Треньорите в българския футбол - пожарникари втора ръка

Есен е. И в българския футбол по това време на годината се наблюдава нещо, което от дълги години е неизменен спътник на пъстрия сезон - смяна на треньори, най-вече от страна на т.нар. "грандове".

Сезонът е започнал с много фанфари покрай направена "на кило" селекция, обаче, видите ли, нещата не са потръгнали. Някоя и друга загуба и равен, отдалечаване от челото на класирането и следва "най-логичният" ход - старши треньорът си отива. 

Точно преди седмица едва си поемахме дъх - една след друга паднаха главите на наставниците на "Лудогорец", "Левски" и ЦСКА-София. Единствено Георги Тодоров напусна поста по свое желание, но то бе провокирано и от викове "оставка", както и от неизменните в такива случаи медийни спекулации за наследник.

В Разград отношенията са приключили май по взаимно съгласие (и облекчение) - в истинския смисъл на това административно клише.

А в ЦСКА-София? Кой ти гледа, че Стамен Белчев абсолютно изнанадващо класира отбора в групите на Лига Европа - от ролята на аутсайдер срещу европейски марки като "БАТЕ Борисов" и "Базел". Отборът не върви в първенството и конвейерът трябва да върви. Да идва следващият. 

И колкото по-екзотично име е той, толкова по-добре. Ама какво като не е правил подготовка и селекцията и сме посред сезона? Да се оправя. 

Треньорското дежавю за пореден път показва недвусмислено, че независимо от вече дългия си опит във футбола, хора като Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев не разбират как точно трябва да движат процеса по управление на футбола, за да получат един ден и възвращаемост на вложените пари, нерви и време.

"Той дава парите, значи той поръчва и музиката. Ще ги сменя, това е положението." Такова мнение битува сред не малка част от феновете. Но то е дълбоко погрешно, защото много често парите се хвърлят за нищо. И от конвейера излиза некачествен продукт.

"Лудогорец"

Може да възразите, че "орлите" са изключение от правилото. За тези вече близо десет години се нагледахме на какво ли не от страна на Кирил Домусчиев. Хора като Ивайло Петев и Стойчо Стоев си отиваха между европейски мачове, но въпреки това отборът газеше наред и постигна наистина забележителни успехи. Вече е познато име на континента.

Причината сме я изтъквали няколко пъти в Клуб Z. През цялото това време "Лудогорец" имаше силен отбор с лидери и треньори на терена като Козмин Моци и Марселиньо. Те останаха толкова дълго, че наистина приеха клуба като нещо повече от място, на което си изкарват хляба всеки уикенд и в средата на седмицата.

А умните треньори, наети насред сезона, усещаха, че не е нужно да се правят на големи специалисти и променят всичко "от - до". Те не пипаха схемата на игра и вътрешната динамика в съблекалнята и тимът вървеше. 

Сега обаче е различно. Марселиньо го няма, а думата на стари кучета като Светослав Дяков, Моци и т.н. се чува все по-малко. В "Лудогорец" влязоха много нови футболисти и колкото и да са качествени, трябва време да се обиграят и свикнат едни с други. Отбор не се прави за няколко месеца. 

И сега "орлите" е много вероятно за първи път от години да не излязат от групата в Лига Европа. Те губят от отбори на средно европейско ниво, през които доскоро минаваха с лекота. Най-вероятно отново ще станат шампиони, но е много интересно какво е близкото бъдеще на тима в най-истинските предизвикателства - извън пределите на България.

А да доведеш специалист като Павел Върба и да се разделиш с него просто така, след по-малко от година, без да го оставиш да покаже на какво е способен, си е разхищение. Друг е въпросът доколко въобщо е трябвало да ангажираш точно него, но това е висш пилотаж, от който дори в Разград са много далеч.

"Левски"

"Напълно разбирам и се съобразявам с мисленето и решението на Георги Тодоров. Искам да му благодаря изключително много. Много бързо се забравят нещата в България, но понякога трябва да се припомнят. Той дойде в изключителон тежък момент, отзова се без никакви условия. Само и единствено с мисълта да помогне на любимия си клуб. И лично на мен.

16 души напуснаха отбора в последните четири месеца. Това е новосформиран тим с повече млади играчи. Всички, които отдавна са във футбола, разбират, че е абсолютно нормално да има лъкатушения в представянето. На Гошо му дойде прекалено нанагорно на базата на това колко обича "Левски". Георги Тодоров ще остане на работа в клуба и ще бъде близо до отбора. Имам му безгранично доверие. Още веднъж му благодаря за това, което свърши и на което го подложихме в последните четири месеца."

