФ, че президентът е одобрил бюджета. На пресконференцията от ведомството повториха своето твърдение и дори показаха лист, който, според техните твърдения, показва подпис на президентската администрация от съгласувателната процедура. 

В същото време, докато течеше пресконференцията, от прессекретариата на президента разпратиха следното: 

"Във връзка с постъпили запитвания от страна на медиите, прессекретариатът на държавния глава представя следната информация:

Позицията на Министерството на финансите и на народни представители от управляващото мнозинство, според които предложеният проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. е бил съгласуван с президентската администрация, представлява откровена и груба  манипулация на фактите.

Администрацията на президента няма отношение към предварителното съгласуване на държавния бюджет, освен в частта, засягаща бюджета на  самата президентска институция."

Тоест - Радев и неговата администрация са одобрили само проекта за бюджет на президентската администрация, но не и целия бюджет. 

Последваха въпроси. Томислав Дончев не можа да отговори директно, но заяви, че не виждал проблем от президентството да коментират цялата рамка. От МФ обаче бяха категорични, че са изпратили целия проект по чл. 32 от правилника на Министерския съвет и печатът от президентството е сложен именно под него. Проверка показва, че в чл. 32 обаче никъде не е разписано, че МФ дава за съгласуване целия проект на бюджет към президентсвото. 

До момента не е особено ясно какво всъщност се е случило и коя от двете администрации спестява истината. 

Влизаме ли в дългова спирала? 

Останалата част от пресконференцията, която се ръководеше от Дончев като от модератор по време на дебати, бе насочена към опит да се обясни, че държавата не задлъжнява прекомерно с новия бюджет и средносрочната рамка към него, както и че всички харчове са оправдани. В този опит се включиха всички министри, като особено пламенни в защитата на разписаните текстове бяха министърът на образованието Красимир Вълчев и министърката на труда и социалната политика Деница Сачева. Именно тези две министерства вземат голяма част от увеличените разходи за следващата година. 

Първо самият Дончев обяви, че колкото и да му харесва думата "разоряващ" (по Радев), то бюджетът и дългът към него показвали, че към момента "след тегления дълг съотношението дълг към БВП е 23%, под една четвърт. С което България продължава да бъде сред шампионите по нисък дълг в ЕС."

Веднага след него представителите на МФ повториха тези данни, като допълниха, че според средносрочната бюджетна рамка до 2023 г. дългът ще достигне до 29,4% от БВП, което отново е под 60-те процента максимум, определени в европейските правила за фискална дисциплина. 

"Дефицитите (10 млрд. лв. за две години) са свързани основно с COVID мерки, като са насочени към бизнеса, хората и инвестициите", обясниха от там. 

Това, което не обясниха - дефицитът за 2020 г. бе завишен с почти 2 млрд. лв., заради огромните средства, които се дават на регионалното министерство за строителство на пътища, магистрали и укрепления. Освен това - основните критики към бюджета и рамката по дълга са свързани със записаните твърде нереалистични приходи, които няма да могат да бъдат изпълнявани. Това ще доведе до по-големи от заложените дефицити и до нови заеми, които да ги финансират. Според почти всички експерти, изходът от ситуацията е един - вдигане на данъците в края на следващата година. 

Дойде ред и на министър Вълчев, чието министерство на образованието ще получи почти 900 млн. лв. повече. 

"Безпрецендентен ръст на разходите за образование. Очаквахме да има дебат за това, да бъде правилно оценено, но чухме, че разхищаваме пари, че са безсмислени харчове. Чухме, че трябва да се пести, защото крадем от бъдещето. На всички тези икономисти и политици ще кажа - разходите за образование са с най-висока възвръщаемост", обясни той. 

В интерес на истината, трябва да отбележим - никой никога не е критикувал повечето пари за образование. Критикуват се увеличенията на бюджетните заплати, увеличението на пенсиите (само минималните) и отдалечаването на системата от нейния смисъл. Така плавно стигнахме и до министър Сачева, която даде определение на бюджета. 

"Този бюджет получи много определения, но най-точното е, че това е бюджет за хората. Запазваме най-ниските данъци, но и нисък дълг, дефицит, но и предлагаме увеличаване на доходите. Кога са искрени критиците? Когато искат мерки или когато имат мерките реален израз? Кога е искрен Радев?", попита тя. 

След което изреди всички допълнителни средства, които нейното министерство, рекордьор по обем на бюджета си, е получило. Тя опита да защити увеличението на пенсиите, както и допълнителните 120 лв. за най-бедните от тях. Това било инвестиция, обяви това. Не разказа на каква база достига до такъв извод. 

Детски надбавки без подоходен критерий също е антикризисна мярка, обяви тя, но така и коментира фактът, че тя ще действа една година и за всяко следващо правителство би било много трудно политически да отмени вече дадена социална помощ. 

