Теодор Славев е доктор по политология. Работи като старши анализатор в Българския институт за правни инициативи. Занимава се с провеждане на изследвания и проучвания в областта на политическия процес и съдебната система.

- Г-н Славев, каква кампания да очакваме, ако участниците в изборите продължат с „добрите практики“ от последните местни избори?

Трудно е да се сравняват кампаниите за различните видове избори, защото те имат специфики. Съвсем различни са инструментите, когато агитираш на село, в столицата или в цялата страна – други са и нивата на отговорности.

На последните местни избори в София имахме случаи на много груби компроматни подхвърляния срещу кандидати, които засягаха по недопустим начин личното им пространство. Като че ли тогава обществеността, а и политиците реагираха със здрав разум и отказаха да участват в кампании в стил „порно“. Това би било деградиращо за нас като общество и направо ще изтрие всякакво доверие в представителните институции. Негласно тогава се повдигна въпросът за етичните стандарти в предизборните кампании, но дискусия отсъстваше.

Проблемът обаче е, че има потресаваща безидейност на политическите субекти. Празнословието се замества от лични нападки и изфабрикувани скандали.

- Кои ще са основните опоненти на управлението?

В България не успя да се създаде общ фронт срещу властта, какъвто успешно се създаде в големите градове на източноевропейските столици и там захватът върху властта от подобни на нашите управляващи се разхлаби. Опозиционните сили у нас са фрагментирани и необединени. Отделно от това в тази кампания няма нови за публиката лица – да, нови политически формации има, но те са до болка познати на ангажирания гражданин.

Основният опонент на ГЕРБ ще е самото управление – недоволството на работници и бизнес от социално-икономическото положение, амортизацията на лицата, които ще предложат, а е възможно да се появят и събития-спусъци, които да възпламенят хората. Политическият субект, който успее да концентрира най-голяма част от тези настроения и нагласи на хората, ще спечели политически. От тази гледна точка най-голям потенциал имат социалистите и партията на Слави Трифонов.

- На какво е способна опозицията, когато опитите за обединение и създаване на широк антиправителствен фронт се оказаха неуспешни?

Да, аз вече споменах, че това беше пропусната възможност за опозицията. Те не дадоха шанс и на Румен Радев да стане аватар на едно такова движение. Тоест, ние нямаме една опозиция, а множество опозиции, което прави проблематично изграждането на управленска алтернатива. Тъй като при всички липсват ярки идеи и смели решения, то това, което могат да направят в тази кампания, е да извадят конкретните провали на управлението във всички сектори, както и управленските решения с високорисков корупционен потенциал.

- Какви ще са основните послания, които ще чуем от кандидатите за власт?

Основната тема ще бъдат интерпретациите за това как се справяме с пандемията, около нея ще бъдат основните послания. ГЕРБ ще обясняват как всичко е чудесно, колко много пари се изливат за гражданите и как това ще продължи след изборите. Опозицията, логично, ще акцентира точно върху обратното – провала в справянето с COVID-19, но тази кампания е обречена да бъде подчинена на коронавируса и производните от това.

Ще съпътстват, разбира се, и послания, свързани с периферни теми – малцинства, външна политика (най-вече Северна Македония), политиките на идентичност – но те ще се използват за кампанийни цели, а не за дебат по същество.

Проблемът с посланията е, че те трябват да бъдат форма на комуникация на идеи за управление и тяхната операционализация. Когато това отсъства, посланията ще са кухи форми и празни думи.

- Какъв е потенциалът на десницата извън ГЕРБ и СДС да спечели сърцата на мнозинството избиратели?

Ограничен е, защото българинът не участва в политическия живот със сърцето си, а с битието си – той иска да знае какво конкретно ще се случи с него, ако подкрепи някого. Десницата трябва да обясни на избирателите какво конкретно ще спечелят от евентуална подкрепа. Ограниченият потенциал идва и от раздробяването на десницата през годините, включително и флиртът ѝ с ГЕРБ и участието в управлението. Там се разпиляха живителни сили и е необходимо политическо време, за да се получи реконсолидация, но и тя е с ограничен потенциал, защото част от „Реформаторския блок“ вече са участници в други политически проекти.

- Какво все не достига на „Демократична България“ да стане първа политическа сила или поне фактор в управлението?