Това е точен цитат от краткото изявление на Наско Сираков в началото на тази седмица - след оставката на Тодоров. То е красноречиво за отношението към българските треньори и дори само него да прочетеш и нищо друго, ти стига.

"Пожарникарят" Георги Тодоров беше взет в момент, в който спешно трябваше да се спасява горящата сграда. Удобен е - работи в школата, познава в "Левски" всичко по-добре от всеки друг и да - притежава заветния лиценз "УЕФА Про", който му позволява да води отбори в Първа лига (и в Европа, но "сините" не са там). Лицензът, който сега изправя пред трудности другите два "гранда", поради което те трябва да правят нестандартни ходове с привикване на специалисти от "дълбокия резерв". Примерно.

Но в момента, в който стана наистина трудно на терена, можем да отчетем колко "прекалено нанагорно" му е станало на Георги Тодоров и да го върнем в школата. До следващото повикване. "Левски" точно беше тръгнал нагоре, но за дни загуби три основни халфа и замрази талантливия Станислав Иванов, задето отказал да отиде в германския "Академик" (Свищов). И пак се срина.

И сега какво? На кон (със сигурност не бял) се завръща Славиша Стоянович. За него се предполага, че няма да му е "прекалено нанагорно". Той явно не обича "Левски" толкова много, поради което чисто прагматично ще се оправя по-добре с материала, който му е оставен в тоталната разруха на клуба.

В едно Наско Сираков е напълно прав - много бързо се забравят нещата в България. Поради което трябва да се припомнят.

ЦСКА-София

Скачени съдове - това си остават "Левски" и ЦСКА-София (каквото и да мислите за произхода на клуба от стадион "Българска армия"). Горните разсъждения до голяма степен се отнасят и за ЦСКА-София. В интерес на истината - такива треньорски смени в "12 без 5" на Армията са правени и в славното минало. Но тогава и ЦСКА имаше отбор.

Онзи ден "червените" направиха наистина отличен мач срещу "Рома" и ако имаха добър реализатор, щяха да напуснат "Олимпико" като победители. Някой вярва ли сериозно, че това чудесно представяне срещу голяма марка във футбола се дължи на назначението на тричленката, начело с Даниел Моралес, а не на Стамен Белчев? Може ли за  няколко дни един отбор да се промени толкова много?

А защо е това лъкатушене в представянето - добре в Европа, незадоволително в България? Отговорът е много прост - защото ЦСКА-София още няма класата да побеждава навсякъде и при сгъстен цикъл. Колкото и голям да е изборът на треньора - особено на някои постове, тежестта за измъкване на мачовете се свежда до неколцина. Едно е с добра тактика и много амбиция да правиш силни мачове в чужбина, друго е да поддържаш това темпо месеци наред с двубои през няколко дни. За второто е нужно време.

Такива примери - колкото щеш из Европа. Да вземем "Манчестър Юнайтед" (за първото) и "Ливърпул" (за второто).

И се стига до парадокси. Едни и същи грешки се повтарят постоянно в очакване на различен резултат. Според в. "Тема Спорт", който е собственост на Гриша Ганчев, Даниел Моралес временно остава. Докато "сбърка" някъде и той или стане възможно привличането на "постоянен" наставник. Не са много уважаващите себе си треньори, които посред сезона биха дошли ей така - без да са водили подготовка и правили селекция.

В българския футбол ги има и добрите примери, но те явно не са меродавни за "грандовете". "Локомотив" (Пловдив) също криволичи, но Христо Крушарски не маха Бруно Акрапович. Постигнатото дотук са две поредни Купи и участия в Лига Европа, като при второто "Тотнъм" потрепери за малко на "Лаута". А Локо е отбор с доста евтина селекция и таван на заплатите.

Или "Славия" - Купа и европейски гастрол със Златомир Загорчич. Без чужденци на "Овча купел", а със свои момчета или играчи, отхвърлени почти навсякъде другаде. Какво ли би станало, ако се вкарат пари и се похарчат правилно?

Сега сме награбили пуканките и чакаме поредните назначения с много фанфари в Разград, на "Герена" и на "Българска армия". До пролетта. Някои от новите "пожарникари" може дори да не изкарат сезона. Догодина по това време - заповядайте пак на шоуто. Може и още през лятото.

Така е в българския футбол, уважаеми зрители. Положението с треньорите е като в онзи лаф, дето в очакване на единствената (единствения) по-добре да си живееш живота и сменяш партньорите. А тя (той) все някой ден ще се появи.