Куба има нов партиен лидер и нов враг – интернет (ВИДЕО)

Нов партиен лидер и нов явен враг.

Това са единствените две промени, случили се в Куба на 19 април. И те няма да променят абсолютно по никакъв начин живота на хората, нито ще напълнят магазините.

В понеделник Раул Кастро предаде поста генерален секретар на Кубинската комунистическа партия (ККП) на президента Мигел Диас-Канел. Това стана на 8-ия партиен конгрес. 89-годишният днес Кастро се оттегли от президентството още през 2018 г.

Управлението на фамилията Кастро в Куба приключи

Партията е само една още от 1961 г. и това положение остава. Така че няма как да се очаква сериозна промяна при положение, че партийният пост е по-висш от държавния.

„Съществуването на една единствена партия в Куба е било и винаги ще бъде мишена кампаниите на врага (т.е. САЩ - б.р), който е решен да разпокъса и раздели кубинците с примамката на пресветата буржоазна демокрация“, заяви Кастро в прощалната си реч и призова новите поколения да бранят това статукво.

След което посочи новия враг – интернет. Според него социалните мрежи имат подривната роля, създаваща на Куба „виртуален образ на лишено от бъдеще загиващо общество на ръба на разпада, след което ще настъпи толкова желаният (пак от САЩ естествено) социален бунт“.

Партията прие резолюция за засилване на революционната активност в социалните мрежи.

Срещу интернет изригна и президентът Диас-Канел, макар при възкачването си преди три години да се хвалеше, че като бивш министър на висшето образование насърчава информатизацията на обществото. До 2018 г. Куба бе сред страните с най-ограничен в света достъп до мрежата.

Нещата обаче се промениха с въвеждането на мобилния интернет. Лелеяната от Диас-Канел информатизация бързо се трансфомира в най-различна форма на протести. Интернет е мястото, където кубинците изразяват недоволството си от режима. Това се случва в разгара на поредната тежка икономическа криза, заляла острова – както заради пандемията от COVID-19, така и за мерките, наложени от администрацията на доскорошния американски президент Доналд Тръмп.

Американците в Куба вече ще отсядат само в къщи за гости

И макар властите в Куба да прилагат всякакви репресии, светът вече научава в реално време какво се случва там. А това хич не е малко.

През последната година все по-често кубинци излизат на протест срещу недоимъка. Бързо се зароди движение на недоволството, оглавявано от интелектуалци, хип-хоп музиканти и чернокожи активисти от стария хавански колониален район Сан Исидро.

В началото на годината музиканти от Куба и Маями създадоха съвместна творба – рап песента „Родина и живот“ (Patria y vida). Тя представлява предизвикателство срещу лозунга „Родина или смърт“ (Patria o muerte), с които режимът на Фидел Кастро призоваваше народа към саможертва в името на революцията. Композиторите от двете страни на Флоридския проток се коорнидираха отлично благодарение на комуникациите чрез интернет. Клипът веднага доби огромна популярност и властите не закъсняха да го обявят за дело на предатели.

Проникването на социалните мрежи даде и други резултати. В началото на месеца жителите на Сан Исидро, свикани по интернет, преградиха пътя на полицейска кола и не позволиха да бъде откаран в ареста музикантът Майкел Кастийо Осорбо. При възникналите сблъсъци протестиращите запяха неприлични реплики по адрес на Мигел Диас-Канел и му припомниха, че не е избран от народа. Заснет бе и клип, който моментално обиколи световната мрежа.

На самия 19 април, докато се провеждаше партийният конгрес, в интернет бе разпространен клип от ареста в Хавана на дисидента Луис Мануел Отеро Алкантара. Той е лидер на протестното движение от Сан Исидро, за което вече стана дума.

По същото време десетки активисти се оплакаха в туитър и други социални мрежи, че полицаи и цивилни ченгета са обкръжили домовете им и не им позволяват да излизат.

Партията отговори с добре познатия допреди 31 години и у нас арсенал от заплахи и призиви.

„Нека врагът не се заблуждава, тук революцията не е в социалните мрежи, а на улицата“, каза писателят Мигел Барнет, присъствал като делегат на конгреса.

