Животът имитира изкуството, казват интелигентните хора. Но откакто Слави си направи шоу, изкуството в България умря и хората изпростяха. Затова и сега животът имитира чалгата.

Помня едно време в зрелия социализъм колко културен беше социалистическият гражданин. Отраснала съм в панелен блок в квартал „Надежда“ в София. В тоя блок от ранни зори дънеха Брукнер, само в събота и неделя го сменяха с по-лежерния Вивалди, но все пак „Надежда“ е работнически квартал, така че много ясно, че с Вивалди ще разпускат, а не с Малер или Вагнер.

За първи път досег с рециталите на Клаус Кински имах в автобуса София-Самоков. Шофьорът пускаше до дупка Вийон или Цех в изпълнение на Кински и всички пътници пригласяха: „Аз толкова съм луд по устните ти ягоди“ на Паул Цех. Веднъж даже си спомням, че настана спор дали лириката е на Цех по Вийон или е самият Вийон, та се наложи шьфорът да спре рейса на Пасарел и там се стигна до кратък, но запомнящ се мариз с участието на местните селяни. Още помня как рейсът пътуваше към залеза, отсреща блещукаше заснежената Рила, а в зелените поля край нас прехвръкваха щъркели, докато шопите в буса попиваха с копринени кърпички кръвта от разбитите си на ягода устни и от касетофона на шофьора ромолеше „Тъй рече Заратустра“ на Рихард Щраус. Ето така израснах аз, откърмена с великото изукство, а после какво стана? Появи се Слави и изведнъж всичко се преобърна – в кръчмата вместо някое мецо, взеха да пускат Цеца, Кински стана Куркински, а снимките на Ян Заудек изчезнаха от шофьорските кабини и бяха заменени с голата Саманта Фокс.  

30 години по-късно чалгата завладя и парламента. Преди години всички се смеехме на скечовете на Краси Рядков по телевизията, а днес „Къде е батко“ се превърна от скеч в парламентарна процедура. И признавам си, дори и аз, докато роня бисерни сълзи над Артур Шницлер, се питам плахо: „Къде е батко, бе?“

Бойко Борисов отказа да се яви в парламента и тия новите решиха да го докарат насила. Аз такова изпростяване от времената на Луи XVI не съм виждала.

Ма съобразявайте се малко, човекът има внуци!!! И джипка!!!!! 

Сега всички са се впрегнали да го търсят и нищо чудно и да не го намерят. То това си ни е наш, български специалитет. Колко хора търсим, ама не е удобно точно сега да ги намерим... Баце, Черепа, Веска, Галевите, Мето Илиенски...

Само Петко Сертов намерихме и то не ние, ми жена му. Помните ли шефът на ДАНС как изчезна и се наложи да прибегнем към най-крайния вариант - да възложим на благоверната му да го върне обратно. Ама Борисов като няма жена? Сертова дали би се наела и този път да свърши тая работа? Или направо на Сретен да се обаждаме? Между другото това мистериозно изчезване на Сертов тогава се случи точно покрай закриването на службата за борба с корупцията БОРКОР. И покрай изпаряването във въздуха на едни седем папки с уличаващи документи от колата на тогавашния премиер Станишев. Свидетели по делото срещу Станишев бяха бай Петко, Борисов и Алексей Петров. Бай Петко изчезна, срещу Петров стреляха, а Борисов пак стана премиер. Нищо не искам да кажа, просто изброявам фактите.

Бай Петко се намери, архивите от службата не. Сега дали някой ще се осмели да направи една БОРБОР? Ах, само да вметна още един спомен – тогава скандалът се казваше „Батко и Братко“, а днес „Къде е батко“. За 12 години ни батко, ни братко сме намерили, щото, както казваше едно време Костов, всички сме братчеди, а аз бих допълнила и че по отношение на народа тия във властта са си и баджанаци.