„Има мнозинство от български медии, приятелски настроени към прокуратурата. Те са същите като проправителствените медии. Никога няма да зададат неудобен или какъвто и да било въпрос към главния прокурор, към който и да било прокурор. Те само повтарят или препечатват пресрелийзите.“

Това заяви българският журналист Николай Стайков на брифинг, организиран от Европейския парламент. Събитието е по повод Световния ден на свободата на печата.

„За съжаление, моето, а и не само моето впечатление е, че разследващите журналисти и прократурата не са от една и съща страна на барикадата в битката с корупцията и организираната престъпност“, допълни той.

Стайков отговори на въпрос на нидерланската евродепутатка София ин 'т Велд от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Той бе поканен да участва в брифинга като жертва на заплахи заради дейността си в България.

Стайков разказа и как е бил заплашван заради негово разследване, свързано със специализираната прокуратура у нас.

„След като изпратих въпроси до бивш високопоставен магистрат, започнах да получавам заплашителни обаждания за погребални услуги, Получавах ги всеки 30 минути в продължение на 24 часа. Имаше вандализъм в моята къща, в тази на родителите ми. С много ясен сигнал – ние знаем къде живееш, къде са всеки уикенд децата ти. Нямаше никакъв отговор от прокурора въпреки сигнала ми до полицията. Само след реакцията на международни урналистически организации поставиха полицейско наблюдение над дома и офиса ми. Но в същото време не бе разследвано кои са тези хора. Дори собствениците на телефонните номера не бяха разпитани. Парадосксанлото е, че един прокурор нарежда полицейско наблюдение и пагтрулна кола, понеже има заплаха, а друг казва, че няма заплаха, и закрива следствието“, сподели журналистът, който е и съосновател на Антикорупционния фонд (АКФ).

За него това е ясен знак, че нито главният субект на разследването, нито предполагаемата корупция в специалната прокуратура са били разследвани. ВАА прокурорите все още разследват своите колеги в спецпрокуратурата дали са направили нещо незаконно или не.

Това се случва звън всякакъв възможен краен срок. Вече стана почти година и няма никакъв отговор от прокуратурата какво са направили. Това според Стайков е възможно само в ситуация, когато прокуратурата е в ситуация на сериозен дълбок медиен комфорт.

България върви надолу в докладите за свобода на медиите с примери като физически заплахи, физическа несигурност, бой, арести на журналисти. У нас обаче това е предмет на „нишови дискусии“. В България няма голям профсъюз или асоциация на журналисти. Всичко е разделено, така че въпросът се обсъжда само на вътрешни дискусии. И съответно не се прави така, както се прави в нормална ситуация.