България остава далеч от присъединяването си към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, известна като ОИСР. Това се разбра днес по време на представянето на икономическия доклад за България - първи от почти 20 години насам. 

Решението за членството на София в този престижен клуб на богатите може да дойде едиствено, ако бъде одобрено от другите членове на организацията. 

"На този етап няма постигнат консенсус. Все пак ще опитаме отново през следващите седмици. Дано заедно да направим реформи с по-добри политики за по-добър живот", заяви днес секретарят на ОИСР Анхел Гурия. 

Той каза, че страната ни има още много работа по реформите, които трябва да бъдат направени. Докладът сочи, че страната ни има изключително високи нива на неравенства, прекомерно високи регулации пред стартиращия бизнес, неясни правила за процедурите по несъстоятелност, има много работа по борбата с корупцията... Анхел Гурия специално наблегна и на нуждата да се изравни развитието във всички региони, давайки за пример отдалечеността на Северозападна България от икономическите процеси. 

Все пак докладът подчертава и че България е постигнала "впечатляващ икономически напредък" през последните 20 години. 

Сред проблемите директно е посочен и начинът, по който работят обществените поръчка в страната и че тази среда трябва да бъде реформирана. 

Подчертано е, че съдебната реформа се движи с напредък, но продължава да има проблеми пред отчетността и допълнителното й укрепване, така че съдебната да власт да бъде напълно защитена от политически посегателства. 

Говори се за наблюдавани случаи на срастване на политическото и бизнес начала и се препоръчва да се въведе механизъм, който да регламентира лобистките механизми. Закон, който България продължава да не приема вече от дълги години.

Обръща се внимание на международните класации, които поставят страната ни в незавидна позиция по отношение на гарантирането на свободата на словото и свободата на медиите. 

Очаквано докладът критикува данъчната система, която съчетана с липсата на необлагаем минимум и вноските за социално осигуряване, дават много по-голяма тежест върху домакинствата с по-ниски доходите. Подчертано е, че бъдещата реформа обаче трябва да бъде съобразена с предимствата на действащия модел. 

Що се отнася до препоръките, сред тях виждаме призив за продължаване на фискалната подкрепа в кризата за семейства и бизнес и максималното им разширяване. След кризата пък се иска от нас да се върнем към балансиран бюджет, изключващ големи дефицити. 

Има и специален призив към КЗК да подобри своята работа, като увеличи случаите на разкрити злоупотреби, разкриване на картели и монополна доминация. 

Разбира се - укрепване на независимата съдебна власт, отчетност на главния прокурор и на Висшия съдебен съвет. 

Мерки за преминаване към въглеродно неутрелна икономика и ясен план за прекратяване работата на въглищните централи. 

Борисов и ОИСР

В същото време премиерът Бойко Борисов взе участие в конферентна видеовръзка със зам.-секретаря на ОИСР Улрик Кнудсен, заявиха от правителствената информационна служба.

В съобщението не се говори за сегашния отказ от присъединяването, но е подчертано, че разговорът е направен преди представянето на доклада. Борисов е обяснил, че страната ни покрива "значителна част" от стандартите на ОИСР и е готова да поеме задълженията по членството.

"Министър- председателят посочи, че в изпълнение на плана за действие и националната тригодишна пътна карта през последните години бяха предприети редица мерки за активизиране на сътрудничеството на България с ОИСР. В тази връзка сред по- сериозните постижения на страната ни следва да бъде откроен успешно приключилият процес на присъединяване на България към Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) към ОИСР и към нейната Банка данни. От 1 януари 2021 г. страната ни стана 34-тата държава членка на АЯЕ", пише още в съобщението.