От психологическа гледна точка след тези избори се видяха няколко тенденции, свързани с политическите нагласи на хората и партиите като цяло.

На първо място, не се оправда допускането, че заради страха от пандемията избирателната активност ще е по-ниска от средната. Явно гнева - като реакция на страха - надделя над изтощението и хората реализираха отчетлив протестен вот. Най-вероятно продължителността на кризисната ситуация и непоследователността на прилаганите мерки от управляващите бяха спусъкът на недоволството, което този път не остана на ниво скрито мърморене, а се материализира в конкретен анти-вот спрямо статуквото.

Второто наблюдение е, че кампанията тип "отсъстващо присъствие" на партията „Има такъв народ“ на Слави Трифонов вкара част от хората в нещо като предконцертна треска, която впоследствие ги мотивира да се изявят силно по време на "концерта". Оказа се, че предизборни стратегии, стъпили на границата между политиката и шоуто, имат по-въздействащ ефект върху избирателите, отколкото тези, стъпили на реални предизборни програми и комуникация.

Друга кампания - тип "вълна", проведена основно в социалните мрежи плюс различни граждански активности, създаде силно общностно чувство на екстаз и мотивация за увличане на колебаещи се да гласуват. Такъв пример е инициативата "Ти броиш" на коалиция „Демократична България“.

Третото наблюдение е, че точно тези две партии вдигнаха протестна вълна, която в момента формира усещане, че настоящият политически модел е разклатен и може да бъде променен. Може да допуснем и че генерално е преодоляна психологическата бариера у българите, че от гласа им няма смисъл.

Въпреки че формално ГЕРБ отново спечели изборите, партията е в психологическа „дупка“. Първо - поради факта, че политически играчи са срещу ГЕРБ. Второ - поради гореспоменатото заключение, че избирателите вече знаят, че този политически модел има нужда от обновление.

БСП също е в психологически „защитен режим“ на функциониране, не толкова заради слабите си резултати, а защото вместо да бъде основна алтернатива на досегашните управляващи, отстъпи това място на новите протестни движения.

ДПС сякаш продължава си вдига самочувствието, седейки в традиционната си позиция на кандидат-балансьор, но и в готовност да тръгне натам, накъдето ще го заведе прагматичният му интерес. 

Като цяло, сложната следизборна ситуация в момента е сигнал, че започва трансформация на политическата система. Организационната психология описва феномена "ничия земя". Това е моментът, в който старото статукво тръгва да се руши и всичко застива в объркване, след което тръгва процес на обновление или регрес. Ситуацията "ничия земя" в политически план може да продължи по-дълго и да обърка всички политически актьори (преговори, коалиции, опити за експертни, служебни кабинети и др.). Най-важно е да се работи с активните поддръжници на промяната и с активните й противници, за да се убедят колебаещите се в нейната неизбежност.

Най-необходимо в подобна ситуация (за да имаме управлявана промяна, а не регрес до хаос и деструкция на политическата конструкция) е групите, носители на трансформацията, да удържат ценностите и единството си. Да не се поддадат на външен натиск или вътрешни интриги.

Най-важната "новина" обаче е, че в ситуацията на объркване и изтощение от коронакризата, изборите бяха нещо като терапевтична сесия за голяма част избирателите. И за тях вече има надежда, оптимизъм и светлина в тунела. Дали политиците ще оправдаят тази терапевтична надежда - предстои да видим.

* Авторът Иван К. Иванов е политически психолог, зам.-председател на 43-ото Народно събрание.