Какво става с милионите левове, събрани от платформата "ХелпКарма" (HelpКarma). Това се питат в разследване на бТВ.

130 000 индивидуални дарители, 366 000 броя дарения, набрани 21 млн. лв. само за две години и нещо, отчита пред камерите на медията Константин Кръстев, който регистрира фондацията през 2017 г.

До хората в нужда обаче са стигнали 13 535 135 лв., твърди в разследването си Мария Цънцарова. 

Закон за дарителството няма, а тези пари се управляват от различни организации по правила, които те сами определят, казва още тя.

От бТВ изброяват някои от известните примери от дейността на фондацията:

- За 8 часа дарители събират над 500 000 лв. за Анди в платформата "ХелпКарма" за трансплантация на черен дроб, която трябва да му се направи спешно в Германия.

- За 2 седмици пък са събрани над 220 000 лв. за животоспасяваща операция на 28-годишния Влади от Бургас.

- А за месец и половина - над 700 000 лв, за да се лекува бащата на три деца Ангел.

- Над 640 000 лева са събрани за борбата на българското здравеопазване срещу COVID-19.

Въпросът е - какво се случва с близо 7,5 млн. лв. разлика?

В отговор на въпросите на бТВ от фондацията заявяват, че по собствените им сметки към момента имат неизразходвани 5 190 370 лв. Сумата е актуална към 22 октомври.

Къде обаче са останалите 2 274 495 лв.?

За част от сумата има обяснение. "ХелпКарма" удържа процент от даренията, за да се издържа и да развива дейността си. Доскоро сумата е вземана от парите, събрани за хората в нужда.

Във времето фондацията е отбивала различен процент: 6,5% през февруари 2018 г., а за последно процентът е бил 5.

Отскоро пък платформата предлага възможност дарителите да отделят допълнително пари над тези, които превеждат за нуждаещите се, които да отидат конкретно за издръжка на дейността ѝ.

Най-голямата част от парите, удържани от дарителите, са за възнаграждения на служителите, става ясно от отчетите на фондацията. През 2018 г. отчетената сума е 214 000 лв., а през миналата година сумата е над три пъти по-голяма – 713 000 лв.

Собственикът Константин Кръстев обяснява, че за платформата работят 17 души.

Ако те са 17, заплатата им излиза по около 4000 лв., пресмятат от телевизията. "Това - заплата във фондация в обществена полза - как ви изглежда?", пита Цънцарова.

10 души са само в IT екипа - отговарят шефовете, а Кръстев пояснява с контравъпрос, че вероятно на всички е известно колко са заплатите в IT сферата - "доста сериозни". "Зависи от специалиста, но ако сравним компании, които са в София като локация, преспокойно хората, които са на ниво, трябва да получават заплата над 5000-6000 лв., това е нещо нормално за IT", обяснява Славчо Славчев - технически директор.

Има и хора, които вземат много повече, и такива, които вземат много по-малко - става ясно от отговора му на уточняващ въпрос.

"При нас хората са добре заплатени, тъй като работят изключително интензивно, понякога под доста голям стрес. Каузата е в сърцето, ама в крайна сметка всички имаме сметки и трябва да си ги плащаме", казва собственикът на "ХелпКарма".

Средната заплата на служителите в IT отдела на фондацията на Константин Кръстев през 2018 г. е била 3900 лв., през 2019 г. – над 4800 лв., а през 2020 г. пада до 1200 лв. – според собствените изчисления на фондацията, които от бТВ получили по имейл след интервюто.

Собственикът на фондацията казва, че той самият работи безвъзмездно за каузата.

Водещата обаче го пита - как му звучи 19 000 лв. месечна заплата във фондация в обществена полза?

- Доста високо число... какво имате предвид?

- Как ви звучи месечна заплата от 42 000 лева? - пита още Цънцарова.

- ... (тук слез кратко замълчаване) Това е доста високо, но не става дума за нас определено - отговаря Константин Кръстев.

- Възможо ли е човек да взема 80 000 лв. на месец във фондация в обществена полза - продължава журналистката.

- Сигурно е възможно, но някъде по света. Нямам представа - казва собственикът на "ХелпКарма".

Седящият до него по време на интервюто Славчо Славчев обаче признава, че сумата 19 000 лева месечно е негова заплата, която е получавал. Но пък...

"...Това е заплата, която се взема от конкретен човек за определена работа."

