По какво се познават мъжете? По това, че като влязат в цветарница, делят растенията на рози и всичко останало.

За непросветените – това е професионална шегичка, която си разказват цветарите в България. И на пръв поглед звучи повече от правдоподобно. 

Но както собственичката на „Цветята на Мария“ ни обяснява, стереотип е, че мъжете не разбират или не обичат цветя.

„Младите господа все повече се интересуват от растения. Имам много клиенти, които са фенове на екзотичната зеленина, на цитрусовите растения например. Правят цели колекции. Преди години цветята бяха „женска пътека“, започва разказа си Мария Александрова.

Илюзия е, че мъжете не различават други цветя освен розите.

„Цветята на Мария“ е малка, симпатична цветарница, която от около 10 години приема клиенти на улица „6 септември“ в София (до „Малките пет кьошета“).

„Преди това 10 години бях на „Екзарх Йосиф“ до Съдебната палата. Доста натрупан опит имам. Моята страст към цветята тръгна от розопроизводството“, споделя Мария.

С гордост разказва, че е от род с вековни традиции в отглеждането на рози и че от ранна детска възраст е участвала в процеса по израстването на роза дамасцена и производството на розово масло и розова вода.

„От малка съм закърмена с тези неща“, добавя тя.

Защо цветарският бизнес не е за всеки

Мария описва професията си като „прекрасна, но много трудна“.

„При цветарите се вижда само цветната част, но около нея има доста неща, които остават недооценени. Ставане в 4 часа през нощта, обикаляне по борсите. И разбира се – отглеждането на цветята“, разказва тя като посочва, че някои от растенията са твърде капризни и изискват, наред с друго, много светлина. „Моят магазин е малко по-тъмен – не всякакъв вид цветя мога да си позволя, някои много бързо загиват. Петуниите, калибрахоетата и газаниите изключително бързо загиват – искат много слънце.“ 

Друг проблем, който Мария отчита, е пренебрежителното отношение на българите към цветята и цветарския бизнес.

„Българинът все още не е свикнал, че когато се изработи един букет, не е само до цветята. Има други неща, които се поставят вътре – говоря за зелена растителност, да не говорим за самата изработка. Това е труд, който в България не се цени. Навсякъде по света това е прието за съвсем нормално. Тук при нас се брои колко цветя са сложени и хората искат толкова пари да излезе. Удря се малко на пазарлък. Понякога с леко пренебрежение се отнасят, сякаш едва ли не аз си ги отглеждам вкъщи.“

И, да, портокалите се ядат, не са само за красота.

Тя посочва, че по празници цените на растенията на световната борса скачат, което впоследствие рефлектира върху родните вносители. Накрая цената още повече се надува за цветарските магазини.

„И тъй като ние сме в края на веригата, нашите клиенти започват: „Защо розата трябва да струва 4 или 5 лева, а не 2 лева? Толкова ли нямаме в България рози?“. Имаме, но много малко хора могат да си позволят да отглеждат рози в парници. Тези парници трябва да се отопляват, всичко е свързано със страхотни разходи. И затова се работи с внос. Сега идва времето на градинските растения, градински цветя. Български, наши. Имаме страхотни родни производители. И аз, честно казано, залагам на тях, предпочитам ги – говоря за летния период. Просто за мен красотата е при по-естествено изглеждащите цветя.“

Цветя по време на пандемия

Пандемията хванала Мария неподготвена.

„Дойде точно след един от най-големите празници – 8 март. При цветарите повечето магазини са препълнени със стока по това време. И като ги затворихме, голяма част от цветята, които бяха останали непродадени след 8 март, изнесох отвън пред магазина за хората. Да си взимат. Да им е по-ведро настроението въпреки локдауна.“

Пролетта, разбира се, е най-хубавият сезон а всеки любител на цветята.

Тя уточнява, че най-тежко на бизнеса ѝ се е отразил зимният сезон, по-конкретно месеците януари и февруари, независимо че тогава са концентрирани множество български празници.

„Аз съм ориентирана по-различно. Голяма част от бизнеса ми е свързан с озеленяване. Имам договори с фирми за поддръжки на растения. Това ми се отрази – много от фирмите преминаха на работа вкъщи, затвориха офисите си.“

Но затова пък сега с нормализирането на пандемичната обстановка не може да смогне от работа.

„Сега ми идва в повече – тичам от офис в офис, за да възстановя тези растения. Зимният период бе тежък, сега нещата са малко по-различни, защото има много озеленявания на веранди, балкони, заведения. Всеки гледа да пренесе малко настроение чрез цветята.“

Билки и подправки. И още една любопитна тенденция сред младите

„Цветята на Мария“ може да откриете и онлайн – в сайта на магазина и във Facebook.

„Сайтът ми обхваща много от нещата, които предлагам – сватбени аранжировки, всекидневни букети за различни поводи, само аранжировки, саксийни растения. Има пълно описание на всеки един продукт.“

Онлайн страницата тепърва ще търпи промяна. Мария смята да включи раздел, където ще бъдат изложени билки и подправки. Засега е оставила идеята на заден план, тъй като първо иска да се подсигури, че ще може да предоставя въпросните продукти целогодишно.

Билките и подправките се оказват страст предимно на младите хора.

И ще сгрешите, ако си помислите, че билките и подправките са непременно предназначени за по-възрастните клиенти на „Цветята на Мария“.

„Преди по-възрастните хора се интересуваха от цветя. Казваше се, че старата генерация, като отиде на празник, задължително носи цвете – било то букет или саксийно растение. Младите хора пък са големи фенове на подправките. Непрекъснато ми се обаждат, идват, търсят, четат, интересуват се. И ги отглеждат вкъщи.“

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).