Накратко - според властта, проектът за бюджет на републиката за 2021 г. е антикризисен, в помощ на хора и бизнес, логичен и неразхищаващ. 

А какво всъщност е станало на НСТС...

Не стана особено ясно, въпреки че цялата пресконференция би трябвало да е точно за това. Всъщност по темата говори единствено вицепремиерът Марияна Николова, която обаче даде меко казано странни отговори. 

Най-важното - текстовете са приети от тристранката. Според Николова обаче това било прецедент и въпреки че нямало "единодушна подкрепа", то нямало и "никакви различия". Ако оставим настрана обаче противоречието, остават някои въпроси.

Като например предварително ясното отношение на работодателите към вдигането на административни заплати и пенсии, към малкото капиталови разходи и към раздутите дефицити и дългове. Отявлено негативно. 

Трябва да се има предвид и непресъхващото желание на синдикатите да бъде вдигнат минималният осигурителен доход. 

Според Николова обаче, всичко е било нормално и проблеми няма никой от социалните партньори. 

Следва влизане на проекта в различните комисии, в водеща - бюджетна. Председател - Менда Стоянова от ГЕРБ. 

Какво предвижда бюджетът? 

В бюджета за следващата година правителството е заложило и дефицит за тази и следващата година от нечуваните досега 10 милиарда лева. Такъв е планиран и за 2022 г., и за 2023 г. Държавният дълг пък може да достигне невижданите от години почти 40 млрд. лв. според хоризонта на средносрочната бюджетна рамка.

Освен увеличаването на минималната пенсия на 300 лева от 1 януари кабинетът предвижда 30% увеличение на разходите за служителите в администрациите, които са били на първа линия в борбата с коронавируса, още 10 на сто "дежурно" увеличение на заплатите в администрацията, 17 на сто увеличение на учителските заплати и сериозен ръст на средствата в секторите "Здравеопазване" и "Образование" - съответно с над 900 милиона лева и близо 650 милиона лева.

 

Петима министри, двама вицепремиери и един извънреден брифинг, на който всички те вкупом опитаха да защитят проекта за бюджет на републиката за следващата 2021 г. Tова се случи преди малко, буквално минути след края на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който работодатели, синдикати и правителство дискутираха по текстовете за най-важния закон в държавата. Накратко - според властта съгласие има, бюджетът е актикризисен и в защита на хората, президентът лъже и манипулира, няма опасност да влезем в дългова спирала, дори напротив - България остава стабилна. 

Президент vs централна власт

По-рано днес президентът Румен Радев взе отношение по публикувания и жестоко критикуван от експертите проект на бюджет за следващата година. Нарече го "разоряващ с огромни харчове", "без обосновка и без ясни процедури". В късния следобeд, буквално 30-на минути преди пресконференцията на властта, от Министерството на финансите дойде съобщение, в което се казваше, че проектът е пратен за съгласуване в президентството и е върнат оттам без забележки. 

Така днешната пресконференция бе открита от вицепремиера Томислав Дончев. С агресивен и настъпателен тон той накратно обясни, че президента не знае какво иска, говори за мисловния експеримент "котката на Шрьодингер" и заяви, че властта прави това, което е поискал президентът, но... през април. 

"От днес имаме устен коментар по бюджета от президента и ние не можем да не коментираме, отразявайки нашата позиция с числа и аргументи. В квантовата физика има един експеримент, наречен "котката на Шрьодингер". Ние се намираме в подобен експеримент, защото ако следваме президента, това което правим, е едновременно правилно и неправилно", започна изложението си той. 

След което прочете изказване на президента Радев от април, в което той критикува властта, че не е предприела достатъчно мерки в подкрепа на хора и бизнес по време на пандемията. 

"Ето ги мерките, когато говорим за бюджета. 1,6 млрд. повече домакинствата, 570 млн. лв. повече за бизнеса, 749 млн. лв. за държавните администрации на първа линия в борбата с вируса", продължи Дончев. 

"Кога грешим? Когато изпълняваме искането за мерки, или когато не го изпълняваме? Какво конюктурно има в това?"

Историята обаче не свършва дотук. Връщаме се обратно на критиките и на твърдението на МФ, че президентът е одобрил бюджета. На пресконференцията от ведомството повториха своето твърдение и дори показаха лист, който, според техните твърдения, показва подпис на президентската администрация от съгласувателната процедура. 

В същото време, докато течеше пресконференцията, от прессекретариата на президента разпратиха следното: 

"Във връзка с постъпили запитвания от страна на медиите, прессекретариатът на държавния глава представя следната информация:

Позицията на Министерството на финансите и на народни представители от управляващото мнозинство, според които предложеният проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г. е бил съгласуван с президентската администрация, представлява откровена и груба  манипулация на фактите.

