Нека битката за Коледа започне...

Амелия вече живее във вълшебното градче Джуджешки шлем заедно с Дядо и Баба Коледа. Когато завистливият Великденски заек предприема атака, за да съсипе любимия ѝ празник, дали Амелия, новото ѝ семейство и джуджетата ще успеят да се преборят със силите на злото? Ще могат ли да опазят Коледа жива?

Клуб Z публикува откъс от "Дядо Коледа и аз" от Мат Хейг (изд. "Прозорец")


Баба Коледа

Сватбата се проведе в последния ден на зимната ваканция. В деня преди да тръгна на училище. Чаках я с голямо нетърпение, което беше хубаво, понеже отвличаше мислите ми от училището.
В уречения ден повечето от жителите на Джуджешки шлем дойдоха в залата за събирания. Пристигнаха и няколко феи от Гористите хълмове. Феята на истината беше там с Феята на лъжата. Феята на лъжата ми каза, че много харесва ушите ми, което малко ме разтревожи. Елените на Дядо Коледа също присъстваха. Той беше накарал Блитцен да му обещае, че няма да пишка на пода по време на церемонията, и еленът удържа на думата си. На сватбата дойде и един Томтегъб. Бях чувала за феи и джуджета още докато живеех в Лондон, но никога не бях чувала за Томтегъбите. Те явно не са толкова много и живеят единствено на изток от Джуджешки шлем. Томтегъбите нямат имена и не се делят на женски и мъжки. Винаги са просто Томтегъби и се срещат в различни цветове. Този от сватбата беше яркожълт, нисичък и топчест и през цялото време се усмихваше и си тананикаше нещо. Капитан Сажди също дойде – обикаляше наоколо и лапаше изпопадалите по пода трохи торта.

О, замалко да забравя земетресението! Всъщ­ност не беше земетресение, само така ми се стори в началото. Оказа се, че един трол е тръгнал към сватбата от Тролската долина. Беше толкова голям, че не можа да се побере в залата и се наложи да седне на заснежената земя навън. Но през цялото време надничаше през прозореца. Това беше Ургула, върховният тролски лидер. Тя бе по-едра от унтертроловете и юбертроловете, които командваше. Не я видях цялата – само главата. Косата ѝ стърчеше нагоре като брулено от вятъра дърво.

По едно време Дядо Коледа отвори прозореца, за да поговори с нея.
– Здравей, Ургула. Радвам се, че успя да дойдеш.
Ургула се усмихна и разкри трите си зъба, всеки от тях с големината на изгнила врата.
– Аз бъде тук, за да пожелае на теб и твоята любов най-голямото щастие от всички тролове.
– Колко мило! – рече Мери и застана до Дядо Коледа.

„Звънчетата“ изпълниха песента, която бяха написали специално за случая – „Красива си, любима (макар да си човек)“.
Церемонията се ръководеше от Дядо Топо, който беше и най-добрият приятел на Дядо Коледа. Скоро научих, че сватбите в Джуджешки шлем леко се различават от човешките сватби.
– Обърнете се един към друг – рече Дядо Топо – и се опитайте да се гледате в очите, без да се засмеете.
Двамата се справяха доста добре със задачата, докато Дядо Топо не започна с глупавите шеги.
– Кой е най-хубавият коледен подарък?
– Не знам – отвърна Мери.
– Счупеният барабан! Него нищо не може да го бие… Схващате ли?
– Да – отвърна Дядо Коледа. – Нали аз ти казах тази шега!
Дядо Топо обаче се беше подготвил добре.
– Кой казва „ох-ох-ох“? Ти, когато ходиш назад… Схващате ли? Понеже обикновено казваш „хо-хо-хо“. Добре. Защо скелетът не могъл да отиде на празненството? Понеже бил убит от умора. Убит! Разбирате ли? Коя е най-топлата детска дреха? Коледният чорап. Заради камината, схващате ли?

Тези ужасни шеги продължиха още известно време, докато накрая Дядо Коледа и Мери започнаха да се смеят – не защото шегите бяха забавни, а напротив – защото хич не ги биваше. И в този момент – точно в момента, в който се смееха в един глас – Дядо Топо рече: „Обявявам съюза ви за скрепен!“. Защото тъкмо така се женят хората в Джуджешки шлем. Като се смеят едновременно по средата на сватбената церемония.

Мери автоматично стана Баба Коледа, понеже Дядо Коледа бе председател на Джуджешкия съвет. Мери също стана негов член. Затова хората тук се наричаха Баба Еди-коя си или Дядо Еди-кой си. Те бяха членове на Джуджешкия съвет, което означаваше, че имат право да посещават срещите и да участват при вземането на решения, които касаят Джуджешки шлем и живота на джуджетата. На теория всеки можеше да стане член на Съвета. Просто много от джуджетата не желаеха, защото се знаеше, че срещите са скучни и от тях получаваш обриви. При това такива, които много сърбят.
След частта от сватбата с многото приказки последва такава с много храна (ама много!), а после дойде и време за музиката и танците хоп-троп.

Към края на тържеството се появи едно сърдито джудже с черна брада и се запромушва между гостите, като гледаше навъсено Дядо Коледа, Мери (вече Баба Коледа) и онези присъстващи, които се забавляваха. Което ще рече всички в залата с изключение на Феята на истината, която, изглежда, не искаше Дядо Коледа да се задомява (знаех това, защото я чух да казва: „Не искам Дядо Коледа да се задомява“) и приемаше събитието много тежко.
– Забавляваш ли се? – попитах я невинно.
– Това е най-ужасният ден в живота ми – отвърна тя и пъхна в устата си голямо парче сватбена торта.