Медийна дипломация? Да, но каква?

Да оставим настрана пропагандния момент в инициативата на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков за общи новини и филми по българската и македонската телевизия, за създаване на "балкански медиен хъб" (в родината на Борисов "хъбовете" са на мода, а покойният Максим Минчев вече се опита да създаде нещо като "хъб" от медиите на българските общности...).

По-интересен ми е отзвукът по темата сред сериозни анализатори. Ивайло Дичев в "Дойче веле" например подкрепя инициативата на Кошлуков - независимо дали е лично негова или скрита повеля на държавното и партийно ръководство. Авторът ни призовава: Хайде да гледаме македонска телевизия! (Друг е въпросът, че тийнейджърите и младите българска не гледат, та камо ли ще посегнат към дистанционното, за да "цъкнат" някой македонски канал...).

Те да гледат "Под прикритие", а ние да гледаме "Преспав"

Аргументацията на Дичев за необходимостта от един вид медийна дипломация всъщност е много добра. Защото, както правилно отбелязва той, балканската ни политика катастрофира под натиска на националпопулистите. На мястото на сблъсъка от зададената от експерти и политици "истина" за историята трябва да се възцари обмен на културни идентичности. Този работещ на други места либерален подход обаче надали ще роди плод в конкретния случай.

Какво ще им даде на македонците сериалът "Под прикритие" например? Точно този филм ли отразява нашата идентичност - мутри, мутреси, лимузини, МОЛове и т.н., а за художествените качества на творбата, сравнени с който и да е средностатистически испански или италиански филм - да не говорим... Виж, ако някой кинаджия направи съвременен еквивалент на култов филм като "Топло", а защо не и "На всеки километър"..., ще бъде съвсем различно.

Същевременно дълбоко се съмнявам, че, някой в България ще прояви голям интерес и към македонския "Преспав", въпреки успехите му там. Да се залага само на общия манталитет и сходствата в социално-политически рамки въпреки някои очевидни разлики от двете страни на Деве баир, не е работеща стратегия.

Още повече, че нито ние, нито македонците имаме такова мощно културно оръжие като турските сериали например. Въпреки че са антикино, както казва Теодор Ушев, те твърдо са се настанили в много български домове. Напук на спомените за мрачното "турско робство"... Такива продукции обаче се гледат от по-възрастното поколение в двете страни.

Трябват нови канали за комуникация, които тъй или иначе премахват преградите между младите. Фейсбук, инстаграм, ютюб и другите подобни могат да свършат много по-добра работа от БНТ и македонския й аналог. Например като обличат едно демократично послание в необходимата доза емоционалност, пиперливост и хумор и така го правят достъпно и за македонското, и за българското общество.

Затова в коментарната рубрика по-долу ще постна линк към якия македонски клип "После @бенье нема каенье", чието съдържание и послание можем да разберем без превод. И е актуално каткто тогава, през 2013 г., така и през 2021 г. При това няма да възприемаме липсата на превод като неуважение към отсрещната страна.

Да не говорим какви чудеса могат да постигнат музиката, спорта и сатирата в дигиталното пространство за сближаването между двата братски / братовчески народа.

Препубликуваме текста от фейсбук профилана автора с неговото съгласие. Заглавието е на редакцията.