Парламентът не прие промени в Закона за политическите партии, с които субсидията за партиите да стане 1 лв. на глас. В момента тя е 8 лв. 76 депутати бяха "за", 86 "против", а  6 - "въздържали се".

Вносителите на промените от "Има такъв народ" обясниха, че ако субсидията бъде намалена на 1 лв. на глас, това ще спести над 21 млн. лв. всяка година на бюджета. Те се позоваха на референдума, проведен преди 5 години, на който над 2,5 млн. български граждани гласуваха за намаляване на партийната субсидия.

Първоаначално от ГЕРБ заявиха, че ще подкрепят промените, но впоследствие депутати от партията остро ги критикуваха.

Тома Биков (ГЕРБ) изтъкна, че вносителите знаят, че този закон няма да мине на второ четене, защото няма време и така се заблуждават хората. Според него намаляването на субсидията не означава смяна на модела. Той заяви, че ще гласува против промените.

"Мажоритарният вот можехме да го гласуваме на второ четене и следващите иабори да са с мажоритарна система. Правите подигравка, дори вашите избиратели ще го разберат - за мажоритарните избори нямаше време, но внесохме за единия лев, така че сме си изпълнили ангажимента. Не, това не отменя ангажимента пред вашите избиратели", каза Биков.

Александър Ненков (ГЕРБ) заяви, че много трябва да се внимава с референдумите. Според него "Има такъв народ" са в капана на популизма, в който и ГЕРБ са изпадали.

"Мажоритарният вот някак си не ви харесва, затова решихте да влезете в този другия капан - да натиснете по темата за намаляване на субсидията. Зорлем, на последния ден на народното събрание. Трябва много да внимаваш какво обещаваш, защото някой ден ще се наложи да го изпълниш", каза Ненков по адрес на "Има такъв народ".

Според него референдумите до голяма степен са бягство от отоворност.

Почти всяко изказване бе репликирано от Тошко Йорданов ("Има такъв народ"), който обвиняваше онези, които са против намаляването на субсидията, в лицемерие и незачитане на волята на българските граждани. От "Има такъв народ" обаче старателно избягваха да коментират темата за мажоритарния вот.

На въпросния референдум 2,5 млн. граждани гласуваха не само за субсидия от 1 лв, но и за мажоритарен вот в два тура за парламент. Още на първото заседание на този парламент обаче Йорданов заяви, че тази тема се отлага.

Явор Божанков (БСП) заяви, че партията има последователна позиция, че намаляването на субсидията вреди на демократичния процес.

"И новите избори са по-скъпи от финансирането на партиите. Демокрацията е скъпа. Това не може да бъде аргумент.  Само ГЕРБ има значителни спестявания. Не е правен анализ за разходориентираност", каза още Божанков.

Йордан Цонев (ДПС) определи финансирането от 1 лв. на глас като "мимикрия на публично финансиране".

"Нашите избиратели не гласуваха на референдума. Може би защото разяснихме нашата позиция. 10-15 хил. гласа не достигнаха, з да стане той задължителен, благодарение на нашите избиратели", каза Цонев.

И допълни:

"Такова финансиране е по-евтино за бюджета и по-здравословно за деморкацията. В Гермния е 1 евро на глас, но има още два стълба".

Цонев поясни, че в Германия има политически фондации, а сградния фонд се дава и поддържа изцяло за сметка на държавата.

"Там се наливат десетки, стотици милиони. Идва някъде около 60 евро на глас", каза Цонев.

Според Атанас Славов ("Демократична България) не е въпросът само да се изпълни решението на референдума.

"Субсидията е гаранция за плуралистичен демократичен процес. Досега не сме ползвали нито лев. Възможно е без публично финансиране, но е много трудно. Публичното финансиране е конституционен стандарт. Размерът трябва да се определи. Абсурдно е да оставим партиите в плен на корпративни интереси. Важният дебат е как да отвоюваме партиите от лапите на оилигарията. Трябва прокуратура, специални служби, независим съд", каза Славов.

И заяви, че неговата формация няма да подкрепи промените.

"Изисква се смелост да се изкажеш против нещо, което събира голяма обществена подкрепа. Премахването на субсидията е по-лошия вариант. Референдумът е наказателен вот - спрямо партиите, които са управлявали. Вотът на тези, които искаха да накажат големите партии, ще използва за тези партии, когато махнете публичното финансиране. От субсидията имат нужда алтернативите, които правят политика, големите партии нямат нужда. Моделът трябва да се промени, не да се узакони. Вие узаконявте този порочен модел, който се наложи".

Това каза Крум Зарков (БСП). Той се обяви за пропорционална субсидия, така че големите партии да не получават прекалено много, но малките да не се ощетяват.

Лидерът на СДС Румен Христов обяви, че депутатите от тази партия (двама), които са част от коалицията с ГЕРБ, няма да подкрепят промените.

Според Антоанета Цонева ("Демократична България") резултатът от референдума е бил такъв, защото хората са санкционирали партиите. Тя поясни, че това се е случило заради ерозията на парламентаризма, разрушаането на парламентарната република, завладените институции и неработещите регулатори. Според нея за ГЕРБ не е проблем да няма субсидия, защото "чекмдежетата са пълни с пачки и кюлчета, а прокуратурата гледа настрани".

От "Изправи се! Мутри вън"! заявиха, че ще подкрепят промените. Въпреки това обаче Татяна Дончева, която е част от тази формация, се изказа против тях.

"Откъде идват парите за субсидията? От държавния бюджет. Откъде идват вашите 50-100 лв. за покупка на гласове, клипове, концерти? От черните каси. Управляващата партия дава обещствена поръчка на фирма, тя отделя част от парите, за да спонсорира. Това продължава дори при държавно финансиране. Все от същия държавен бюджет. Преценете колко пари се превъртат. Беше грешка, че игнорирахме референдума, но тя не може да ни води към по-големи грешки. Трябва да има скала на намеление на тази субсидия.  Това удря малките, които сега ще тръгват в политиката. Тя трябва да бъде достъпна. Имате управляващи, които на всеки ваш спонсор могат да започнат гонка. Трябва да има разумно държавно финансиране", каза Дончева.