В момента има много противоречиви мнения за прилагането на дози от различни ваксини. Няма научни доказателства за това какво се случва при такова смесване. Но е стратегия, която си струва да бъде обмислена за бъдеще.

Това коментира по БНР проф. д-р Мариана Мурджева, клиничен имунолог и ректор на Медицинския университет в Пловдив. 

Смесването на различните видове ваксини

След някои съобщения за тромбози след ваксиниране с препарата на "АстраЗенека" някои от европейските страни препоръчаха ограничаване на употребата му над определена възраст. Появи се и нов проблем - как да се действа при хората, на които е време да се поставя втората доза. В понеделник здравният министър Костадин Ангелов съобщи, че до края на седмицата се чака мнението на експертни съвети.

Ден по-късно уточни, че хората, които искат да получат и втора доза от ваксината на "АстраЗенека", ще бъдат имунизирани с този продукт. За другите, които имат колебания и притеснения се чака крайното решение за смесване на ваксините - т.е. те да бъдат имунизирани с втора доза на иРНК препарат.

"Получилите първа доза от ваксината на „АстраЗенека“ могат да продължат с втората, освен ако нямат предпоставки за развитие на тромбози. За да бъде завършена ваксинацията", уточни в сряда и проф. Мурджева.

Остава другият въпрос - допустимо ли е смесване на ваксини, създадени на различен принцип.

Според проф. Мурджева няма еднозначен отговор.

Тя посочи, че и Франция, и Германия, и Обединеното кралство вече вървят към слагането на втора доза на друга ваксина.

"Това е безпрецедентнта ситуация, за която не са правени клинични изпитания до момента. СЗО се произнесе с предупреждението, че това е прецедент, за който държавите сами ще носят отговорност за последиците", припомни имуноложката.

Тя добави, че има и специалисти, които "смятат, че тъй като всички ваксини атакуват точно определен протеин в шипа на коронавируса, би могло да предизвикат имунната система да създаде такава защита, независимо каква е ваксината". Липсват обаче научни доказателства

Проф. Мурджева се позова и на мнение на експерти от германския институт "Роберт Кох", според които смесването на две различни ваксини може да бъде дори по-ефективно, отколкото даването на две дози от една и съща. Такава гледна точка се споделя и от фенски вирусолози, ангажирани с френската политика за ваксинация.

Векторните ваксини

„Не мисля, че е минало времето на векторните ваксини, те са създадени по утвърдена технология.“

Това смята проф. Мурджева за случващото се с ваксината на "АстраЗенека", притеснения се появиха и около продукта на "Янсен". Тя добави, че те са прилагани успешно при вируса ебола преди години. Според нея не може с лека ръка да се отхвърли ползата от тези ваксини. Изключително редките случаи на тромбози не могат да бъдат основание за спиране на прилагането на векторните ваксини. И затова говорят числата - 222 случая на тромбози с тромбоцитопения на фона на 34 млн. вакиснирани с "АстраЗенека" и само 6 случая при еднодозовата ваксина на "Янсен", обоснова се имуноложката.

"Какво да кажем за 1000 пъти по-големият риск от появата на тромбози при заболяване от COVID. Там на 100 души 4-5 развиват такива тромбози", напомни проф. Мурджева.

Не може да се каже дали ваксината на „Янсен“ („Джонсън и Джонсън“) води до много по-сериозни или драматични ефекти в посока на тромбоза или тромбоцитопения.

"Клиничните изпитвания не показват такива данни", поясни тя.

Проф. Мурджева допълни, че единични случаи на тромбози са докладвани и при прилагане на иРНК ваксините.

Заразяват ли се ваксинираните?

Разработените в момента ваксини срещу COVID-19 не са стерилизиращи, те не унищожават вируса и не пречат на проникването му в носоглътката, обясни експертката.

Причината е, че там няма такива локални специфични секреторни имуноглобалини, които да хванат вируса, добави тя.

„С други думи, вирусът може да заразява дори ваксинирани.“

"Развитието на едно заболяване вече е функция от много фактори. Ако нивото на имунния отговор е много ниско след ваксиниране, което може да се получи при хора с имунни дефицити, ако има един терен от придружаващи заболявания, които могат да компрометират имунната защита, тогава такива хора биха могли да приемат вируса, той да се размножава в тяхната носоглътка и да го предават чрез кихане, кашляне, пръски при говор и така той да попадне и при други хора. Така че заразяването е възможно при ваксините", разясни проф. Мурджева какъв е механизмът на това заразяване.

Защитата, която осигуряват ваксините, и тяхната ефикасност не е 100-процентова, подчерта имуноложката.

"В огромна част от случаите ваксинираните получават протективен имунитет. Естествено, че както при всички ваксини, има един малък процент от хора, при които има заболяване и след ваксиниране. Никоя антивирусна ваксина не предлага 100-процентна защита. Например, ваксините срещу заушка, морбили и рубеола също не осигуряват 100-процентна защита. При сезонните грипни ваксини тази защита е 61-73 процента."

Колко ще трае имунитетът след ваксиниране?

"Никой още не може да каже колко дълго ще трае имунният отговор след ваксиниране с втората доза", обясни проф. Мурджева.

"Сега до осмия месец се знае, че действат клетките на имунната памет. Тези изследвания са правени предимно след преболедуване. Но дори и антителата да паднат имат имунни клетки. 10 процента от клетките, които продуцират антителата се запазват като дългоживеещи и при повторна среща с вируса започват да синтезират антитела. Очакванията са, че ваксините може да създадат имунитет за година", разясни още тя.

Така може да се наложи да се ваксинираме всяка година, както правим с грипната ваксина.