Ще се огранича до три групи фактори. Първо, идеологическата бъркотия – която, между другото, е характеристика на съвкупния политически пейзаж. Няма как да обясняваш, че няма ляво и дясно и да искаш да управляваш. Ако не познаваш себе си, не можеш да обясниш кой си и на другите. Второ, затварянето в ограничен набор от теми. Определено реформата в съдебната власт е важна, но тя не е единственото нещо, което има нужда от промяна в България.

Много малко хора имат пряк досег с органите на съдебната власт и не им е позната от всекидневния живот. Липсват решения във връзка с другите обществени системи – здравеопазване, образование, сигурност и т.н.

Трето, липсата на кадри и публичното им налагане. Извън две-три по-ярки имена, избирателят трудно може да се сети за изявени личности. Трябват още усилия по кадровата политика и подбор.

- Какви ще са ходовете на ДПС?

ДПС има две задачи, едната е дългосрочна, а другата краткосрочна. Дългосрочната е свързана с това, че по демографски причини техният електорален корпус намалява. Компенсирането им с подкрепа от етнически малцинства е частично решение. Наемниците са първите, които напускат фронта, тъй като нямат кауза, в която да вярват. Краткосрочната е да си върнат разпилените гласове от създалите се формации през годините - последната на Местан, и да се стремят към това да са трета политическа сила.

- Тежи ли Делян Пеевски на имиджа на партията на Ахмед Доган? Или напротив – той е черният ангел, както го нарече Вежди Рашидов.

Делян Пеевски тежи на имиджа на всички нас. Но фокусът не трябва да е върху един-единствен човек, който и да е той, защото наистина се получава митологизиране. Проблемът е с модела на разпределение на публичния ресурс и захранване на чекмеджетата с пари от обществени поръчки. Корупцията в България е въздух, хранителна среда на политиката – това е, което тежи на всички.

- Каква роля ще има партията на Слави Трифонов в новата политическа ситуация, в която се намираме?

Важна, много важна. Може да се окаже, че проучвателният мандат за съставяне на правителство ще бъде даден на политическата формация около него. Предварителната заявка за отказ от управленска коалиция с ГЕРБ и БСП означава, че те няма да успеят да съставят кабинет. Мисля, че се надяват с влизането на всички малки опозиции в парламента гласовете да им стигнат, за да заобиколят и двете големи партии, но както се казва, надеждата умира последна, а и такава коалиция няма да издържи въобще.

- Коалиционното управление задължава водещите политически сили да създадат около себе си „патерички“, или сателити, с които да имат мнозинство в парламента. Какви са възможните комбинации?

Комбинациите зависят от това кои формации ще преминат прага и ще влязат в парламента, като това ще стане ясно чак след изборите. От това, което показват социологическите сондажи – невъзможна е коалиция без една от двете големи партии. Проблемът с всички сателити е, че са обречени да са в орбитата на по-голямото тяло, а в политиката това означава обезличаване на по-малките формации.

- Президентът Румен Радев е вече в кампания за втори мандат. Как това ще се отрази на надпреварата за нов парламент?

Обявяването на намеренията на Румен Радев и Илияна Йотова да участват в изборите за президент за втори мандат според мен беше с цел да се дистанцират ясно от кампанията за парламентарни избори. Румен Радев, разбира се, концентрира в най-голяма степен и най-всеобхватно недоволството на гражданите от управлението. Но според мен - а и мисля, че е редно - той ще се ограничи от изяви в кампанията за парламентарните избори, защото след това ще трябва да е равноотдалечен от формациите, за да изпълни конституционната си роля при евентуалното съставяне на кабинет.

- Какво очаквате да стане след 4 април?

Има два големи сценария – първият е да се състави "коалиция на спасението", с аргументи, че ако няма управление по време на пандемия, ще настане някакъв апокалипсис. Това може да бъде маскирано като кабинет на малцинството, като експертно правителство, за което ДПС говори от много време и т.н.

Втората възможност е да се задълбочи политическата криза, да се влезе в хипертурбулентност и да имаме наесен избори за нов състав на парламента и за президент.

И при двата сценария има риск от обществено недоволство и протести. Независимо от това какво ще стане, вярвам в мъдростта на българина, който, макар и да е прекалено търпелив, е показвал, че в условия на дълбока криза може да вземе нещата в собствени ръце. Обществото бълбука и накъде ще отидат настроенията и нагласите зависи и от решенията на политиците. 

Интервюто е публикувано в мартенския брой на сп. "Клуб Z".