Хората може би могат да доживеят до 120-150 години, но това е абсолютният максимум, сочат изводите от ново изследване, пише Live Science.

В проучването, публикувано на 25 май в сп. Nature Communications, учените са използвали математически модели, с които показват, че след 120 до 150-годишна възраст човешкото тяло напълно загубва способността си да се възстановява от стресови събития като болести или наранявания и това води до смърт. 

Подобни изследвания се базират на "исторически и актуални данни от човешката популация", обяснява Джудит Камписи, професор в института "Бък" за изследване на проблемите на стареенето, който се намира в Новато, Калифорния. 

"Това е предположение, но изведено от изчисления", добавя тя. Камписи е и старши изследовател в Националната лаборатория "Лорънс Бъркли", не участва в това проуване, уточняват от Live Science.

То е осъществено от учени от базираната в Сингапур биотехнологична компания Gero, Центърът за изучаване на рака в Бъфало, Ню Йорк и института "Курчатов" в Москва.

Учените са анализирали голяма база данни от САЩ, Великобритания и Русия, общо 500 хил. души. Те използват информация от обикновени кръвни тестове, които се откриват за почти всеки от един от включените хора в базата данни. Проследяваните са подлагани на кръвни тестове няколко пъти в продължение на месеци. Изследователите проследяват два показателя - процентът на два вида от борещите се с болести бели кръвни телца, както и измерват колко варира количеството на червените кръвни телца. Учените ги наричат биомаркери на остаряването.

Въз основа на тези кръвни тестове те правят компютърен модел, за да определят това, което наричат "индикатор за динамичното състояние на организма", или DOSI - мярка за биологичната възраст, която показва колко време би отнело на човек да се възстанови след заболяване или нараняване.

"Авторите могат да използват DOSI, за да измерят времето за възстановяване", казва д-р Марк Кан, декан на Медицинското училище "Кърк Керкориан" и вицепрезидент по медицинските въпроси на Университета на Невада, който не участва в проучването. Според него проблемът е, че в определен момент от остаряването времето за възстановяване става твърде голямо.

Според изчисленията на учените някъде между 120 и 150 г. способността за възстановяване напълно изчезва.

Изследователите гледат и данни като физическата активност, измерена в брой стъпки дневно, за да валидират резултатите. Откриват същия модел - по-младите хора правят повече крачки дневно, докато възрастните правят все по-малко крачки с напредването на годините. Изчисленията при тези данни стигат до същия резултат, както при метода DOSI.

Това проучване не е първото, което използва моделиране, за да изучава продължителността на човешкия живот. Ян Вийг, генетик в Колежа по медицина "Алберт Айнщайн", ръководи проучване през 2016 г., чиито изводи са публикувани в сп. Nature. В него са анализирани тенденциите в очакваната продължителност на живота като заключението е, че е малко вероятно хората да живеят повече от 125 г. Други изследователи обаче смятат, че няма крайно ограничение на възрастта, до която достигат хората. Въпреки че някои допускат, че хората могат да живеят до 150 г., не се казва нищо за качеството на живота на тази възраст, отбелязва Камписи. В последните години много учени съсредоточават изследванията си върху броя на годините, през които хората са здрави.

"Това има много по-голямо обществено значение, отколкото крайният брой години, до които могат да живеят хората", смята Камписи. Здравето на възрастните хора не само се отразява на качеството на живота им, но то има сериозна цена - време, пари, медицински ресурси.

Така че, смятат немалко учени, по-важното е да се подобри възможно най-много качеството на живота на възрастните хора с акцент на това те да страдат възможно най-малко от различни болести, както и да могат по-бързо и лесно да се възстановяват при заболявания или наранявания.

"Има едно сигурно нещо - всички ще умрем", заключава жизнерадостно Камписи пред Live Science.