Кой ще дойде на мястото на Ангела Меркел, след като тя се оттегли от политиката след няколко месеца? Кандидатите за поста ѝ в партията, но и начело на държавата, не са много. Тази седмица те се представиха пред  Съюза на чуждестранните кореспонденти в Германия. Първи пред журналистите, сред които и „Клуб Z“, говори Фридрих Мерц. Един от някогашните „принцове“ на Християндемократическия съюз. Така бяха наричани политическите надежди в партията, които бяха спрягани за наследници на Хелмут Кол. Фридрих Мерц бе най-влиятелният и обещаващ сред тях, докато не се появи Меркел. След избирането ѝ за председател на ХДС Мерц се оттегли от политиката и започна работа като консултант към „Блекрок“.

Той е всичко онова, което Меркел не е. Представлява по-консервативното крило в партията, роден е в западната част, защитник на свободния пазар и минималната държавна намеса, приятел на големите корпорации. Напусна голямата политика през 2004 година след реч, с която тогава възмути медиите и политическите си противници, както и консерваторите от по-либералната фракция. Реч, в която обяви германската култура за водеща, а мултикултурното общество, в което тя не е определяща, за грешка. 16 години по-късно, след като Меркел обяви, че ще се оттегли изцяло от политическия живот и освободи председателския пост на ХДС, Фридрих Мерц реши да се завърне.

Защо си причинява това, какво му носи вторият политически живот, е един от най-честите въпроси, които получава тези дни. Мерц се кандидатира за председател на ХДС, а изборите ще са на 16 януари.

„Бих могъл да водя чудесен живот само със семейството и приятелите си, но не съм възпитан така. Социализиран съм по друг начин, имам чувство за отговорност и искам да търся решения и да нося отговорност за тях“, обяснява кратичко той.

Мерц е внук на Йозеф Паул Савини - християндемократ и кмет на Брилон в Заарланд, където през 1955 година се ражда Фридрих Мерц. Днес политикът има три деца от една-единствена жена, за която все още е женен. Завършил е право.

Кой ще наследи Ангела Меркел?

Има ясен план за ХДС, за Германия и за Европа, ако бъде избран за председател на партията. По традиция председателите на ХДС са и кандидатите за канцлер на коалицията ХДС-ХСС, макар че за първи път се дискутира възможността кандидат за канцлер да бъде издигнат от баварския ХСС, а именно, премиерът на Бавария Маркус Зьодер.

„Кой ще е кандидатът за канцлер ще решим съвместно с партньорите си от Християнсоциалния съюз. Дотогава в нашата партия трябва да решим кой ще е лидеррът ѝ“, отговаря лаконично Мерц на въпроса вижда ли се като канцлер.

„Ако ме изберат начело на партията, знам много ясно какви са първите ми задачи. През цялата следваща година ще се посветя единствено на изборите и подготовката на ХДС за тях. Тъй като нямам политически пост, мога да се занимавам само с това, а то е най-важното за ХДС в момента“, споделя кандидатът.

Основният въпрос, на който трябва да си дадат отговор германските консерватори е "Накъде след Меркел?"

„ХДС действително е пред прелом. След 20 години правим избор за нов председател - надявам се новоизбраният да е отново за дълъг период. Другата година ни очакват избори, които са уникални по две причини. Първо, защото след 16 години кандидатът начело на партията няма да е Меркел. И второ, за първи път от 1994 година ще имаме избори, на които действащият канцлер няма да се състезава за поста си. Тоест отиваме на избори без бонуса, който ни дава канцлерството. Това носи рискове, но и шансове. Шансът в това е, че ХДС може да изясни профила си и да се позиционира по-свободно по всички важни теми - политика, икономика, но и социални въпроси. В ХДС имаме нужда да се заминаем с някои теми по-дълбоко. От 16 години сме управляваща партия. Сега искаме да останем управляваща партия, но с напълно нов екип. Това е шанс, защото живеем в ново време и за това ново време имаме нужда от нови решения. Аз искам да позиционирам ХДС така, че да има решения на тези въпроси за следващите 10 години“, обяснява Фридрих Мерц. И допълва - германският ХДС е най-голямата християндемократическа партия в Европа и за да остане такава, трябва да мисли наднационално, да има позиция и по важните външнополитически или икономически теми извън Германия.

„Винаги съм цитирал Хенри Кисинджър, който казваше: „Германия е твърде малка за света и твърде голяма за Европа.“ Това прави позицията на страната трудна. Втората част от това изречение наистина се възприема така от много европейски държави, те се притесняват, че Германия е доминантна, че се опитва да кара другите да живеят по нейните правила. Затова е изключително важно да осъзнаем, че само заедно в Европа можем да вървим напред.

„Северен поток“ 2

Една от темите, които е наложително да се изяснят възможно най-бързо, е проектът „Северен поток“ 2, смята той.

„Предложих да се наложи 2-годишен мораториум на строежа и в тези две години да се преговаря и търси компромис с Полша, балтийските страни, Русия и САЩ. Германия не може просто да спре проекта, защото е частен и тя не е страна по него. Дания участваше като държава в него и тя вероятно би могла да го спре. Но за съжаление в Европа не се потърси обща позиция по въпроса и аз съжалявам много, че даже се действа срещу ясната позиция по този въпрос на балтийските държави, на Полша, на Украйна. Ако бяхме намерили предварително консенсус по този въпрос, днес можеше да опонираме на санкциите на САЩ. Смятам позицията на американския конгрес и наложените санкции за абсолютно неприемливи, защото са намеса във вътрешните работи на ЕС. Трябваше да протестираме заедно срещу тази мярка, но това сега е невъзможно, защото не се потърси мнението и съгласието на другите в Европа. Ако бяхме дали възможност на Полша да се включи в проекта, например, вероятно щяха да се съгласят по някакъв начин с него... Русия строи този проект с много ясна политическа стратегия. Ние все твърдим, че това е чисто икономически проект, но това не е икономически проект. Ако беше чисто икономически, Полша и балтийските държави нямаше да се чувстват застрашени, американският конгрес нямаше да реагира така. Така че моето мнение е, че този проект е дълбоко политически и понеже е политически, няма как Германия сама да се справи с проблемите около него. Имаме нужда от европейска координация. За две години вероятно можем да постигнем консенсус, при евентуален мораториум. Но просто така да го прекъснем също е икономически невъзможно.“

„Алтернатива за Германия“

Друга наболяла тема, която се изплъзна от политическите партии през последните години, е възходът на крайнодесните.

„Подценихме ги сериозно. Подценихме мрежите помежду им, радикализирането на някои части от немското общество подценихме също. Конфронтирани сме с проблем, който ни засрамва и в чужбина, и вътре в страната. Затова е много важно да има абсолютно ясно, като отрязано с нож разграничение между нашата партия и тях. Затова и казвам, с мен начело на ХДС няма да има дори милиметър опит за каквото и да е сътрудничество, аз и лично не желая да поддържам никакъв контакт с такива хора. Те представляват една част от германското общество, която трябва да държим възможно най-минимална. Но за това е нужно и ние като християндемократическа партия да дадем политически дом на онези, които са истински консерватори. Не трябва хората с консервативни ценности да остават без политическо представителство. Хората, които остават без политическо представителство, нерядко се радикализират, било в дясно или в ляво. Това е една от най-важните задачи на ХДС - да интегрира такива хора и да не допуска те да се откъснат към радикалното.“

Зелената партия

И докато каквото и да е сближаване или съвместна работа с „Алтернатива за Германия“ са напълно изключени, то съвместна работа и дори коалиране със Зелената партия е реална опция, смята той. Но подчертава - една от многото опции. Според Мерц крайно време е ХДС да излезе с ясни позиции по темите на Зелените, а не да копира техните.

„На регионално ниво имаме дори коалиционни правителства с тях, но локално няма много теми, по които да имаме непримирими различия. На национално ниво обаче е различно - там имаме сериозни разминавания по теми като въоръжаването, търговията, външната политика“, посочва политикът.

Полша и Унгария

Мерц поясни и позицията си по една от горещите европейски теми - споровете с Полша и Унгария

„Полша и Унгария кандидатстваха днес за ЕС, нямаше да ги приемем. Поради начина, по който се отнасят към разделението на властите. Аз съм гласувал също за приема им, под строгото условие да се спазват устоите на правовата държава. Това те го нарушават в момента. Така че забележките на Кашчинскси и Орбан, че се нарушават европейски договори с опитите да бъдат наказани, са неприемливи. Ако те блокират решенията на европейско ниво, трябва да намерим начин да останем последователни и решението, което се очерта с финансирането на първо време без тях, е напълно приемливо за мен.“

Имиграционната политика

Една от точките, по които Меркел често е атакувана, е имиграционната политика на Германия. Мерц този път обаче се въздържа да се присъедини към критиците. „Най-важното е да знаем, че ако искаме свободни вътрешни граници, трябва да опазим външните. Външната граница на Гърция или на Португалия не е гръцка или португалска, а наша обща. Трябва да търсим европейски решения за тях“, каза той.

НАТО

Фридрих Мерц не подкрепя тезата на Макрон, че ЕС трябва да се еманципира от пакта, а НАТО е в мозъчна смърт.

„Трябва вътре в пакта да подобрим сътрудничеството си. Зависимостта ни едни от други ще продължи още дълго време. САЩ имат нужда от европейските си съюзници, не може да се справят сами. Но и Европа не може да е единствената политическа решаваща сила, за това има нужда от САЩ.“

Израел

Отношенията с Израел ще останат специални завинаги, смята Мерц. „Колкото и време да минава, германската история никога няма да ни напусне. Ние винаги ще останем свързани по особен начин с Израел. Рихард фон Вайцзекер казваше: „Младото поколение не е виновно за това, което е било преди тях. Но е отговорно за това, което ще се случи след това. Това трябва да го осъзнава всеки политик.“