„Трябва да бъдем настъпателни“, призова шефът на идеологическия отдел Виктор Гауте.

Нищо чудно Мигел Барнет да се окаже прав. Но не по начина, по който го очаква. Защото от улиците може да тръгне такава революция, че да го издуха в буквалния смисъл.

Всъщност той и други на неговата възраст съвсем скоро ще бъдат освободени от постовете им. На власт идват хора, родени след революцията от 1959 г., извършена от Фидел и Раул Кастро.

Засега обаче едва ли можем да се надяваме на промяна. Такива са преобладаващите прогнози. Още повече очакванията са, че Раул Кастро ще продължи да управлява задкулисно. А и Мигел Диас-Канел обеща, още щом пое поста, че за всичко ще се конкултира с предшественика си, изтъкна специално за Клуб Z видната дисидентка Берта Солер.

Няма и как да е иначе, след като именно Раул Кастро е човекът, въвел нещо като децентрализация на икономиката и разрешил частната инициатива, макар и доста ограничена. Той обаче превърна страната в собственост на ГАЕСА, сподели за Клуб Z дисидентката Елена Ларинага, която от много години насам живее в емиграция в Испания. Става дума за Групата за управление на предприятията АД. Тази компания се води към Министерството на въоръжените сили на Куба и в момента владее и контролира огромна част от бизнеса на острова, включително туризма. Ненапразно в момента огромна част от ръководството на ККП са военни.

Куба закъса за валута и позволи търговията с долари

С други думи, Раул ще действа така, както действаше покойният му вече брат Фидел. Кастро-старши подаде оставка през 2008 г. и отстъпи властта на Раул. Но малкият брат винаги се допитваше до големия чак до смъртта му през 2016 г.

И все пак Раул Кастро така и не можа да стане Фидел-2. Той винаги бе в сянка на брат си, когато двамата управляваха острова. В действителност Раул предпочиташе точно това.

Казват, че заслуга на Раул Кастро е Куба да не тръгне по китайския път през 1965 г. Запознати твърдят, че Фидел не е бил далече от тази идея, особено след сближаването между СССР и САЩ след Карибската криза през 1962 г. Тази криза избухва именно заради Куба. Казват, че Раул не искал и да чуе за маоистка ориентация и бил много настоятелен и неотстъпчив.

А какво мислят хората? Клуб Z разговаря с трима кубинци и публикува мнението им за ставащото в тяхната страна.

Куба предлага диалог на Вашингтон. Но не се отказва от социализма

Берта Солер:

Режимът осигури приемственост на глада и мизерията

„Мигел Диас-Канел се държи като клоун и получава заповеди от Раул Кастро. Дори не го крие. Каза, че каквото и да прави, първо ще се консултира с Кастро.“

Това заяви специално за Клуб Z от Хавана дисидентката Берта Солер. Тя оглавява движението „Дами в бяло“, състоящо се от майки, съпруги и сестри на кубински политзатворници. Самата Солер неведнъж е била арестувана. Тя и нейните съратнички често биват нападани и пребивани от „възмутени граждани“.

„Режимът просто осигури приемственост. И тя се състои в това, че в Куба ще продължат да царуват гладът, мизерията, тормозът над несъгласните, които биват хвърляни в затвора. Улиците отдавна са милитаризирани, по тях е пълно с военни и цивилни патрули, защото управниците се страхуват от социална експлозия“, смята Солер.

Мигел Диас-Канел хпвърля в затвора младежи само защото изразяват чрез интернет настроенията си срещу режима. Обвиняват ги в предполагаемо престъпление, наречено неуважение. От две седмици насам за такова нещо са арестувани четирима активисти от хаванския район Аламар. Държат ги изолирани и съратниците им не знаят нищо за тях, допълни Солер.

На 7 април полицаи и цивилни агенти блокирали за една седмица централата на „Дамите в бяло“. Така режимът провалил отбелязването на годишнината от рождението на покойната основателка на движението Лаура Поян.

„Но това няма никакво значение. „Дамите в бяло“ ще продължат борбата си, докато не освободят всички политзатворници“, зарече се Берта Солер.