Техническият директор Славчев получавал въпросните 19 000 лв., но "до един определен момент". А поне 80 000 лв. не е вземал.

bTV разполага с данни от свои източници, от които се вижда, че през декември 2019 г. Славчев е следвало да получи доход над 80 000 лв., твърдят обаче от медията.

А на въпрос - колко най-много е получавал, той отговаря, че... трябва да провери. И че може би е имало "нещо, съчетано с годишен бонус".

Телевизията твърди, че за декември 2019 г. доходът му е трябвало да е над 80 000 лева. Първоначално месечната му заплата е над 22 000 лв. Два месеца по-късно тя доближава 50 000 лв. После пада до 26 000 лева, но след средата на 2019 г. отново расте до 40 000 лв. на месец.

"Определено IT услугите са скъпи, определено ролята на Слави е много висока и той е един от най-качествените специалисти в България", казва Константин Кръстев.

По данните на медията сумата, която е начислявана за заплатата само на техническия директор във фондацията, е над 775 000 лв., или средно почти 28 000 лв. на месец, включително и за месеците, в които Славчев твърди, че е в неплатаен отпуск.

Публичните отчети на "ХелпКарма" за последните две години показват противоречие. От фондацията твърдят, че удържат по 5%, за да издържат дейността си. Но дори само разходите за възнаграждения на служителите през 2018 г. са почти 8% от всички постъпили дарения, а през 2019 г. скачат до почти 9%.

В отчетите привличат внимание и други суми – вземания за около 300 000 лева има в отчета за 2018 г.

"Веднага ще ви обясня – първо, ние не даваме кредити, т.е. вземания, не даваме заеми и т.н. Вземането беше следното – 2018 година имахме един технически проблем с PayPal", обяснява Константин Кръстев.

Въпреки че твърди, че те заеми не дават, за 2018 г. са отчетени 312 000 лв. вземания по "предоставени заеми". Константин Кръстев обаче казва, че причината сумата да фигурира като вземане е технически проблем с финансов посредник, през който са правени част от даренията. За да се реши проблемът, вместо на сметката на фондацията, от финансовия посредник превели парите в личната сметка на Кръстев.

"Тези пари аз съм ги върнал, просто сме имали технически проблем", твърди той. Собственикът на фондацията казва, че проблемът е решен...

Но вземания има и в отчета за 2019 г. Вземанията през декември 2019 г. са 51 000 лв.

"Това е личен заем, който аз съм взел от фондацията", обяснява за него Слави Славчев.

До края на годината всичко трябва да бъде възстановено и върнато, твърди собственикът на фондацията.

Слави Славчев признава, че заемът бил за апартамент.

„Взел съм го като заем от фондацията, който аз го изплащам към фондацията, като това нещо е документирано, съответно има всичко, което има като трансакции, така че реално аз си плащам и лихвата“, твърди Славчев.

Така се оказва, че освен начислените 775 000 лв. за заплати за две години и 4 месеца Славчо Славчев е получил и заем от фондацията, но апартамент не си е купил заради... извънредната обстановка с COVID-19.

След интервюто ни дългът на Славчев е погасен, съобщават от бТВ. Но въпреки добрата му заплата парите не ги е върнал той, а шефът му Константин Кръстев. Това става ясно от платежно нареждане, което предоставил самият Кръстев в имейл до медията.

"Сумата е изцяло изплатена на 26 октомври 2020 г., като е погасена дължимата главница в размер на 60 хил. лв. и са изплатени лихви в размер на 6049.59 лв. Събраната лихва ще бъде използвана за нашата основна дейност", пише в писмото.

Сумите, посочени от Константин Кръстев, обаче отново влизат в противоречие с официално отчетените. Той твърди, че е погасил дълг в размер на 60 000 лв., а в отчета за 2019 г. са записани едва 43 000, предоставени назаем, а дори общият размер на вземанията на фондацията е по-малък от 60 000 лв. - 51 000 лв.

В платежния документ към писмото на Константин Кръстев пък фигурира сума под 50 000 лв. Константин Кръстев заяви, че след разговора ни ще променят Устава на "ХелпКарма" и вече няма да дават заеми.

Още от разследването ще бъде излъчено в предаването "bTV репортерите" тази събота.

След излъчването на материала от Софийската районна прокуратура съобщиха, че са се самосезирали и започва проверка на фондацията.