Институтът за пазарна икономика вече неколкократно обърна внимание на изтеклите мандати на главния инспектор и съдебните инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), както и на бездействието от страна на Народното събрание да изпълни конституционно предвиденото си задължение да избере нов състав на ИВСС.

Предвиденият в конституцията мандат на главния съдебен инспектор е 5 години и след като е изтекъл, това означава, че длъжността е вакантна. Това е така, тъй като за нея не е предвиден принцип за непрекъснатост и за продължаване на срока за заемането ѝ. В този смисъл е и Решението на Конституционния съд с № 4 от 2005 г. Макар главният съдебен инспектор да е част от колективен орган (Инспектората), аргументите от посоченото решение важат и за него предвид неговите правомощия. Всичко това води до заключението, че към момента валидността на актовете на ИВСС е поставена под въпрос и създава ненужна правна несигурност. Няма как народните представители да не осъзнават, че забавянето на избора компрометира пряко мандатната система като механизъм за възпиране и контрол между властите и тяхното ефективно разделение.

Подобно поведение от страна на парламента обаче не изглежда да е просто нехайство към процедурата. В държава, в която законодателна власт се е превърнала в придатък на изпълнителната или дори по-лошо – на "партията", подобно недемократично развитие е по-скоро желан резултат. А той е такъв, защото Инспекторатът се е доказал като удобен инструмент, който властта може успешно да използва, от една страна:

- за натиск над неудобни магистрати – казусът NE SE CHISTIIII с Мирослава Тодорова; проверките срещу Лозан Панов; макар и прекратена, абсурдната проверка срещу съдебния състав, постановил условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман;

а от друга:

- за да реабилитира удобни за статуквото магистрати – ИВСС не намери нищо смущаващо по отношение на Сотир Цацаров и срещата му с Георги Гергов и Сашо Дончев, или т.нар. Цумгейт;

- неправомерното изземване на делото за сградата на фалиралата КТБ, разпределено на съдията Милен Василев, от председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева и др.

Затова залогът при избор на главен съдебен инспектор е голям - от неговото ръководство на органа ще зависи дали тази линия на комфортно за властта поведение ще продължи.

Този тупик не се случва за пръв път. Бяхме свидетели на същото институционално блокиране и в края на мандата на предишния главен съдебен инспектор Ана Караиванова. Той изтече през януари 2013 г., а следващият главен инспектор Теодора Точкова бе избрана чак през пролетта на 2015 г. Бездействието на различните състави на парламента е идентично.

Основната разлика се състои в поведението на главния съдебен инспектор. През октомври 2014 г. Ана Караиванова подаде оставка от поста си, ставайки не причина, но поне акселератор на поредица от действия, които подтикнаха НС най-накрая да изпълни задължението си и да проведе избор.  

Припомняме това на сегашния главен съдебен инспектор, защото в началото на мандата си тя получи голям кредит на доверие от професионалната общност. През годините и с оглед неизчерпателно изброените по-горе примери този кредит "изтъня". Това се дължи най-вече на произволното (не)изпълнение на предвиденото в концепцията ѝ, че дисциплинарните мерки ще почиват "на ясни и систематични критерии, позволяващи предвидимост на дисциплинарното наказание. По този начин ИВСС няма да се възприема като "наказателен отряд", а като орган, притежаващ ръководна роля по оказване помощ на съдилищата и прокуратурите за преодоляване проблемите в тяхната дейност и привеждане на същата съобразно нормативните изисквания".

Подаването на оставка след изтекъл мандат, чието продължение и непрекъснатост конституцията не предвижда, ще е акт на добросъвестност, отговорност (към гражданите и магистратите, дали своя кредит на доверие) и държавническо мислене, който има потенциала да поощри парламента най-накрая - вероятно след раздаването на картите след изборите през април - да изпълни задължението си.

Институт за пазарна икономика