"Фидел и Раул Кастро си купиха острова, а ние сме техните говеда"

Елена Ларинага:

На власт е класата на военните

На власт в Куба е една класа – тази на военните. Цялото партийно ръководство е от хора от въоръжените сили, и то от търговските им разклонения, коментира за Клуб Z от Мадрид Елена Ларинага – основател на Кубинската обсерватория за човешки права. Тя емигрира в Испания още като дете заедно с родителите си и представлява там „Дамите в бяло“.

„Сега единственото, от което ще се интересуват тези господа, ще бъде как да съхранят икономическите си привилегии, които в условията на държавния монопол са огромни. В социален план не очаквам нищо добро за обикновените кубинци. За свободи и право на изразяване пък съвсем не може да става дума“, смята Ларинага.

През седмицата тя и други живеещи в емиграция кубинци организирали конференция „Куба в множествено число“ по интернет. Режимът в Хавана блокирал интернет за всички на острова, които били поканени да участват.

На острова зрее социален взрив. Положението е изключително тревожно и заради коронавируса. Заради тежкото икономическо положение хората са принудени да стоят с часове на дълги опашки за хранителни и други стоки. И по тази причина не могат да спазват необходимото здравословно разстояние помежду си.

Разбира се, режимът обвинява за всичко американците и ембаргото.

„Но това е все едно да ви поканя у нас на гости с цялото ви семейство, след което да ви кажа, че нямам с какво да ви нахраня, тъй като се скарах със съседа от долния етаж. А истината е, че централизирана икономика при еднопартийна система не функционира. Особено след края на социализма в Европа всичко се срина. Вижте как се разпаднаха и СССР, и ГДР. Те просто не можеха повече да функционират заради неуспешния модел“, смята Ларинага.

Днес в Куба зрее ново и непознато преди социално неравенство. И то е заради все по-голямото навлизане на доларите в икономиката. Правителството позволява преводите във валута от чужбина. И тези, които имат роднини зад граница, са много добре, защото получават доларите, с които могат да си купят всичко. Докато тези, които нямат близки навън, страдат. Именно тях режимът пречупва най-лесно. Те се чувстват обречени, тъй като нямат долари, изтъкна активистката.

„Куба не пуска дисиденти в Брюксел.“ Кои са "Дамите в бяло"

Алфредо Торес:

Смениха само куклите

„В Куба няма демокрация, няма свобода на изразяването, няма многопартийна система, чрез която народът да избира измежду различни партии и да изразява своето мнение. Единственото, което се случи, е смяна на партийния връх.“

Така вижда събитията Алфредо Торес, който от 20 години насам живее и работи в България. Той е добре известен танцьор, хореограф и преподавател по латино танци.

„Сменени бяха куклите. Това е едно правителство, в което главната кукла е Мигел Диас-Канел. Имаме комунизъм, подобен на този в Северна Корея“, допълва Торес.

Днес, в XXI век, ако в Куба човек се осмели да каже нещо срещу правителството, преследват и него, и семейството му.

„Диктаторите не могат да разберат, че работата на едно правителство е да подобрява инфраструктурата, флората, фауната и всичко необходимо в една страна. И ако не го прави, народът има възможността да смени това правителство на всеки 4 или 8 години. Така е в свободния свят. В Куба обаче от 62 години управниците са едни и същи и те налагат подтисничество“, коментира хореографът.

Рат му Рей някога бил осъден на затвор, защото не отдал чест на държавния флаг. Обявили за престъпление и принадлежността му към „Свидетели на Йехова“.

Днес Куба живее предимно от паричните преводи, които диаспората в чужбина изпраща на своите роднини. Но тези хора не могат да създадат свои предприятия, да открият работни места.

„Куба има огромни плодородни площи. Но днес всичко е унищожено от марабу (вредно за местната растителност африканско дърво, от което се правят въглища – б.р.). Куба е остров, с толкова много море, но никъде няма риба, защото тя не се лови“, възмущава се Алфредо Торес.

За него в родината му днес властва една макиавелийска, сатанинска система. Сега режимът очаква да суче от САЩ така, както някога е сукал от СССР, а после от Венецуела.