Убийствата във Франция, обидите на Реджеп Ердоган към Еманюел Макрон, карикатурите на "Шарли Ебдо" и съдебното дело срещу изданието в Турция не са нито само геополитически, нито само междуличностен конфликт, а са част от дългогодишния сблъсък между две цивилизации.

Този сблъсък беше потулван и захаросван в продължение на десетилетия и ако сега Макрон и френското общество отстъпят, лицемерната толерантност ще продължи.

Едната цивилизация смята, че иронията и самоиронията са част от свободата на словото, а другата цивилизация (с нейните политически лидери и обикновени представители, които излизат на протести) смята, че иронията към собственото/себето е изключение от свободата на словото. 

Какви са фактите от последните две седмици?

На 16 октомври в Париж бе обезглавен учителят по история Самюел Пати, защото е показал карикатури на ислямския пророк Мохамед като част от обсъждане за свобода на словото. На 29 октомври в базиликата „Нотр Дам“ в Ница бяха убити четирима души, а една от тях – жена на 70 години беше обезглавена. По думите на кмета на Ница нападателят е крещял „Аллах Акбар“. През същия ден в друг френски град – Авиньон, полицията е застреляла друг атентатор размахващ пистолет, а в Лион е задържан мъж, който според полицията е подготвял нападение с нож.

Тези терористични атаки стават на фона на няколко политически събития. – След убийството на учителя в Париж, френският президент Макрон обяви „Засилваме действията срещу радикалния ислям“. Ердоган му отговари с репликата “Какъв е проблемът на индивида наречен Макрон с исляма и мюсюлманите? Той се нуждае от психотерапия“ изречена на конгрес на Партията на справедливостта и развитието. След това изказване френското издание "Шарли Ебдо", публикува карикатура иронизираща Ердоган.  Заради същата карикатура турските власти започнаха съдебното дело срещу изданието в Турция. Освен това Ердоган призова турските граждани да бойкотират френски стоки, а неговите привърженици организираха протести в Анкара и други градове срещу Макрон.

На 28 октомври Главното мюфтийство в България разпространи декларация, с която остро осъжда карикатурите на "Шарли Ебдо", иронизиращи Ердоган, но не споменава нито дума за зверските убийства във Франция. 

Основният въпрос в конфликта е - има ли право човек да иронизира идеологии (включително религии), исторически и политически личности? Прекият и очевиден отговор на този въпрос е - да.  

Опитите за изключения от това правило винаги ще водят до грешен и несправедлив резултат. Ако нямам свободата да иронизирам исляма, то нямам свободата да иронизирам и християнството, будизма, атеизма, както и всички идеологии свързани с човешкия светоглед, включително атеистичните. 

Ако нямам право да иронизирам Мохамед, то нямам право да иронизирам Христос, Буда, Кришна и т.н. и т.н. 

Ако нямам право да иронизирам Ердоган, то нямам право да иронизирам Макрон, Меркел, Тръмп, Борисов и т.н.

Докъде ще стигнем, ако всеки, който се почувства обиден от ирония (не с него самия дори, а с негов родов признак), може да започне репресия срещу иронизиращия? Защо тогава да е възможна ирония с блондинките, полицаите, батките, "селяните", поповете, американците, руснаците...?  

Карикатурите на Шарли Ебдо и подобни сатирични издания нямат признаците на дискриминация. Този тип сатира е нужна на човечеството. Когато иронизират Христос(а това се случва често, нали), гледам с усмивка, както би погледнал самият Той. Аз също се шегувам със собствената си религия като част от видовете самоирония. В краен случай, ако сметна дадена публикация за толкова обидна, няма да поискам нейната забрана, нито ще обезглавявам автора й.

Просто на свой ред ще изразя мнението си за публикацията.

В заключение - някои бъркат въпроса дали даден вид ирония е възпитана и удачна, с въпроса - дали трябва да бъде забранена. Това са две тотално различни дилеми и отговорите им не са производни. 

Една голяма група от хора в уравнението не прави разлика между "неуместно" и "забранено", а е време да започне.

*Любомир Авджийски е юрист и изпълнителен директор на Център за мониторинг на правосъдието.