Все повече и все повече. Така кратко можем да определим бюджетната политика в сферата на здравеопазването от страна на управляващата партия. Всяка година средствата в графите отделени за НЗОК и за Министерство на здравеопазването се пълнят допълнително в сравнение с предходната. Резултатът - никакви реформи, недоволни от системата пациенти, недоволни лекари, недоволни медицински сестри, въобще - целият медицински персонал. 

И през 2021 г. - във време на световна пандемия, изглежда нещата няма да се променят. Аргументи като че няма, но най-разпространеният е, че по време на криза не се правели реформи. И докато явно реформи не се правят никога, системата продължава да си крета така.

Клуб Z потърси мнението на специалиста по здравна икономика Аркади Шарков и му зададе няколко важни въпроса за бюджета на НЗОК. Той открои някои вече известни ни проблеми, но направи и ново предложение. Предложение, което си струва да бъде чуто не само от читателите на Клуб Z, но и от хората, които пишат бюджетите в тази страна.

Бюджетът на НЗОК и тази година бележи ръст, но този път той е около 7%. Имайки предвид пандемията - нужни ли са повече пари на касата или консервативният подход е логичен през 2021 г.?

В световен мащаб концепцията за разходите в здравната сфера започва да се променя и все повече те се възприемат като инвестиции. Нарастването на бюджета е по-малко отколкото предходната година, когато повишението беше около 9% в бюджета на ведомството. Има корелация между рецесията и нарастването на разходите за здравеопазване - както публичните, така и на частните (личните). От една страна се дължи на повишението на заболеваемостта, а от друга на развитието на медицината в световен план - нови технологии, нови лекарства, нови методи за лечение и пр. 

Очаквате ли недостиг на средства в НЗОК за следващата година и защо? 

Мерките около разпространението на коронавируса имат своите икономически импликации - на първо място безработица. Вследствие на това тази година има намаление на постъпленията от здравни осигуровки към бюджета на НЗОК. По данни на НАП и Министерство на финансите, прогнозният брой на нарастване на здравнонеосигурените лица до края на годината е с около 15%. По неофициални прогнозни данни се очаква дефицит от около 100 млн. лв. Като догодина се очаква тази сума да нарасне. 

Фалит на болници? Възможен ли е, както вече предположиха някои партии от опозицията? Ако да - защо?

Фалит на болници имаше и преди кризата, само че никога не се е осъществил на практика. Касае се за част от общинските болници в лошо финансово състояние, а също и някои държавни. На теория - могат да фалират. На практика - винаги биват подпомагани или от общината, или от държавата и по този начин - закрепени. Важно е обаче да уточним, че преустановяването, макар и временно, на плановия прием има своя негативен ефект. Въпреки изплащането на 85% от лимитите спрямо същия период на предходната година, средствата продължават да са недостатъчни за заплати и капиталови разходи. От друга страна пациентите се страхуват да посетят лечебните заведения. Имаше позитивна промяна през лятото, но сега отново се очаква отлив. Това ще доведе до задълбочаване на много от заболяванията, както и до намаляване на приходите на болниците. 

Къде и за кои клинични състояние ще се наложи допълнителна дотация от бюджета? Вие самият говорите за онкозаболяванията.

С всеки ден забавяне на лечение цената за третиране на всяко едно заболяване нараства. В зависимост от типа на заболяването тя може да е висока в краткосрочен или дългосрочен план. Например, отпадането от лекарствена терапия за лечение на сърдечно-съдови заболявания води до негативни ефекти за здравето на пациента - от една страна го изпраща в болница по-често, а от друга се налагат по-скъпи интервенции, включващи скъпи медицински изделия като стентове. При онкологичните заболявания аналогията е подобна в по-краткосрочен план и за съжаление с много по-бърз летален изход. Обикновено преразходът през годините е при лекарствата за лечение на онкологични заболявания - дължи се на много фактори, като новонавлизащи молекули, но също така и до незавършени реформи по оптимизация на бюджета - като изпълнение на фармако-терапевтичните ръководства, които казват кой медикамент се използва за първа линия на лечение. Липсва обещаваната през годините прогенерична и пробиоподобна политика. 

Има ли какво да се направи повече през бюджета за здраве за справяне с пандемичната обстановка в страната?

Да - следва медицинските специалисти да бъдат финансово обезпечени и стимулирани, тъй като рискът за тях е най-висок. Същото се отнася и за студентите от 6-и курс, стажант-лекарите и специализантите, които дълго време бяха молени от властта да станат "доброволци". 

Генерално правителството не спира да се хвали, че дава 600 млн. лв. повече за здраве. Експертите обаче казват - няма никакви реформи, има наливане от пусто в празно. Вярно ли е това и защо?

Вярно е защото просто даването на едни пари без правилното им насочване и създаване на условия за тяхното разпределение води до задълбочаване на проблемите в системата. Нещо като да гасиш пожар с туба бензин. Разбира се, това не се отнася за всеки сегмент на здравната система, тъй като има и добре функциониращи такива - части от извънболничната помощ например.

И тази година бюджетът за болнична помощ ще доминира в общия бюджет. Време ли е за промяна на това мислене и да се заделят повече средства за извънболничната помощ? Защо тази реформа продължава да не се прави?

Средното за Европейския съюз процентово съотношение, заделяно за болнична помощ, е между 35% и 40% от общия бюджет. В България то е 51%. Неравномерното разпределение на средствата дава грешни стимули на системата. За това, че вместо едно заболяване да бъде лекувано амбулаторно и пациентът да се изпише на същия ден, той бива вкарван в болница за няколко дни, защото клиничната пътека носи 5 пъти повече приход от направлението. Липсата на финансиране в извънболничната помощ води и до ниски нива на профилактика и превенция на заболяванията. Високият брой на хоспитализациите пък ни поставя на челни позиции в Европа, което създава и невярна трактовка за състоянието на здравеопазването в нашата страна. 

Накрая - бихте ли разяснили идеята за заделяне на средства от акцизните приходи, които да отидат за здраве?

Идеята е проста. Акцизите следва да се използват по предназначение - от една страна тяхната цел е да ограничат употребата на даден вид вредна стока (тютюн, алкохол, гориво), а от друга да бъдат използвани за финансиране на превенцията, профилактиката и лечението на заболяванията, свързани с употребата на тази вредна стока. Ето защо предлагаме 10% от всички постъпления от акцизи да бъдат заделяни целево за здравеопазване. Това би довело до допълнително 544 млн. лв. за здравеопазване - без да се налага акцизите или здравните вноски да бъдат повишавани. Политика, която се практикува в много от европейските държави.