Заради коронакризата българското правителство е забравило, че здравеопазването е фундаментално човешко право и в провала си със справянето с нея е лишило много граждани от него.

Това заяви днес пред Европарламента българският евродепутат социалист Петър Витанов.

Той се изказа по време на дебати за отражението на COVID-19 върху демокрацията, основните права и върховенството на закона. Дебатите бяха в отговор на устен въпрос на испанския депутат Хуан Фернандо Лопес Агилар.

Според Витанов пандемията е разобличила автократични черти на правителствата в някои страни членки. В цялото си изказване обаче той спомена само веднъж конкретно име - това на България.

„Под претекст, че се борим с COVID-19, станахме свидетели на някои определено съмнителни практики и честата злоупотреба с извънредните правомощия на изпълнителната власт. Например извънредни положения, ограничаване на свободата на движение, на събиране, на медиите. Дори суспендиране на парламенти и управление с декрети на министри без никакъв демократичен контрол“, изтъкна Витанов.

По думите му прави впечатление, че "някои управници използват коронавируса като оправдание, за да бетонират властта си по недемократичен начин". Това се случва дори тогава, когато избухват протести срещу тях. Протестите са забранявани по служебен път и ограничавани.

„Смятам, че е от решаващо значение да се наблюдават и сравняват различните подходи с оглед на тяхното въздействие върху демокрацията, зачитането на основните права и принципите на правовата държава“, каза Витанов.

И зададе три въпроса към Еврокомисията:

• 1. Ще продължи ли тя на наблюдава ситуацията, включително  чрез цялостна оценка, която да бъде оповестявана публично?

• 2. Ще предостави ли допълнителни насоки, за да стимулира обмена на най-добрите практики?

• 3. При установяване, че някои мерки не са пропорционални и демократични, ще предприеме ли действия за спаване на правото на ЕС и какви ще бъдат те?

Еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс призна, че приетите от страните членки на ЕС мерки за ограничаване на коронавируса са довели до ограничаване на основни права и свободи. Но обявяването на извънредно положение или предоставянето на извънредни правомощия е ставало обикновено в рамките на конституционния ред.

ЕК настоява дори след приемането на мерките да бъдат спазвани основните ценности, категоричен бе Рейндерс. Според него тези мерки трябва да се ограничават до нужното, съизмеримото и ясно определеното във времето и да зачитат международните стандарти. Те трябва да бъдат обект на постоянен парламентарен контрол.

За пореден път прозвучаха обвинения към Унгария и Полша, че използват пандемията като претекст за ограничаване на свободите. Даден бе пример, че в унгарските документи транссексуалните не могат да отбележат този факт. Властите в Будапеща се опитват да ограничават правомощията на парламента, а тези във Варшава – правото на гласуване.

„Скъпи колеги от ФИДЕС (управляващата партия в Унгария – б.р.), нямате ли нещо по-смислено за вършене? От месеци ЕП работи по допълнителни средства за възстановяване, включително за Унгария“, обърна се към унгарските евродепутати германският „зелен“ Сергей Лагодински.

Той визира заплахата на Орбан да наложи вето на бюджета на ЕС, ако получаването на еврофондове бъде обвързано с върховенството на закона.

Нападки имаше и към Испания. С мерките си срещу вируса тя все повече заприличва на Куба, заяви испанският консерватор Ерман Терч. Под предлог, че се бори с пандемията, правителството в Мадрид постоянно удължавало извънредното положение. А напоследък била наложена и цензура в медиите.

За какво плачат? За Европарламента или за дневните?

Прозвучаха упреци и към председателя на ЕП Давид Сасоли. Те бяха заради това, че заседанията се водят от дистанция, като само той и заместниците му присъстват в залата. Мерките бяха взети заради втората вълна от пандемията.

В резултат на това дневните редове стават все по-кратки, посочи испанският депутат Естебан Гонсалес Понс от Европейската народна партия (ЕНП).

Вече имало евродепутати първа и втора ръка. Много от тях не могат да пътуват поради мерките както на ЕП, така и в родните им страни. И така парламентът станал затворен и отдалечен – нещо, което не трябва да се допуска.

„Това е резултат от едностранно решение на председателя“, каза нидерлансдската представителка София ин 'т Велд от либералната група "Обнови Европа" (ОЕ).

За нея тази мярка е грешен сигнал за гражданите.

„Забраняват ни да провеждаме срещи лично с хората, дори да ходим до машините за кафе. Имаме нужда от стратегия на изход от тази ситуация“, каза тя.

Подобно недоволство бе изказано и вчера при започването на сесията на ЕП. Източници от администрацията на евроинституцията обаче споделиха пред Клуб Z, че по-кресливите всъщност се притесняват не за работата на парламента, а от това, че останаха без солидните си дневни.

Като мярка за борба с вируса ЕП затвори за целия ноември бюрото, в което евродепутатите регистрират присъствието си на сесиите. Така те няма да могат да си поискат и да получат полагащите им се в такива случаи дневни, които са в размер на 323 евро. От управата на парламента смятат, че това е най-ефективният начин да накарат депутатите да си останат в родните страни и да участват от дистанция в заседанията, вместо да пътуват до Брюксел.