През пандемичната 2020 година глобалните задължения - на правителствата, бизнеса, домакинствата и финансовите институции, са се увеличили с рекордните 24 трилиона долара, показват данни на Moody's Analytics, цитирани от investor. Така дълговете вече са 366% от брутния вътрешен продукт, посочват анализаторите.

Проблемът е, че все по-растящите задължения в развиващите се пазари може да забави възстановяването от коронавируса, коментира анализаторът Стив Кокрън. През 2020 година най-голям ръст имат публичните задължения, което не е изненада на фона на отпусканите фискални стимули, посочва той.

В тези икономики публичните дългове са се удвоили за последните десет години и вече представляват около 1/3 от глобалните дългове, сочат още данните на Moody`s. Според анализаторите това ще увеличи още повече пропастта между развитите и развиващите се икономики. Товарът на растящите дългове е по-голям в развиващите се държави, обяснява Кокрън.

Индия, Аржентина и Малайзия например в момента са и в нов пик на случаите на коронавируса. А в много от развитите държави, сред които САЩ, Австралия и Великобритания, вирусът отстъпва. Според Кокрън причината за това е по-бавният темп на ваксиниране в развиващите се страни.

В същото време развиващите се държави вероятно ще трябва да намалят стимулите, за да държат дълга си под контрол.

Комбинирани тези два фактора - свити стимули и ръст на случаите, ще забави икономическия растеж и държавите ще изостанат още повече спрямо развитите икономики.

"Когато икономиката расте бързо, дългът не е такъв проблем", коментира още Стив Кокрън.

Според икономиста растежът през 2021 година ще бъде неравномерен, като САЩ и Европа ще ускорят възстановяването си през лятото. Развиващите се пазари "може да се наложи да почакат малко", допълва той.