Всеки път, когато криза удари Европа - независимо дали е дългова, бежанска или пандемична – гибелните пророци прогнозират най-лошото за ЕС. В разгара на дълговата криза мнозина предполагаха, че единната европейска валута няма да оцелее. Бях сред онези, които смятаха, че кризата с бежанците от 2015 г. може да направи Брюксел ирелевантен, пише Гидиън Ракмън за Financial Times, цитиратн от Investor.bg

Британската про-Брекзит преса продължава да прогнозира колапса на ЕС на почти седмична база. Covid-19 предизвика нов взрив на песимизъм. Американският икономист Пол Кругман наскоро направи преглед на справянето на ЕС с коронавируса и заключи: "Европейският проект е загазил сериозно".

Няма съмнение, че справянето на ЕС с Covid-19 е лошо. Но това не би трябвало да доведе до мелодраматично отчаяние относно бъдещето на съюза. Европейският проект съществува от около 70 години, от създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. През това време той е преживял много кризи и самонанесени рани, като междувременно се е учетворил като размер. Може би е време да признаем, че това е доста устойчива организация.

Всъщност, ако търсите политически съюзи, които са "загазили" или са заплашени от разпадане, САЩ и Великобритания в момента са по-правдоподобни кандидати от ЕС. Америка неотдавна видя Конгреса си щурмуван от разгневена тълпа, а една от двете ѝ основни политически партии отстъпи от демократичните принципи. Обединеното кралство се бори да се справи с подновеното насилие в Северна Ирландия и да предотврати втори референдум за независимост в Шотландия, който може да лиши кралството от една трета от територията му. В сравнение с това проблемите на ЕС изглеждат относително леки.

Скептицизмът относно дългосрочното бъдеще на ЕС обаче продължава да съществува. Той може да произтича отчасти от уникалния характер на съюза. Това е международна организация с много от характеристиките на държава, включително валута, парламент, върховен съд и централна банка. Тази хибридна природа на ЕС кара външни лица, свикнали да боравят с национални държави, да разглеждат съюза като неестествен или дори деформиран и следователно очевиден кандидат за ранна смърт, както човек, роден с органи на неправилни места.

В действителност заплахата от екзистенциална криза, разрушаваща ЕС, намалява. След гласуването на Обединеното кралство за Брекзит през 2016 г. имаше риск други европейски държави също да напуснат ЕС. Във Франция крайнодясната лидерка Марин льо Пен водеше кампания за Фрекзит, докато в Италия лидерът на дясната партия Северна лига Матео Салвини пропагандираше идеята страната му да изостави еврото.

Но европейските националисти сега промениха тона. Докато се подготвя за президентските избори във Франция през следващата година, Льо Пен се отказа от говоренето за напускане на ЕС и обеща да запази еврото. Новата й политика е за оставане в ЕС и водене отвътре на кампания за "Европа на нациите". Салвини пък в момента подкрепя технократското и проевропейско правителство, водено от Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка.

Льо Пен и Салвини не се превърнаха изведнъж в емоционални еврофили. Но те виждат социологическите проучвания. Във Франция те показват, че хората, които подкрепят оставането в ЕС са голямо мнозинство. В началото на коронавирусната криза в Италия имаше проучвания, според които над 40% от италианците искат да напуснат ЕС. Но оттогава насам съюзът разгърна многомилиарден пандемичен фонд за възстановяване, голяма част от него предназначен за Италия. Изглежда Салвини е решил, че призивите за напускане на ЕС или еврото не са това, което избирателите искат да чуят в момента.

Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който обича да се подиграва с Брюксел и да громи либерализма, е в подобна позиция. Той знае, че страната му се възползва много сериозно от фондовете на ЕС и от достъпа до единния пазар. Колкото и да се влошат отношенията с Брюксел, Орбан няма да излезе от ЕС. Той може да е циничен, но не е глупав.

Процесът на нагаждане е двупосочен. ЕС се чувства много некомфортно по отношение на развитията в Унгария и Полша, като изправи двете страни пред съда заради неспазване върховенството на закона. Но е малко вероятно да изгони някоя от двете държави от клуба. Победа за Марин льо Пен през 2022 г., която е възможна, също би била дълбок шок за върхушката в Брюксел. Но ако Frexit е извън картите, ЕС вероятно би понесъл удара, ако тя спечели.

С течение на времето европейският проект може да става все по-сигурен. Анкетите сочат, че младите хора са по-проевропейски настроени от по-възрастните гласоподаватели. Променящата се международна среда също засилва доводите за ЕС. Тъй като Китай и Русия изглеждат по-заплашително, а САЩ - по-малко надеждни, аргументите европейците да се държат заедно са все по-убедителни.

Нищо от това не означава, че ЕС може да бъде спокоен за бъдещето си, точно както Китай, САЩ или Великобритания не могат да приемат, че политическата им стабилност е гарантирана. Но е грешка да се вярва, че уникалните и често объркващи политически структури на ЕС го правят особено податлив на колапс. В действителност ЕС представлява внимателен и променящ се баланс между национална и наднационална власт, и между технокрация и демокрация. Това е източник на стабилност и сила, а не на слабост или крехкост.