Empatheast: да “влезеш в обувките” на другия

“Лепилото”, което държи света, е доверие, а най-добрият начин то да се гради е чрез емпатия”. Това е един от лайтмотивите на Empatheast – първия в Източна Европа форум за социална промяна и образование чрез емпатия, който започна в Пловдив в петък и продължава и днес. Целта на форума е да покаже чрез примери от света и региона как идеята за социално благо еволюира със смелостта ни да посегнем към иновациите и да създаваме емпатични модели в икономиката, образованието и начина на управление.

“Емпатийст” се превърна в естествена среда за събирането и преброяването на племето на емпатистите в България. В него участваха над 400 емпатисти и 15 лектори - авторитети от авангарда на социалното предприемачество. Специално за форума дойдоха хора от София и други градове, както и социални активисти от Германия, Албания, Румъния, Сърбия.

“Емпатията завладява Пловдив все повече и повече, лекциите и работилниците са пълни. Емпатията накара всички да се държат за ръка и да изпитват радост от това”, споделят организаторите от Академия “Фабрика за идеи”, основен организатор на форума.

“Светът ни е изправен пред възможност за много успешна промяна. Пристъпваме към нови системи, нови модели за промяна на средата ни. Свидетели сме на небивало недоверие към всички институции, и единственият начин да променим това е като градим доверие. А най-добрият начин да изграждаш доверие е чрез емпатия - като се опиташ за “влезеш в обувките” на другия, да мислиш и чувстваш като него, чрез него”, обясни Янина Танева, основен визионер на форума.

Самият старт на “Емпатийст” беше нетрадиционен с икономическия експеримент “Плати колкото прецениш”. Целта беше всеки посетител да плати след събитието, според усещането и знанията, с които си тръгва. “Ние от “Фабрика за идеи” сме категорични, че за да говорим за социални иновации, трябва самите ние да сме готови да поемем по пътя на риска”, коментираха организаторите.

“Приказката започна!”, обявиха в дъждовната петъчна сутрин емпатистите от “Фабрика за идеи”. В Дома на културата "Борис Христов" лектори коментираха как може да се подобрят икономиката, образованието и управлението чрез де-растеж и заедност - ключовите думи за реорганизиране на средата от първия ден на емпатия в Пловдив.

Социалният предприемач Саймън Шол от Мюнхен даде старт на лекциите с представяне на своя "Картофел комбинат" - социална бизнес система за устойчиво градско земеделие.

Ралф Бьолке от Белгия накара публиката да се замисли за това къде отиват парите на гражданите, когато купуват чужди стоки, и говори за силата на действията на местните общности.

Хюс Хайсен от Холандия говори за устойчиво и смислено образование и как можем да го приложим на практика.

Джейсън Нарди от Италия, активист от “Банка Етика” – “банката без клиенти”, в която има 37 хиляди членове и нито един клиент, говори за това, как да променим начина, по който печелим и използваме парите, за справедлива икономика, справедлива търговия и етични финанси.

Съоснователите на World Café Europe Патриша Мънроу (Ню Йорк/Мюнхен) и Джефри Бийсън (Панама/ Мюнхен) представиха World Café – глобално прилаган формат за създаване на иновативни решения и споделени визии за развитие на обществото.

Невен Маринович от Сърбия обясни защо социалното предприемачество е важно, може ли да работи на Балканите и какво се прави в неговата страна. Той представи проекта си “Добра торба”, за който събира безработни жени от няколко сдружения от цялата страна, като дава целия доход от продажбите в ръцете им.

Първият ден с мото “Провокации” завърши с необикновена лекция-шоу – виртуозният цигулар и визионер Миха Погачник (Виена/Любляна) показа как може да се вдъхновяват хората за лидерство и социални иновации чрез музика.

