Не мога да разбера защо някои хора непрекъснато твърдят, че в България няма избор. Всяка година например избираме от какво да си патим – от суша или от наводнение. И това се дължи не на непредсказуемата природа, както се опитват да ни внушат, а на напълно предсказуемите управляващи. 

Които строят, докато вали проливен дъжд, и рушат, когато грее слънце.

Които укрепват свлачища с хотели и спират ерозия с изсичане на гори.

Които строят вили, а не диги по коритата на реките.

Които първо дават 500 млн. на една компания без опит и техника за ремонт на язовири, а година по-късно се сещат, че язовирите трябва също да се обединят и управляват единно – кой знае защо това ще стане в друга компания. 

Не знам колко време ще мине, докато прозрат, че двете компании ще трябва да се слеят, но със сигурност мога да прогнозирам, че дотогава няма да има нито пари, нито язовири.

Всичко това можеше да е просто сюжет за български „Борат“, ако не се случваше в реалността и не струваше огромни пари и човешки съдби. За съжаление у нас държавата е по-голямо бедствие от природата. 

И няма никакво значение коя партия или кой министър е на власт. Проблемът не е в човека, а в системата, която никой не може или не иска да промени.