Еврокомисията реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз (СЕС) срещу България.

Страната ни не е осигурила цялостно изпълнение на решение на Съда от 5 април 2017 г. В него е констатирано, че България не е изпълнила задълженията си по европейското законодателство относно качеството на атмосферния въздух съгласно Директивата от 2008 г. за качеството на атмосферния въздух.

У нас системно и постоянно не са били спазвани пределно допустимите стойности за фини прахови частици (ФПЧ10) и не са били предприети подходящи мерки, с които да се гарантира, че периодът на превишаванията е възможно най-кратък.

Тъй като искът се предявява във връзка с неспазване на предишно решение на Съда, той може да породи финансови санкции както за времето, изминало след първото решение, така и за времето от второто решение до осигуряването на цялостното му изпълнение.

За да изпълни решението, от българската страна се очакваше да приеме и да приложи редица мерки. Представените от София данни за периода 2015-2019 г. потвърждават, че установеното от СЕС системно и постоянно неспазване продължава. Повече от три години след решението България все още не е осигурила спазването на определените в директивата пределно допустими стойности във всички свои зони за следене на качеството на въздуха. Постигнатите към момента резултати са незадоволителни. България все още не е започнала реално да прилага мерки по места, чрез които да се осигури спазването на пределно допустимите стойности. Властите докладват, че повечето мерки се намират в подготвителна фаза или предстои да влязат в действие чак през 2024 г. 

В България се наблюдават някои от най-сериозните превишавания в ЕС както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ФПЧ10 с произтичащите от това рискове за здравето на нейното население. Особено големи са превишаванията при дневните пределно допустими стойности. Те са отбелязани в 90 дни годишно, т.е. над 2,5 пъти повече от разрешеното съгласно директивата.

Други нарушения

Същевременно ЕК реши да изпрати едно предупреждение, 2 уведомителни писма и 2 мотивирани становища до България за нарушения в различни сфери на европейското законодателство. Страната ни разполага със срок от два месеца да отговори на мотивираните становища. В противен случай Брюксел може да предяви иск пред Съда на ЕС. А уведомителните писма могат да бъдат последвани от становища.

• Комисията изпраща последно предупреждение до страната ни заради системни слабости при прилагането на законодателството на ЕС относно природата. У нас кумулативното въздействие от съществуващи и одобрени планове и проекти в зони по мрежата „Натура 2000“ систематично не е било вземано предвид при оценяването на въздействието на нови планове и проекти. В резултат е разрешено извършването на множество промени, представляващи сериозна заплаха за опазването на природата.                                   

• България не прилага правилата на ЕС относно предоставянето в целия съюз на информационни услуги за мултимодални пътувания, се казва в мотивирано становище на Комисията. Пътуващите в Европа често не разполагат с достатъчно информация за пътувания „от врата до врата“. Затова страните членки трябва да създадат национални точки за достъп.

• В друго мотивирано становище за ЕК се казва, че България не спазва директивата от 2004 г. за минималните мерки за безопасност, свързани с инфраструктурата и експлоатацията на тунелите от трансевропейската пътна мрежа. Властите ни не са приели пълния набор мерки, за да гарантират най-високите стандарти за безопасност в някои от тунелите.

• В свое уведомително писмо ЕК отбелязва, че България, не е представила своята национална дългосрочна стратегия за саниране. Това е трябвало да бъде направено до 10 март. Стратегията е ключов елемент, определящ посоката, мерките на политиката и мобилизирането на финансовите ресурси, необходими за намаляване на въглеродните емисии от съществуващите сгради до 2050 г. Сградите в ЕС са най-големият потребител на енергия в Европа и източник на 36 на сто от емисиите на парникови газове от енергия в Съюза.

• България трябва да предприеме действия за осигуряването на пълно прилагане на законодателството на ЕС относно запасите от петрол, гласи друго уведомително писмо от Брюксел. Директивата от 2009 г. по въпроса изисква от страните членки да поддържат минимални запаси от суров петрол и/или нефтопродукти в количество, което съответства най-малко на по-голямата от двете величини - 90 дни среднодневен нетен внос или 61 дни среднодневно вътрешно потребление. ЕК е установила, че България многократно не е изпълнявала задължението за поддържане на минимални запаси от суров петрол - някои от тях от януари 2013 г. насам. Поради това Комисията заключава, че установените ниски нива на запасите не се дължат на извънредни обстоятелства, а представляват структурно неизпълнение на директивата.