Съветът на ЕС ще подготви нов, трети пакет от санкции срещу Беларус.

Новината съобщи днес върховният представител на Съюза за външната политика Жозеп Борел. Той говори след видеоконференция с участието на външните министри от страните членки.

Мерките са в отговор на бруталността на властите в Минск и в подкрепа на демократичните права на беларуския народ. Санкциите ще бъдат не само срещу физически лица, но също така срещу интитуции, предприемачи и компании.

Досега ЕС наложи два пакета от санкции срещу Беларус. Те засягат и президента Александър Лукашенко. Санкционираните лица – общо над 50 на брой, нямат право да влизат в Съюза. Замразени са и банковите им сметки на територията му.

„Ситуацията в Беларус продължава да се влошава. Репресиите на режима на Лукашенко срещу хората не спират“, изтъкна Борел.

Той информирал министрите за извършения от него по тяхно искане преглед на отношенията между Брюксел и Минск. Докладът му е готов и е разпратен до страните членки на ЕС. А те трябва да вземат решение по въпроса за следващия Съвет „Външни работи“ през декември. Сред предложените от Борел мерки са понижаване на неполитическо ниво на участието на Беларус в „Източно партньорство“.

ЕС обаче ще продължи да оказва подкрепа, включително финансова, на демократичната общност в Беларус, допълни дипломат номер 1 на Европа. Това ще става чрез неправителствени организации и по други канали. Но ще бъде направено така, че нито едно евро да не попадне у режима в Минск.

Външните министри са обсъдили и влошаването на ситуацията в Източното Средиземноморие.

„Смятаме последните действия и изявление на Турция по отношения на Кипър за противоречащи на резолюциите на ООН и нагнетяващи още повече напрежение. Смятаме също така за важно Турция да разбере, че нейното поведение задълбочава отдалечаването й от ЕС“, предупреди Борел.

„Съжалявам, че трябва да го кажа, но така смятат външните министри“, допълни той.

Според него от ЕС ще поиска коренна промяна на поведението на турската страна. Основните насоки ще бъдат дадени през декември от Европейския съвет.

„Наближаваме повратен момент в нашите отношения с Турция“, обобщи първият европейски дипломат.

Съветът прие днес и План за действие за човешките права и демокрацията за периода 2020-2024 г. Той ще се осъществява предимно чрез външната дейност на ЕС.

Борел поискал страните членки да направят предложенвия с цел по-бързо и по-ефективно вземане на решения да бъде използвано квалифицирано мнозинство при прилагането на Плана за действие. Държавите обаче не се съгласили с идеята. Въпреки това Борел ще продължи да я повдига