Нарушения на права, а не легитимни ограничения с цел управление на епидемията - това е знакът на 2020. Непропорционални ограничения, дискриминация и противоправни действия белязаха у нас годината, в която светът се бореше с пандемията от коронавирусно заболяване, се казва в годишния доклад на Българския хелзинкски комитет.

Оттам посочват, че през изминалата година са засегнати правата на стотици хиляди български граждани. И изброяват: правото на лична свобода и сигурност, правото на личен и семеен живот, правото на мирно събрание, свободата на изразяване, правото на придвижване, правото на труд и образование, както и правото на здраве.

„В редица случаи властите използваха противоепидемичните ограничения, за да задушат критични политически и граждански изяви срещу техни политики.

Противоепидемичните мерки предизвикаха периодични дисфункции в работата на съдебната система. Това лиши българските граждани от ефективни вътрешноправни средства за защита срещу нарушенията на техните права“, посочват авторите от БХК.

Според оценката за развитието на политическата среда у нас, от организацията пишат, че „присъствието на ултранационалистически формации в държавното управление оказа негативно влияние върху положението на малцинствата и върху правата на човека в България.“

„Високопоставени политици се ангажираха периодично с дискриминационни подстрекателства, чийто обект станаха ромите, македонците, ЛГБТИ хората, хората с увреждания, както и неправителствените организации, които се застъпваха за техните права.

Правораздавателните органи останаха пасивни към подстрекателствата“, се казва в доклада.

Според анализаторите от БХК „главният прокурор, избран на тази длъжност през 2019 г. заради тесните си връзки с управляващите, не само че не изигра никаква роля в борбата с многобройните и разнообразни нарушения на правата на човека през 2020 г., но с редица свои действия, както и с тези на подчинената му институция, допринесе активно за тези нарушения.

„Той остана бездеен и пред лицето на широко разпространената корупция по високите етажи на властта, която продължи да прониква в държавното управление“, допълват оттам.

В доклада се казва още, че пандемията постави под въпрос безусловността на основните права и свободи. Според експертите на БХК „у нас в особено неблагоприятна позиция се оказаха уязвимите групи, които бяха подложени на несъразмерни ограничения и мерки, оправдани със защита на правото на живот като най-висше човешко право“.

Оттам смятат, че България е една от държавите в ЕС, в които упражняването на правото на здраве среща най-сериозни предизвикателства. Въпреки общото подобряване, все още се регистрират значимо изоставане от средните здравни показатели за ЕС и драстични разлики спрямо държавите с най-добри резултати.

„Пандемията от COVID-19 задълбочи разрива, постави уязвимите групи в крайно неблагоприятно положение, увеличи несъизмеримо здравните рискове пред тях спрямо други групи български граждани, както и пред българските граждани спрямо тези на други европейски държави.

По данни на НСИ, в периода на есенната вълна от COVID-19 през ноември и декември живота си са загубили над 10 000 души повече от средния брой на починалите в същите месеци през предходните пет години“, пише още в доклада.

Според БХК държавата не изпълняваше адекватно задълженията си за осигуряване правото на здраве както за болните от COVID-19 и всички останали нуждаещи се, така и за работещите в здравеопазването.

"Безпрецедентен отказ на България да сътрудничи с международните институции и да отразява отправените критики и препоръки. Сътрудничеството на българските власти с международните и местни организации за защита на правата на човека през 2020 г. се влоши", са някои от другите изводи в годишния доклад на БХК.

От организацията припомнят още, че през годината няколко органа на ООН формулираха препоръки към България, които не бяха последвани от никакви законодателни и други мерки.

И на последно място се отбелязва системно нарушаване на права в контекста на протестите с искане за оставка на правителството и на главния прокурор Иван Гешев.

"Още в първите дни на протестите през юли властите отказаха да отличават мирните протестиращи от провокаторите. Полицията нееднократно употреби несъразмерна сила, а проведени проверки не доведоха до признаване и санкциониране на полицейското насилие.

При ескалацията на напрежението по време на най-големия протест през есента - този на 2 септември - освен мирно протестиращи, от полицейски произвол пострадаха също и много журналисти", припомнят от БХК.