Една година след истинското начало на пандемията, за съжаление, не изглежда да сме си взели уроци и поуки от развитието ѝ по света. България преди дни успя да изпревари САЩ по починали от COVID-19 на глава от населението – една от даваните за пример като най-лошо справила се с пандемията страни. 

Като изключим градовете държави, България е твърдо в топ 10 в света по този показател, и е на едно от първите места в света и по свръхсмъртност. „Българският модел за справяне с кризата“, с който напълно не на място се хвалеха министри допреди няколко дни, е пълен провал и срам за страната ни. 

Решението да изчакаме и сега, както през есента, за да видим какво ще стане, показа отново незаинтересованост за човешкия живот, за десетките, които тепърва ще загиват в следващите седмици в България. Показа, че за управляващите по-важно е да не навредят с нещо на предизборната си кампания. Същото важи и за повечето от останалите партии, за съжаление.  

Разбира се, може да има спорове по конкретните мерки – училища, заведения и т.н., но идеята, че просто можем да почакаме и да видим какво ще стане  – ще видим как се реализира в следващите няколко седмици в България, където нещата вървят на сценария от Италия миналата пролет. Пълни болници и много починали. А евентуалните мерки, които ще се въведат в следващите дни, ще започнат да дават ефект чак най-рано след 10 дни. Тъжна история, но за съжаление, не изненадваща на фона на взетите решения в последните няколко седмици.

Вече е относително безсмислено да дискутираме дали трябва да се прави нещо срещу вируса и за контролирането му – ако не сте се убедили досега, няма да ви убедя тук. На този етап всеки може да види какво се случва, когато вирусът бъде оставен да циркулира свободно из населението, когато решим, че ползите от контролирането на пандемията са по-малки от вредите, и подобни идеи, които бяха популярни преди година. 

Това се вижда както в намаляването на разпространението и новите случаи след налагането на мерки, така и при сравнението между страни, където в началото на пандемията не беше подходено сериозно. Това се обяснява навсякъде от една година. Разбира се, имаше и „алтернативни“ експерти, които обясняваха и продължават да го правят, как това е безсмислена истерия, как скоро ще сме забравили, как след лятото няма да го има този вирус. 

Ваксинацията е единственото решение

В САЩ бившият президент Тръмп се вслуша главно в тях, тъй като доста от тях бяха в неговите политически групи, и миналата година по това време каза, че на година от грип умират между 22 и 70 хиляди американци и никакви екстремни мерки не се налагат, следователно няма смисъл от такива и в тази ситуация. Федералното правителство не наложи кой знае колко сериозни ограничителни мерки, остави отделните щати да се оправят както дойде, в резултат на което над половин милион души в САЩ починаха от COVID-19, страната даде едни от най-високите жертви. Бразилия продължи по същата линия и в момента е най-силно засегнатата страна в света, здравната система е в колапс. 

Връщайки се на миналата година, изненадващо беше как миналата пролет България мина толкова леко. Това беше комбинация от късмета да сме сравнително отдалечени и от това, че от преводачите си премиерът разбра на срещите с другите лидери на ЕС, че ситуацията е сериозна и се поизплаши, затегна мерките рано-рано, когато не знаехме какво и как ще се случва. Комбинирано със страха на населението и относително близкия времеви период до затопляне на времето, нямаше кой знае какво влошаване на ситуацията. И тогава имаше грешки и много неща бяха прекалени - дългото затваряне до средата на май плюс някои крайни забрани, като това да се ходи в парка, постфактум изглеждат безсмислени. 

Оттам нататък, за съжаление, не направихме почти нищо – системата за проследяване и карантиниране не беше изградена на нивото, на което трябва да бъде. Дори не бяха направени усилия да бъдат разширени възможностите за безплатно тестване, които са в основата на подготвителните мерки, които взеха много страни. Плеснахме с ръце и решихме - измъкнахме се, няма защо да си даваме зор да се подготвяме.

Единственото решение и изход от всичко това е ваксинацията. За съжаление, текущата ситуация с ваксините е изключително притеснителна за Европа, направо срамна. Това се пише от декември месец, но никой не се интересува. 

Факт е, че Европа поръча прекалено малко ваксини, реши да спести, като не си осигури от всяка от ваксините много повече дози, не инвестира достатъчно в това да подпомогне компаниите да разширят капацитетите си. България успя на фона на това да изостане дори още повече, като реши да спести пари и да поръча повече от най-евтините ваксини, и по-малко от по-скъпите, които обаче дойдоха най-рано. Инвестициите във ваксини щяха да се избият неколкократно, но отново решенията бяха сбъркани. 

Тук премиерът Борисов поне си признава какво се е случило, макар наскоро да се включи в апела на страните, които изглежда сами са решили да поръчат по-малко от нужното, а сега обвиняват Европейската комисия и се тръшкат за още ваксини. Допълнително утежнява ситуацията решението да се спре ваксинацията с „АстраЗенека“, което не е на база на някакви сведения за причинно-следствена връзка между ваксината и евентуални проблеми при някои пациенти, а е само „превантивно“. 

„Превантивното“ спиране на ваксинацията без доказателства, че има нужда от това, ще доведе до допълнително забавяне и още повече заболели и смъртни случаи в следващите месеци.

