И представителят на държавното обвинение - окръжен прокурор от Пловдив - е пледирал, че жалбата от МВР срещу обявяването на ареста на президентския съветник Пламен Узуков за незаконен, е неоснователна.

Това става ясно от окончателното решение на Административния съд в Пловдив, за което се разбра в понеделник. Не е била налице нито една от законовите предпоставки за задържането на президентския съветник. Не е имало и данни да е извършил престъпление, съобщи правният сайт „Де факто“, позовавайки се на заключенията на съдебния състав Милена Дичева, Мариана Михайлова – докладчик, и Татяна Петрова. Те потвърждават решението на районния съд, който постанови същото - че арестът е бил незаконен, но това бе обжалвано от извършилия ареста полицейски инспектор. 

На 9 юли 2020 г. десант от специализирани и военни прокурори, полицаи и служители на Бюрото за защита към главния прокурор Иван Гешев нахлуха на „Дондуков“ 2. А показната акция в президентската институция на практика капитулира на полето на правораздаването, защото за незаконни бяха обявени и другите два ареста, свързани с нея - на президентския съветник Илия Милушев и на бизнесмена Пламен Бобоков. 

От окончателното решение на Административния съд в Пловдив за задържането на Узунов става ясно още, че дори прокуратурата - в лицето на окръжен прокурор от Пловдив, е на позиция, че жалбата срещу първото съдебно решение, че арестът е бил незаконен, е неоснователна. Тоест - мнението на обвинителя е същото като това на съда. 

На въпросната дата Пламен Узунов е арестуван за 24 часа в Пловдив от инспектор в пловдивската полиция и веднага е конвоиран в София. От него са иззети вещи, включително мобилния му телефон, извършено е претърсване в дома на родителите му. Мярката последно е аргументирана с чл. 72, ал.1, т. 7 от Закона за МВР – че полицейските органи могат да задържат лице „и в други случаи, определени със закон“. На другия ден бе обявено разследване за „престъпен сговор“ между Узунов и Бобоков за търговия с влияние и отделно за престъпление по служба. Като схемата основно бе сведена до обмен на публично достъпна информация от сводките на БТА, припомня „Де факто“ обстоятелствата около прочутия арест.

Съдебното следствие установява, че на 9 юли е изпратено постановление от Специализираната прокуратура. А в него пише, че на територията на София и Пловдив ще бъдат извършени действия по разследване с участието на националната полиция, СДВР, ОД на МВР-Пловдив и се възлага на главния секретар на МВР „да окаже съдействие в тази връзка“. Във въпросното постановление се говори и за образувано досъдебно производство за престъпен сговор, но – дотам.

С решение от 7 август 2020 г. районният съдия от Пловдив Алекандър Точевски обявява:

„Липсва каквото и да е фактическо основание за задържане на лицето, защото не са описани никакви обстоятелства, които да го налагат. От една страна, в атакуваната заповед въобще не е отбелязано, че по отношение на задържаното лице има данни да е извършило престъпление, а само е записано, че образуваното ДП е за установено престъпление по чл. 321 ал. 6 от НК, без обаче по какъвто и да е начин жалбоподателят да е посочен като съпричастен към това деяние. От друга страна, дори и да се приеме, че към момента на издаване на заповедта е имало данни лицето да е било свързано с въпросното престъпление, е било необходимо да се мотивира в акта защо се налага неговото задържане, за да се прецени именно съразмерността на мярката с ограничаването на правата. Такава обосновка отново липсва, като тезата на прокуратурата за задържане в името на обществения интерес, която се развива едва в хода на делото по същество, не може да замести отсъствието на мотивировка в заповедта. Още повече че се установи от свидетелските показания, че жалбоподателят нито се е укривал, нито се е отклонявал от задълженията си към разследващите, напротив, винаги им е указвал съдействие, като доброволно се е явил и в момента на задържането си, макар и да е бил в болнични.“

МВР оспорва тези съдебни изводи. Прокурорът, участвал в делото на втора инстанция, пледира, че жалбата на МВР е неоснователна. В крайна сметка административните съдии заключават категорично: 

„От събраните по делото доказателства е видно, че полицейският орган не е разполагал с категорични данни за предполагаемо участие на жалбоподателя в конкретно престъпление – такова по чл.304б или чл.321 ал.6 от НК. Въз основа на постановлението от 09.07.2020 г. на прокурор от СП–София, липсват данни, от  които да се направи категоричният извод, че за У. (Пламен Узунов - б.р.) са били налице някои от основанията за задържане по чл.72 от ЗМВР, пък макар и да е конкретно посочена разпоредбата на т.7 от същия текст.

Следователно законосъобразен и обоснован е изводът на ПРС, че към момента на издаване на оспорената заповед не са били налице непротиворечиви данни, че по отношение на  задържаното лице са налице данни за извършено престъпление.“