Администрацията на президента няма отношение към предварителното съгласуване на държавния бюджет, освен в частта, засягаща бюджета на  самата президентска институция."

Тоест - Радев и неговата администрация са одобрили само проекта за бюджет на президентската администрация, но не и целия бюджет. 

Последваха въпроси. Томислав Дончев не можа да отговори директно, но заяви, че не виждал проблем от президентството да коментират цялата рамка. От МФ обаче бяха категорични, че са изпратили целия проект по чл. 32 от правилника на Министерския съвет и печатът от президентството е сложен именно под него. Проверка показва, че в чл. 32 обаче никъде не е разписано, че МФ дава за съгласуване целия проект на бюджет към президентсвото. 

До момента не е особено ясно какво всъщност се е случило и коя от двете администрации спестява истината. 

Влизаме ли в дългова спирала? 

Останалата част от пресконференцията, която се ръководеше от Дончев като от модератор по време на дебати, бе насочена към опит да се обясни, че държавата не задлъжнява прекомерно с новия бюджет и средносрочната рамка към него, както и че всички харчове са оправдани. В този опит се включиха всички министри, като особено пламенни в защитата на разписаните текстове бяха министърът на образованието Красимир Вълчев и министърката на труда и социалната политика Деница Сачева. Именно тези две министерства вземат голяма част от увеличените разходи за следващата година. 

Първо самият Дончев обяви, че колкото и да му харесва думата "разоряващ" (по Радев), то бюджетът и дългът към него показвали, че към момента "след тегления дълг съотношението дълг към БВП е 23%, под една четвърт. С което България продължава да бъде сред шампионите по нисък дълг в ЕС."

Веднага след него представителите на МФ повториха тези данни, като допълниха, че според средносрочната бюджетна рамка до 2023 г. дългът ще достигне до 29,4% от БВП, което отново е под 60-те процента максимум, определени в европейските правила за фискална дисциплина. 

"Дефицитите (10 млрд. лв. за две години) са свързани основно с COVID мерки, като са насочени към бизнеса, хората и инвестициите", обясниха от там. 

Това, което не обясниха - дефицитът за 2020 г. бе завишен с почти 2 млрд. лв., заради огромните средства, които се дават на регионалното министерство за строителство на пътища, магистрали и укрепления. Освен това - основните критики към бюджета и рамката по дълга са свързани със записаните твърде нереалистични приходи, които няма да могат да бъдат изпълнявани. Това ще доведе до по-големи от заложените дефицити и до нови заеми, които да ги финансират. Според почти всички експерти, изходът от ситуацията е един - вдигане на данъците в края на следващата година. 

Дойде ред и на министър Вълчев, чието министерство на образованието ще получи почти 900 млн. лв. повече. 

"Безпрецендентен ръст на разходите за образование. Очаквахме да има дебат за това, да бъде правилно оценено, но чухме, че разхищаваме пари, че са безсмислени харчове. Чухме, че трябва да се пести, защото крадем от бъдещето. На всички тези икономисти и политици ще кажа - разходите за образование са с най-висока възвръщаемост", обясни той. 

В интерес на истината, трябва да отбележим - никой никога не е критикувал повечето пари за образование. Критикуват се увеличенията на бюджетните заплати, увеличението на пенсиите (само минималните) и отдалечаването на системата от нейния смисъл. Така плавно стигнахме и до министър Сачева, която даде определение на бюджета. 

"Този бюджет получи много определения, но най-точното е, че това е бюджет за хората. Запазваме най-ниските данъци, но и нисък дълг, дефицит, но и предлагаме увеличаване на доходите. Кога са искрени критиците? Когато искат мерки или когато имат мерките реален израз? Кога е искрен Радев?", попита тя. 

След което изреди всички допълнителни средства, които нейното министерство, рекордьор по обем на бюджета си, е получило. Тя опита да защити увеличението на пенсиите, както и допълнителните 120 лв. за най-бедните от тях. Това било инвестиция, обяви това. Не разказа на каква база достига до такъв извод. 

Детски надбавки без подоходен критерий също е антикризисна мярка, обяви тя, но така и коментира фактът, че тя ще действа една година и за всяко следващо правителство би било много трудно политически да отмени вече дадена социална помощ. 

Накратко - според властта, проектът за бюджет на републиката за 2021 г. е антикризисен, в помощ на хора и бизнес, логичен и неразхищаващ. 

А какво всъщност е станало на НСТС...

Не стана особено ясно, въпреки че цялата пресконференция би трябвало да е точно за това. Всъщност по темата говори единствено вицепремиерът Марияна Николова, която обаче даде меко казано странни отговори. 

Най-важното - текстовете са приети от тристранката. Според Николова обаче това било прецедент и въпреки че нямало "единодушна подкрепа", то нямало и "никакви различия". Ако оставим настрана обаче противоречието, остават някои въпроси.

