Преди две години Едуард Тодоров взема еднопосочен билет от Америка за България и носи със себе си най-добрия лек – усмивката, надеждата и вярата. Успехът от другата страна на океана е причината той да реши да се върне обратно у дома, където да подпомогне млади талантливи хора от родния му град в сбъдването на техните мечти.

Едуард Тодоров е родом от град Видин, но в последните години от следването си по медицина решава да замине за специализация в САЩ. След упорит труд в продължение на много години успява да се реализира като лекар по вътрешни болести.

И ако повечето хора, които когато чуят Америка си представят високи сгради и светещи надписи, то видинчанинът свързва страната с много труд и със срещата си с хората там:

„Понякога след работа оставах в болницата, за да пренощувам, защото нямаше смисъл да се прибера за 2-3 часа. След много години разбрах, че най-голямата ценност, която има тази страна са в действителност обикновените хора. Те са винаги усмихнати, добронамерени и сякаш в тях е вродено да си помагат“, разказва той.

21 години по-късно, когато утопията за Американската мечта е достигната, видинчанинът решава да осмисли живота си по нов начин. С всички средства, които успява да спечели в чужбина, той решава да започне да подпомага талантливи млади хора от родния му град. Тези свои актове на доброта Едуард съвсем чистосърдечно нарича „добринки“. Те се изразяват в купуването на книги и помагала, спортна екипировка, финансиране на лагери и всичко онова, за което младите си мечтаят и което ще им помогне по пътя към успеха.

„Това беше едно от нещата, които исках да направя - да споделя моя успех с млади хора от родния ми град. Така се роди идеята да се завърна и да дам обратно на града и на талантливите хора тук, за да могат и те да сбъднат мечтите си“, споделя лекарят.

От другата страна на „добринките“ са Радина Кирилова и Михаела Владимирова, ученички от Видин, които след успехите си в национални състезания биват забелязани от добротвореца.

„Уникално е когато виждаш някой по-голям от теб и с по-богат опит да те приема за равен. Той ми показа, че хората всъщност не са егоистични и че все още има хора, които искат да помагат един на друг“, разказва Радина, която видинчанинът подпомага със закупуването на лаптоп.

Дълго мечтаният фотоапарат става реалност за Михаела след срещата с Едуард: „Смятам, че без него нищо нямаше да е същото тук“.

Срещата с действителността в град Видин след дълго отсъствие заражда у добротвореца две нови български мечти - хората в град Видин да станат по-дружелюбни и да започне да чува думата "благодаря" да се използва по-често от жителите на крайдунавския град.

Повече за пътя на Едуард от Америка до България вижте във видеото. 

 

Антонина Лозанова е студентка по журналистика в УНСС. Учи и в школата по "Операторска работа и видеотехники" в НАТФИЗ.