Национална правна уредба, позволяваща конфискация на принадлежащо на трето добросъвестно лице средство, използвано за извършване на контрабанда, притиворечи на правото на ЕС.                                                                                                              

Това се казва в огласено днес решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по повод дело в България.

Освен това собственикът на конфискуваното имущество трябва да разполага с ефективни правни средства за защита срещу тази мярка.

Случаят

O.M. бил нает от установено в Турция транспортно дружество като шофьор на камион за международен превоз, за да пътува от Турция до Германия. На 11 юни 2018 г. той приел предложение да превози незаконно във влекач близо 3000 антични монети в Германия срещу възнаграждение. При извършената на влизане в България митническа проверка монетите били открити.

В хода на разследването турското дружество поискало връщане на влекача и ремаркето. От компанията изтъкнали, че нямат никакво отношение към престъплението и че връщането на посочените вещи не би затруднило разследването. Молбата била отхвърлена.

На 22 март 2019 г. О.М. е осъден от Окръжен съд-Хасково за квалифицирана митническа контрабанда. С присъдата монетите и влекачът били отнети в полза на българската държава. Ремаркето, което не било пряко свързано с извършването на престъплението, обаче било върнато на турското дружество.

Апелативен съд-Пловдив, който разглежда делото като въззивна инстанция, иска от СЕС да установи дали чл. 17 и 47 от Хартата на основните права на ЕС се противопоставят на приложимата в случая българска правна уредба. Тя предвижда конфискация на превозните средства, използвани за контрабанда, дори когато същите принадлежат на добросъвестно трето лице. В случая това лице е работодателят на извършилия престъплението шофьор на камион. Българската правна уредба не му дава възможност да бъде изслушано.

Решението

СЕС отбелязва, че конфискацията на средствата за извършване на престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода над 1 година, е уредена в правото на Съюза. Съответното рамково решение се прилага и по отношение на конфискацията на принадлежащо на трети лица имущество. То обаче изисква да бъдат защитени правата на тези лица, когато са добросъвестни.

В този контекст следва да се вземе предвид правото на собственост, гарантирано от Хартата. Това право може да бъде предмет на ограничения. Те обаче трябва действително да отговарят на преследваните от ЕС цели от общ интерес. И не трябва да представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право.

Съдът също така отбелязва, че целта на българската правна уредба е да се възпрепятства незаконният внос на стоки в страната. Тъй като обаче конфискацията засяга добросъвестно трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост. Следователно правната уредба не зачита правото на собственост, гарантирано от Хартата.

Поради това Съдът приема, че национална правна уредба, позволяваща конфискация на средство, използвано за контрабанда, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на Съюза.

Освен това всяка страна членка е длъжна да гарантира, че засегнатите от конфискацията на средства на престъплението и облаги от престъпление лица разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си. Същевременно всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд. От това следва, че трето лице, чието имущество е предмет на мярка за конфискация, трябва да може да оспори законосъобразността на тази мярка, за да си възстанови това имущество, когато отнемането не е обосновано.

Съгласно предоставената от Апелативен съд-Пловдив информация българското право не предвижда такива правни средства за защита.

Поради това СЕС приема, че национална правна уредба, позволяваща в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита, противоречи на правото на Съюза.