Като например предварително ясното отношение на работодателите към вдигането на административни заплати и пенсии, към малкото капиталови разходи и към раздутите дефицити и дългове. Отявлено негативно. 

Трябва да се има предвид и непресъхващото желание на синдикатите да бъде вдигнат минималният осигурителен доход. 

Според Николова обаче, всичко е било нормално и проблеми няма никой от социалните партньори. 

Следва влизане на проекта в различните комисии, в водеща - бюджетна. Председател - Менда Стоянова от ГЕРБ. 

Какво предвижда бюджетът? 

В бюджета за следващата година правителството е заложило и дефицит за тази и следващата година от нечуваните досега 10 милиарда лева. Такъв е планиран и за 2022 г., и за 2023 г. Държавният дълг пък може да достигне невижданите от години почти 40 млрд. лв. според хоризонта на средносрочната бюджетна рамка.

Освен увеличаването на минималната пенсия на 300 лева от 1 януари кабинетът предвижда 30% увеличение на разходите за служителите в администрациите, които са били на първа линия в борбата с коронавируса, още 10 на сто "дежурно" увеличение на заплатите в администрацията, 17 на сто увеличение на учителските заплати и сериозен ръст на средствата в секторите "Здравеопазване" и "Образование" - съответно с над 900 милиона лева и близо 650 милиона лева.

Коментари

Хм

Действията едни, приказките за медиите - точно обратни. Няма начин едното да не е ЛЪЖА!
За Решетниковчето иде реч.

Радев през март

"Здравната криза поражда сътресение в икономиката и в социалната система. Тя поставя на изпитание малкия и средния бизнес, работещи, които имат малки деца и възрастни родители, които разчитат на техните доходи, губят работа или са в неплатен отпуск. И тук българското правителство следва да предложи механизми за подпомагане на най-засегнатите от ограничителните мерки.

Знам колко е трудно – и това го дискутирахме до момента, защото ресурсите в държавата са ограничени, но в такава ситуация аз очаквам и правителството в спешен порядък да преоцени своите финансови и инвестиционни приоритети, да се търси активната помощ и съдействие на Европейския съюз, така че да могат да бъдат подпомогнати най-засегнатите, защото с мор от бедност не се спасява от този вирус.

Трябва всички да сме солидарни с тези, които най-силно ще понесат последствията на кризата, както го разбират вече и всички засегнати държави и предприемат мерки.

Именно в такава ситуация държавата трябва да помогне на най-слабите, а младите трябва да помогнат на старите. И това е надеждата да си върнем доверието в държавата и в бъдещето ни като общество."
https://bstv.bg/news/rumen-radev-borbata-dnes-e-za-vseki-blgarin-zatova-moiat-priziv-e-edinstvo-i-solidarnost-viarvam-che-zaedno-i-obedineni-shche-se-spravim

Сравнявайте с днешните приказки!
Може и с приказките на Корни.
Все са Решетникови.
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

Дончевия..

2008-ма година външния дълг, дет получихте като зестра бе 13,7% от БВП.. Сега казваш, че е 23,5%.
Още нещо от зестрата ви оттогава да ти припомним. Виж си кой и къде се хвали с нея:
КОНГРЕС НА ЕНП в БОН 10,12,2009 г. Изказване на Б. Борисов: " По данни на БНБ обезпечението на валутния борд е 211%, което е 8 млрд. евро. Възнамеряваме да използваме 8 млрд. евро от резерва за....
САМ СИ ГО Е КАЗАЛ: НАСЛЕДИХ ОСЕМ МИЛИАРДА ЕВРО!!!!
Да добавим и 1,9 милиарда откраднати здравни вноски на българите от резерва на НЗОК. Дето КС 2012-та обяви за ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО ОТНЕТИ от тулупите и матряла..
И всичко това изчезна още при БОКО ПЪРВИ.. Факт - при Борисов 1: Новоемитиран външен дълг, сиреч ДЯНКОФФФ - 4 798 038 500 лв.
При Борисов 2 - Новоемитиран външен дълг, или "по-добрия" ГОРАНОФФФФ - 13 299 644 000 лв. / 6.8 млрд. евро..
Борисов 3 - предстои да се изкалкулира..
И що си мълчите за колко пари има сега в сребърния фонд?
И какво бе обезпечението на валутния борд, дето от момента на пускане в антрето на чакалнята на еврозоната предадохме за управление и разпореждане на ЕЦБ..
Та кво се получава - по 1% за годинка управление на ПП ГРОБ нов външен дълг..

П.П. - Да добавим и едни ДВА МИЛИАРДА
протвоконституционно отнети от НЗОК здравни вноски на българите - по Решение 8 на КС от 2012-та?

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията