- Г-н Петров, какво ви гневи, срещу какво се бунтувате, срещу кого протестирате?

Обикновено когато в България за някого около моята възраст кажат, че е бунтар, то всъщност се има предвид пиян цървул, който силно се гордее със собствения си провал. Аз имам бизнес, семейство, плащам данъци. Работя, за да постигам целите си. Не протестирам и не се бунтувам, а променям, каквото е нужно, и гледам да не плямпам неща, от които няма смисъл. Накрая отивам в телевизията да дам интервю и журналистка с блеснал поглед обявява: „Нека посрещнем вечния бунтар Ицо Хазарта!“, а аз се опитвам да скрия желанието си да се гръмна и обеся едновременно.

- Къде „има човек“ Христо Петров?

За щастие – в цяла България. Тези двайсет и две години пътувания и изминатите близо милион километра отдавна дават своите плодове. Това е и една от причините да обожавам заниманието си, понеже благодарение на него спечелих безценни контакти. С някои се сприятелих, с други просто поддържам добри отношения, но няма място в България, където да не познавам някого.

- Имате ли зависимости и какви са те?

Аз съм изцяло зависим от България и от хората в нея. Всяка моя стотинка идва от българите, които плащат, за да гледат мое изпълнение, купуват си дискове или пък някакъв продукт, който рекламирам. Това, което правя, предизвиква интерес единствено в България и не вярвам, че бих постигнал каквото и да било някъде другаде освен тук.

- Мнозина искат повече морал и ценности в обществото и в политиката. Какво е за вас някой да притежава морал и ценности?

Морал може да има в човешките отношения. Когато ценността на една държава е да оцелее – за какъв по-точно морал можем да си говорим? Има политици, които са причина за смъртта и страданията на милиони хора и въпреки това са еталон за успех – това морално ли е? И въпросът не е дали това на мен и на вас ви харесва, а каква е реалността. Политиката не се подчинява на правилата на човешките отношения, макар на много хора да им се иска да е така. 

- Трябва или не трябва творецът да бъде политически ангажиран?

Вярвам, че в изкуството няма място за думата „трябва“. 

Има различни творци и всеки има свободата да реши дали и доколко да се ангажира с дадена политическа кауза.

- Вярвате ли в споделяния от мнозина възглед, че човекът на изкуството би следвало да е равноотстранен от политическите субекти, партии, борби?

Това би могло да бъде изискване към някой съдия, но не и към човек на изкуството. Аз като цяло не приемам, че може да има някакви норми относно това какъв може и какъв не може да бъде един артист. 

- Какво лично вие смятате, че сте загубили от това, че през годините заемате една или друга обществена позиция, предизвикваща полемика или разделяща обществото?

Нищо не съм загубил. Спечелих възможността да се уверя, че светът е пълен с хора, които не умеят да спорят с аргументи, както и не умеят да разговарят, без да те нападнат или обиждат, ако не си на тяхното мнение.

- Има ли все още обида у вас от упреците, които получихте през 2019 г., след като участвахте в предизборен концерт на ГЕРБ?

Има насмешка, обида никога не е имало. От друга страна – упреците са основателни, защото човек като мен трябваше да се сети, че едно такова участие дава възможност на всеки глупак да ми го навира в лицето, когато няма друг аргумент срещу мен. Отказах сигурно милиони левове от политически партии през последните десет години, но отидох да пея, без да агитирам, в едно малко градче пред 50 души, някои от които дори бяха българи, и сега Ганьо цял живот ще ми повтаря какъв продажник съм. И интересно – най-кресливи са тъкмо ония, които са готови и на пълна програма, стига да им се плати добре. Нека обаче да го кажа ясно – аз направих грешка, че отидох там. Тъпо беше от моя страна, че не прецених колко обидно ще бъде това за част от хората, които ме ценят.

- Според вашия политически GPS – къде се намирате (по-скоро либерал или по-скоро консерватор)?

