Не съм анализатор (и никога няма да бъда). Затова и този дълъг текст не е анализ, а политически изводи въз основа на изборни резултати, изводи, които сочат и към решения за бъдещето.

В случая имам предимството да бъда политик без лидерски функции и лидерски амбиции, което ми дава известна свобода. Накратко - "Демократична България" (ДБ) постигна голям  успех. Точка. 

По-подробно:

Подобрени бяха всички “рекорди” не само на трите партии в коалицията, но и на всички подобни обединения в миналото, заедно или поотделно, независимо от критерия - брой гласове, проценти от вота, брой народни представители, представяне в двете избирателни “крепости” - София и чужбина. Това се нарича “победа” и означава, че коалицията сама̀ по себе си, нейните лидери, кампанията са били успешни, дори в някой момент да ни се струвало другояче. 

Естествено, никоя победа не е окончателна и винаги може повече. Изводите за причините за победата и стъпките напред са затова - за да не е последна и следващата да е по-голяма. Ето някои от тях: 

1. Заедно можем много, много повече. 

Още на първите си избори през 2019г. показахме, че можем да надскочим аритметичния сбор, сега го удвоихме. Всички приказки как “Тия не стават”, “Оня ни дърпа назад”, “2 и 2 не е равно на 4”, “С този водач нищо няма да вземем” са обикновено искрени и дори добронамерени, но по същество - политически глупави и вредни колкото съзнателната негативна кампания. Бъдещето на ДБ е в единството. 

2. Идеологическата разнородност на обединението е пресилена и по същество не е вредна. 

Една от опорните точки за негативна кампания срещу “Демократична България”, която част от собствените ни привърженици упорито и убедено повтарят, е за идейната несъвместимост между партиите и избирателите им. Имам честта да познавам националните и голяма част от местните ръководства на трите партии и всичките ни безпартийни лица, както и немалко от по-активните привърженици. Познавам лично повечето, които се отдават на “кървави” фейсбук дуели помежду си (без да се познават лично). Идейни различия има, но дори най-сериозните измежду тях (които са между наистина малки групи хора) не са драма и не са по определящи за обществения дневен ред въпроси. 

Далеч по-важно е, че тенденциите на подкрепа на ДБ - по географски, демографски и биографичен признак - показват, че идеен проблем сред избирателите просто няма. Който твърди, че има, проектира собствените си крайни възгледи върху хора, които не ги споделят. 

3. Не, ние не сме “розови фашисти”, нито “крайна левица”, нито “зелени екстремисти”. Но ние представляваме хора, които приемат общоевропейския КОНСЕНСУС, че: 

- ЛГБТ хората имат равни права и особено правото да не се крият и да не бъдат обект на насилие поради ориентацията си; 

- Жените в нашето общество са обект на недопустими форми на насилие и на несъразмерно ниско заплащане в нискоквалифицираните професии, а и са недостатъчно представени в политиката (което не е проблем на квоти, а на стереотипи); 

- Природата ни е под огромен натиск и нейното съхранение е трудна и скъпа задача, чийто успех определя здравето ни, качеството и продължителността на живота ни, а в перспектива - бъдещето на цивилизацията ни изобщо; 

- Климатът се изменя (според значителен научен консенсус - под влиянието на експоненциалното нарастване на населението и енергийните ни потребности) и това изисква активни политики, а не кръчмарски спорове; 

- Трудовият пазар се изменя революционно и това изисква нови, модерни политики за защита на правата на работещите и тяхното достойнство; 

Всичко гореизброено, както всяка рязка промяна, изисква нова, различна и целенасочена политика на държавата. Това не са проблеми, които “невидимата ръка на пазара” ще разреши. 

По тези точки в Европа има съгласие между основните леви, центристки и десни партии. Една все по-значителна част от българските граждани са част от този консенсус и е много добре да имат представителство. За всички останали има огромен избор. 

4. Вероятно не сме по-умни и далеч не сме по-красиви от останалите българи. Но представляваме една все по-ясно очертана социална група, която бързо нараства. 

Не сме “жълтопаветни” по простата причина, че сме най-силни (и все по-силни) в 23 МИР в София, а там няма жълти павета. Има обаче много кални улици, безразборно строителство, транспортни проблеми. Но пък няма достатъчно училища, детски градини, зелени площи. 

Концентрацията на вота в София вероятно е риск. Но тя се дължи на прости закони на представителната демокрация - през последното десетилетие в София се оформя и развива нов тип средна класа, която е част от индустриалната революция на XXI век. Тези процеси са силни в столицата, засега слаби в Пловдив и Варна и почти не са проявени в останалите градове и села на България. Това са нов тип избиратели (независимо, че семейно и биографично те нерядко принадлежат към градската интелигенция на късния соц и “прехода”, т.е. към “синия вот” от миналото). И те имат своите очаквания. 

Видимо е от последните изборни резултати, че тази група е достатъчна да осигури стабилно представителство на партии, които защитават нейните интереси. Тя ще става все по-голяма и при умна политика ще разширява и географското си присъствие. 

Разбира се, струва си да отбележим, че сме първа сила в град Разлог. Това само показва, че и днес можем много повече, и то без да се отказваме от модерността на посланията си, която мнозина погрешно  наричат “елитарност”. 

5. Фактът, че представляваме определен, доста ясно обособен обществен сегмент, предопределя необходимостта от партньорство с доста различни от нас партии и обществени групи. 

ДБ представлява граждани, които са доста успешно интегрирани в европейската икономика и в социалната динамика на XXI век. Те са в немалка степен стопански и интелектуален двигател на важни процеси в обществото. Съответно - няма никаква логика лидерите им да се държим като политическа рокерска банда. Непримиримост с корупцията е задължителна, но трайно отчуждение от управленската отговорност - опасна за цялото общество. Ако лидерите на обществото се отчуждят от него, не го чака нищо добро. Тях също. 

6. Позиционирането срещу Бойко Борисов и ГЕРБ носи само позитиви. Дори когато пропагандата го представя като партньорство с левицата в някакво въображаео “ОФ”. 

Просто избирателите на “Демократична България” искат да видят Борисов в опозиция. И разбират, че те не са достатъчни да го изпратят там. Останалото е лидерска отговорност. 

7. Лидерството винаги е естествен процес и положителен фактор в политиката. 

Мнозина се опитаха през кампанията да уязвят ДСБ и "Зелено движение" (ЗД) с коментари за лидерската роля на един от съпредседателите на обединението - Христо Иванов. Именно лидерството обаче обединява и привлича избирателите, независимо от нюансите на техните убеждения, то осигурява синергията. В резултат на лидерството на Христо, днес ДСБ и ЗД имат повече представители и по-силни позиции в НС. Лидерството, естествено, е и огромна отговорност ред всичките избиратели, независимо от различията им. Но това, мисля, е ясно.