САЩ ще си върне глобалното господство

В същото време САЩ достигат всеки ден нови върхове във ваксинацията, като средно на ден ваксинират по 2,5 милиона души. Тук трябва да се признае, че огромна роля затова играят и безпрецедентните разходи при администрацията на Тръмп за развитие и изграждане на капацитети за производства на ваксини. Изглежда, че макар да отричаше вируса и да разказваше всякакви небивалици, поне по отношение на ваксината Тръмп се е надявал това да бъде черешката на неговата администрация. 

Новата администрация гради върху това и всяка седмица успява да забърза процеса, както със стимулиране на компаниите, така и чрез организиране на възможно най-ефикасен процес за бързо ваксиниране. Към края на май почти всички, които искат, ще са имали тази възможност да се ваксинират в Щатите и съответно страната ще се върне към нормален живот и към икономическо възстановяване. 

Всичко това ще има и дългосрочни последици в глобално отношение – САЩ ще си върне господството и ще бъде доминираща сила, докато на Европа ще ѝ трябват години за да навакса икономическите загуби (например, за да си върнем изгубения БВП на ЕС ще ни трябват още две години поне според последния рунд прогнози на ОИСР, докато в Щатите това ще стане още през 2022).

От икономическа гледна точка също последната година промени някои от приетите конвенции. От една страна, както във всяка криза, ролята на държавата и активните интервенции за помощ на бизнеса и хората минаха на първо място. Това доведе до усмиряване на иначе силните икономически вопли за ненамеса на държавата, на която издръжка в момента се държат много бизнеси и домакинства, особено в страните в Западна Европа, където фискалните пакети бяха най-значими. 

Подобно е положението и в Щатите, където миналата седмица беше гласуван един от най-значимите фискални пакети в историята. Той само ще даде допълнителна сила за възстановяването на икономиката до края на годината. България отново някак си не разбра за какво става въпрос – помощи имаше, но колкото да се каже, че и ние правим като „eвропейците“. 

В относително отношение към БВП тези помощи не са особено големи, не достигнаха навреме до крайните си получатели, не бяха достатъчни, което доведе до недоверие и нежелание да се спазват мерките, до пълен хаос в крайна сметка, чиито резултати ще видим в следващите седмици. В допълнение ми изглежда и че беше обърнато малко внимание на най-пострадалите браншове – например много повече трябваше да се направи за гастрономията, културата, всички сектори, които организират събития. Тогава и натискът да се отварят по-бързо нямаше да бъде толкова голям. 

Фаталната грешка

Отварянето на заведенията на 1 март, между другото, беше фатална грешка и от икономическа гледна точка – отварянето е свързано с огромни разходи, които сега просто ще отидат на вятъра, ако се наложи отново затваряне. Поредна глупост на управляващите поради краткосрочното им мислене – ще навредят дори повече на бизнесите, които сега логично и разбираемо ще се бунтуват срещу ново затваряне. Много по-добре щеше да бъде да бъдат компенсирани по-сериозно и да се изчака още малко.

От друга страна, кризата показа и че ролята на държавата, или по-скоро на политическите решения, не трябва да се въздига на пиедестал. Имаше много примери за далновидно грешни политически решения в България в последната година, но те взеха особен връх след лятото, когато премиерът и управляващите съвсем се устремиха към идните избори и минаха от управление на страната към това да взимат винаги решенията, които срещат най-малко съпротивление. 

Ако на хората не им харесват решенията – те биват отменяни или променяни, ако някой нещо поиска, то му бива дадено. Ролята на държавата и управляващите обаче не е да ни дава каквото поискаме, а да управляват страната по възможно най-логичен и смислен начин с цел благоденствието и здравето на гражданите. В последните месеци се случва точно обратното. Ако в повечето други точки на Европа има по-строги мерки, а ти имаш една слаба здравна система, е редно да действаш по-внимателно, а не по-малко внимателно от другите. 

Това са простички неща, но за съжаление, в желанието си да спечелят изборите и да угодят на всички, Щабът и здравният министър съвсем забравиха това, скриха се някъде и оставиха останалите министри и премиера да се вихрят в своите смели изказвания през последните седмици. „Българският модел на справяне с кризата, от който всички други страни се учат.“ 

Съжалявам особено за хората от Националния оперативен щаб (НОЩ) – те известно време бяха спечелили уважение или поне заради позициите си заслужаваха внимание – но след като като малки деца оставиха България да попадне отново в същата ситуация като през есента, дори в още по-лош мащаб от тогава - нещо, което се случи вече веднъж, не можем отново просто да забравим и простим този управленски провал. Ако искаме България да се развива по-добре, не може постоянно да се прощават грешки, които костват животи.

 

Атанас Пеканов е икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO) и докторант във Виенския икономически университет, където и преподава. Работил е в Европейската централна банка, участва в стратегическия съвет на президента. Наскоро се е завърнал от изследователски престой в Икономическия факултет на Харвард. Основен фокус на научните му интереси са макроикономическите ефекти на фискалната и паричната политика. От началото на кризата заради коронавируса анализира и сравнява мерките за подпомагане на икономиките в различни страни.