На теория този въпрос е окей, но на практика е трагично излишен. 90% от хората не знаят и не ги интересува значението на тези думи. Погледнете България – консерваторите от ГЕРБ строят магистрали с държавни пари и говорят за държавни бензиностанции. На либералите от ДПС да благодарим, че все пак либерално са оставили около един процент от медиите да не бъдат тяхна собственост. Десни хора, които искат държавата да им намери работа, и любимата ни БСП – лявата партия, въвела плоския данък. Това и Камен Донев не може да го измисли да е толкова смешно, а то е реалността. И на целия тоя разкош ние седим и си говорим за либерали и за консерватори. Пред нас има глутница вълци, а ние ги гледаме и разсъждаваме – това котка ли е или зайче?

- Продължава ли хип-хопът като музика и култура на бунта, на унизените и онеправданите, на „гетата“... да бъде все още такава? Или беше до голяма степен „оснобарен“?

Това е било преди 40 години. Вече 25 години този стил музика е най-слушаният в света, но той не се дели на излязъл от гетото или от двореца, а на хубав и лош. Има хора, които така и не осъзнаха това и продължават да вярват, че хип-хопът им принадлежи само защото живеят в панелен блок и продават амфетамини.

- По какво хип-хопът се различава от чалгата, след като и в него има също толкова нецензурни послания, секс и т.н.

Моето поколение свързва тази музика със западния начин на живот от деветдесетте години и с отсъствието на мазната и отвратителна ориенталщина. Ние не можехме да понасяме чалгата, но при младите хора днес това разделение не съществува, понеже чалгата в България е най-слушаната музика, а мазната и отвратителна ориенталщина е основен белег на сегашния западен свят.

- Имате ли оценка за себе си, че сте човек, който е правил и прави нещо стойностно?

Много насериозно трябва да се е взел човек, за да отговори положително на такъв въпрос. Нито съм лекар, нито учител. Понякога – много, ама много рядко, може и да се е случвало да направя нещо, което би могло да мине за стойностно.

- Къде е по-голямата тръпка – да бъдете жури в някой зрелищен тв формат или на сцената като изпълнител?

Много са различни двете роли. В „България търси талант“ има едно невероятно усещане, когато видиш пред себе си на сцената някой истински даровит човек. Моментите, в които самият аз съм на сцената като изпълнител, имат друг чар, понеже тогава усещам, че ставам някаква малка част (понякога хубава) от живота на тези, които ме гледат.

- Къде свършва бизнесът и започва семейството?

Семейството е всичко, това е ясно. Темата за бизнеса и отношението на някои българи към него ми е много любима. Според една немалка част от тях най-важното нещо за един истински артист е той да бъде беден. Не трябва да пееш в дискотеки, не бива да пълниш до дупка зала 1 на НДК, и никога, ама никога не трябва да рекламираш каквото и да било. Трябва да висиш като сопол и да пишеш коментари в интернет. В идеалния случай трябва Венци и аз да стоим гладни и боси в една дъсчена барака в покрайнините на града, дърво и камък да се пука от студ, но ние да сме весели и да пеем.

- Как ви се отразява остаряването?

Моите приятели и близки знаят, че постоянно използвам една фраза – „не ми е добро мнението“. С нея се изчерпва изцяло отношението ми към остаряването и отражението му върху мен – не ми е добро мнението.

- Ако трябваше да опишете в рими 2020-а, как би звучала тя?

Не желая да я описвам ни в рими, ни в проза, а искам да изчезва моментално.

Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, е български рап изпълнител. Съосновател на групата „Ъпсурт“, с която израснаха няколко поколения на българския преход. Възпитаник на Националната гимназия по древни езици и култури (НГДЕК), той е един от най-обичаните български социални поети на новата ни демокрация. Откровен, остър и саркастичен.

Този материал е публикуван в сп. "Клуб  Z" през декември 2020 г.