От 00.00 ч. на 25 ноември ние ще преустановим превозването на пътници по републиканската и общинските пътни мрежи. Градските превози (б.р. - експлоатирани от частни превозвачи) ще спрат за 2 часа. От 8:30 ч. сутринта в София няма да работят и таксиметровите шофьори. 

Така ще премине "предупредителният протест" на сдруженията на автобусните превозвачи тази сряда, заявиха представителите на организациите днес на специална пресконференция, в която отново категорично застанаха зад идеята за затвор за всички нерегламентирани превозвачи. Самият протест ще включва и събиране на 100 автобуса и 2000 таксита в столицата на обяд отново на 25 ноември. 

Превозвачите освен това и предупредиха, че ако исканията им не бъдат приети, то пред тях има два варианта - или и те да започнат да превозват нерегламентирано, или да преустановят извозването на пътници до приемането на промените и тоталното затваряне на транспортните компании в страната. 

Дотук се стигна, след като през миналата седмица ГЕРБ не събра нужните 121 гласа, за да преодолее поредното вето, наложено от президента Румен Радев. Държавният глава върна за ново разглеждане прокараните по "другия начин" промени в Наказателния кодекс, които криминализираха т.нар. нерегламентиран превоз. Текстовете бяха приети чрез преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за търговското корабоплаване в края на октомври.

Те предвиждаха от 2 до 5 години лишаване от свобода и отнемане на моторното превозно средство в полза на държавата на всеки, който извършва обществен превоз на пътници без регистрация, разрешение и лиценз. Когато деянието е извършено от две или повече лица или чрез фалшив документ, наказанието бе от 5 до 10 години затвор или санкция от 5000 до 15 000 лева, като съдът можеше да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Едно от тълкуванията на предложенията на ГЕРБ бе, че се прави опит да се въведе наказателна отговорност дори върху т.нар. споделено пътуване. Вносителите отричаха.

Днес обаче превозвачите дадоха ясно да се разбере, че според тях президентът и депутатите от БСП, които най-много защитаваха президентското вето, работят "за" сивия сектор, който генерирал загуби и бил обществено опасен. Изчетени бяха редица статистики за смъртността при този вид транспорт и за това колко много губи бранша, който е регистриран. 

Очаквано повечето обяснения се въртяха около т.нар. споделено пътуване, което изглеждаше като очевидната жертва на законопроекта на ГЕРБ. Според превозвачите обаче криминализирането на нерегламентирания превоз няма общо с него, защото в закона ясно било разписано каква е разликата. Така ни бе обяснено, че споделено пътуване има, когато шофьорът няма икономическа изгода - тоест той и неговите спътници си делят единствено парите за разходите по горивото, но водачът не печели над тях. 

Припомняме обаче, че в мотивите на президента бе записано, че проблем е не само частта със споделеното пътуване, а начинът на предлагане и приемане на поправката е част от мотивите на държавния глава да наложи днес ветото. Както и непропорционалното на деянието наказание и опасността то да застигне и редовите граждани, които споделят едно превозно средство при пътуване.

"Не отричам необходимостта да се използва наказателноправна защита срещу общественоопасни противоправни деяния, но това трябва да става обосновано, предвидимо и прецизно, като се спазват всички стандарти за защита на правата на човека", се казваше в мотивите.

В страната обаче имало десетки групи за споделено пътуване, като специален мониторинг над групите показвал, че поне една трета от обявите са от коли и лица, които пътуват всекидневно по едно направление и които вземат пари. Според сдруженията това е очевидна бизнес инициатива и тя трябва да бъде наказана, защото не отговаря на никакви изисквания и не плаща данъци към хазната. Особено тежко било положението с превозите към чужбина, където имало изградена "нерегламентирана цяла мрежа" от превозвачи. 

Специално внимание бе обърнато на приложението "Максим", което в София имало около 8000 потребители и всички знаели кой стой зад него, какви потоци от пари се правели и т.н. Според участниците на днешната пресконференция ветото на президента обслужва именно такива незаконни дейности. 

Споменаването на "Максим" обаче е странно в този контекст, защото, колкото и верни да са доводите за неговото спиране, то те не би трявало да са насочени към президента и Народното събрание. Още преди година Комисията за защита на конкуренцията постанови незабавно прекратяване на работата на такси оператора. От компанията обаче още тогава заявиха, че няма да изпълнят постановлението на антимонополния орган и продължиха да работят. Малко по-късно стана ясно, че КЗК е решила да наложи глоба за неспазването на решението й в размер на... шест лева на ден или "имуществена санкция в размер на 5% от среднодневния оборот на дружеството за всеки ден на неизпълнение от 13.06.2019 г. до прекратяване на противоправното поведение".

Тоест проблемът с дейността на "Максим" е в продължаващата невъзможност на държавните регулатори да въдворят в действие собствените си разпореждания. 

Днес превозвачите зададоха два въпроса към Радев и БСП - "наясно ли са, че вследствие тяхното безхаберие общините нямат обществен транспорт и защо не насочат "партньорите си от сивия сектор" към такава дейност". 

Обясниха, че от 1500 регистрирани фирми в бранша са останали да работят едва 700 и че положението им е особено тежко в условията на пандемия. 

"През последните 5-6 години има жертви - най-малко 70 души, заради този тип нерегламентирани пътувания. Ето, хора загиват по пътищата, а от БСП задават въпроса какво налага да се криминализира. Това се превърна в пандемия."

Самото "ловене" на нелегалните пък било много лесно - всички знаели къде са техните "стоянки" и кои са в специализираните групи. Един от представителите на сдруженията дори обясни, че той и негов колега лично "задържахме" такива шофьори, но след като ги заведат в полицията, оттам ги пускали. 

"Какъв е смисълът да си платим ние данък и да си вадим удостоверения, като държавата казва - то може и по друг начин."

Чу се и предположение за бъдещето, ако исканията им не бъдат приети:

"Ние сме на ръба на оцеляването. Опасността да оставим държавата без транспорт е реална."