Заслепяващата светлина на белите нощи по време на арктическото лято е помрачена от прах и пепел от наскоро изригнал вулкан. Тялото на млад мъж лежи на брега на усамотен фиорд в Северна Исландия…  Амбициозна репортерка усеща, че това ще бъде новината на живота ѝ и започва разследване без да осъзнава, че от нея зависи съдбата на един невинен човек. 

Ари Тор Арасон и колегите му от малкия полицейски участък в Сиглюфьордюр се опитват да разплетат неочаквано сложния случай, докато собствените им вътрешни битки едва не ги повалят. Мракът става все по-внушителен, а в него се крият тайни, които ще разтърсят цялата страна. От убиецът няма и следа. Екипът трябва да го спре преди да се изгуби в непрогледната тъмнина. 

Романите на Рагнар Йонасон са публикувани в повече от 32 държави и са продадени в над 1,7 милиона екземпляра. Той е адвокат, банкер, писател и университетски преподавател. Превел е 14 от произведенията на Агата Кристи на исландски език.

Представяме ви откъс от "Черен мрак" на Рагнар Йонасон, издателство "Ера".

Евън се затича, но после, когато пред очите му се избистри цялата картина, забави крачка. Човекът беше мъртъв. Нямаше никакво съмнение. Съдейки по телосложението и късо подстриганата коса, тялото, което лежеше там, беше на мъж. Но нямаше никакъв шанс да се идентифицира лицето. Беше локва кръв. Там, където едно време е имало око, сега се виждаше празна очна орбита.

Евън ахна приглушено, втренчен вцепенен в трупа пред себе си, докато ровеше за телефона си на фона на нелепия звук на исландските си балади.

Притеснено се обърна, за да провери дали убиецът на мъжа не е зад гърба му.

Нищо. Като се изключи мъртвецът, Евън беше сам.

До тялото имаше парче дъска, покрито с кръв. Оръжието?

Повдигна му се, когато опита да потисне картините, напиращи в ума му.

Мисли. Успокой се.

Седна на поляната пред къщата и набра номера за спешна  помощ на телефона си, като горещо му се щеше да беше избрал друга дестинация за ваканцията си.

Исландия е едно от най-безопасните места на света, пишеше в пътеводителя.

Очите на Евънс се стрелкаха във всички посоки, поглъщаха топлото лятно слънце, греещо над зелените поля и изумителните планини, издигащи се в далечината, блясъка на лъчите върху яркосините води на далечен фиорд и великолепните му острови.

Никога повече, помисли си той, когато операторът се свърза с него.

Никога повече.