Европейска заповед за арест следва да се счита за невалидна, когато не е издадена въз основа на национална заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила.

Това се казва в огласено днес решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург.

Поводът е наказателно производство в България.

Случаят

Става дума за производство срещу 41 души за участие в организирана престъпна група за разпространение на наркотици. 16 от тях, сред които и М.М., са се укрили.

С постановление от 9 август 2019 г. разследващият орган, с одобрението на прокурора, е привлякъл М.М. като обвиняем по случая. Тъй като той се укрил, това постановление има като правно действие само информирането му за повдигнатото срещу него обвинение.

На 16 януари 2020 г. прокурорът издава европейска заповед за арест спрямо М.М. Като решение, въз основа на което е издадена заповедта, е посочено единствено постановлението, с което той е привлечен като обвиняем. В изпълнение на европейската заповед за арест M.M. е задържан в Испания и е предаден на българските съдебни органи.

На заседания на 29 юли 2020 г., на което М.М. се явява лично и е изслушан, запитващата юрисдикция взема спрямо него мярка за неотклонение задържане под стража.

Сезиран от MM, Специализираният наказателен съд (България) отправя запитване до СЕС, за да се установи дали в съответствие с правото на Съюза европейска заповед за арест следва да се счита за невалидна, когато не е издадена въз основа на национална заповед за задържане или друг съдебен акт със същата юридическа сила.

Посоченият съд иска също да се установи дали констатацията, че заповедта за арест е издадена в нарушение на правото на Съюза, има за последица освобождаването на лицето.

Решението

СЕС припомня, че системата на европейската заповед за арест почива на принципа на взаимно признаване. Той е основан на взаимното доверие между държавите членки относно обстоятелството, че заповедта е била издадена в съответствие с минималните изисквания, от които зависи нейната валидност. Правото на Съюза предвижда, че европейската заповед за арест трябва да бъде издадена въз основа на заповед за задържане или друг съдебен акт със същата юридическа сила. Следователно, акт, който служи за основание на европейска заповед за арест, дори да не е наречен „национална заповед за задържане“, трябва да поражда равностойни правни последици, т.е. да позволява задържането на това лице с оглед на явяването му пред съд за извършване на процесуални действия по наказателното производство.

Същевременно обаче Съдът отбелязва, че предметът на националния акт, въз основа на който е издадена европейската заповед за арест на M.M., е само той да бъде информиран за повдигнатото срещу него обвинение и да му се даде възможност да се защити. В това отношение СЕС установява, че не изглежда правното основание на въпросната европейска заповед за арест да е национална заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила. Поради това посочената европейска заповед за арест трябва да се счита за невалидна.