“Бъркаме, защото бързаме”, беше един от лайтмотивите на втория ден на форума, посветен основно на колективната интелигентност. В залите, фоайетата и вътрешния двор на Драматичния театър вървяха успоредно лекции, дискусии, игри и работилници. Уъркшопи имаше и в залата на “Тотал спорт”, или бившите Тютюневи складове.

"Един ден, когато бях на шест, се събудих и престанах да виждам. Забавлявах се с опитите да намеря банята покрай стената, малко като игра на "Сляпа баба". Тогава станах жертва на симпатия, защото другите очакваха от мен да бъда нещастна, тъй като не виждам. Аз така и никога не разбрах защо се очаква от мен да бъда нещастна", разказа Даниела Димитрова.

Нейният уъркшоп “Диалог в тъмното” беше един от най-вълнуващите. В него тя размени ролите, като постави зрящите в позицията на незрящи.

“Усещането беше жестоко, всички трябваше да се движим в тъмното и да намерим опипом стол, на който да седнем. В един момент усетих паника, но чух до себе си глас на непозната жена: “Тук има стол” и уплахата ми мина”, разказа развълнувана Надежда Бонева, един от доброволците в организационния екип. За Надя, която е студент по Международни икономически отношения, форумът дава безценен опит и знания. “Така е с всички, идваме, защото искаме да сме част от племето на емпатистите, и защото подобни неща никъде другаде не можем да научим”, коментира Надя.

Пловдивчани можеха да разгледат и уникална изложба на Главната, резултат от социалния експеримент на професионалния фотограф Виктор Валеску. В необикновеното творческо изследване участват четирима незрящи и един фотограф. Чрез серия от уъркшопи професионалистът обучава незрящите на работа с аналогови фотоапарати. Всеки незрящ участник сам избира какво и как да фотографира, като използва единствено своите усещания за пространство и атмосфера.

“Имате възможност да „влезете в обувките“ на творците и през техните фотографии да усетите преживяванията, емоциите и мислите на „различните“ в обществото. Точно затова и слоганът на инициативата е: „Почувствай какво са видели, за да видиш какво са почувствали“, обясниха организаторите.

„Фабрика за идеи“ отправи предизвикателства към 11 творци от цяла България чрез инициативата Art Innovation Challenge - за трансформиране на градската среда в Пловдив. Като места за промяна бяха обявени площадите „Съединение“, „Марокян“, „Стефан Стамболов“, „22 септември“, „Истанбул“ в Хаджи Хасан махала, парк „Белите брези“ в кв. „Кючук Париж“, стълбите и градинката зад Джумая джамията.

Всички участници в конкурса бяха изпратени на неочаквана локация, за да мобилизират в рамките на 5 дни нестандартното си мислене и да създадат идея за пърформанс, инсталация, изложба, акция или игра, които чрез езика на изкуството да формулират иновативно и приложимо решение за подобряване на градската визия. Изискването беше предложенията да са по темата „Емпатия и колективна интелигентност“ и да ангажират максимален брой хора за създаване на споделена визия.

“Как запълваме социалните дефицити и какви са качествата на хората, които променят статуквото?”, попита Ирена Бушандрова, специалист по подбор на кадри.

В ръководената от нея отворена дискусия се изясни, че за да се промени статуквото, са нужни емпатия (да си добър човек, да си съпричастен), емоционална интелигентност; да си драйвър на промяна, да си с положително мислене и оптимизъм.

“Хората се страхуват да бъдат себе си и да мечтаят”, коментираха участниците. Крайно време е да променим манталитета си на нетолерантност към провала и да възпитаваме култура, чрез която да свикнем да го приемаме. Тази нетолерантност ни се насажда от детството и ни прави нерешителни и комлексирани в бъдеще.

Емпатията означава да си открит и отворен към хората, и е хубаво, когато тя се превърне в рефлекс, коментира Ирена Бушандрова.

“Пловдив се превърна в място за сбор на новите министри на промяната. Щастливи сме, че форумът събра по най-естествения начин племето на емпатистите в България”, каза в заключение Янина Танева.