Как партиите и коалициите са похарчили полагащите им се според Изборния кодекс медийни пакети от държавата за изборна кампания за изборите на 4 април?

Изследване по темата публикува сайтът "Отворен парламент" в деня, в който се очаква ЦИК да вземе решение кои ще са формациите, на които се полагат медийни пакети и в какъв размер за предсрочния парламентарен вот на 11 юли. Проучването е на Института за развитие на публичната среда.

На предишните избори общо сумата възлизаше на 980 000 лв. (с ДДС), разпределени сред 27 партии, коалиции и инициативни комитети. Според Изборния кодекс на партиите и коалициите се полагат до 40 000 лв., ако те не получават държавна субсидия. Коалициите, в чийто състав участват и партии, получаващи държавна субсидия, имат право на средства за медийни пакети в размер, пропорционален на дела на партиите, които нямат държавна субсидия. Инициативните комитети получават медийни пакети в размер до 5000 лв. Тези средства за отразяване на предизборната кампания се одобряват от ЦИК и се насочват към съответните доставчици на медийни услуги.

Графика в пълен размер

Въпреки че регистър за разходването на медийните пакети няма, от "Отворен парламент" правят изчисления по партии и медии за картината в кампанията за 4 април. Ето какъв е резултатът: 

Най-много средства е привлякла телевизия "Евроком" – 414 600 лв. Медията традиционно е предпочитана от участниците и в предишни предизборни кампании. На парламентарните избори през април 18 политически субекта са насочили средства от медийните си пакети към телевизията. Някои от тях са похарчили цялата сума, с която разполагат – това са партия "Благоденствие Обединение Градивност" (39 984 лв.), партия "Нация" (39 916 лв.), партия "Български национален съюз" – НД (39 894 лв.) и партия "Българско национално обединение" (39 888 лв.). Последната от изброените формации бе "мандатоносител" на нерегистрираната все още от съда към онзи момент партия на обвиняемия бизнесмен Васил Божков - "Българско лято" на 11 юли формацията е регистрирана със собственото си име - б.р.

На второ място по привлечени средства е Българската национална телевизия със 191 794 лв. с 12 сключени договори с политически субекти. Най-много средства към БНТ са насочени от коалиция "Демократична България" (37 500 лв.), коалиция "Изправи се! Мутривън!" (28 500 лв.) и партия "Българска прогресивна линия" (27 000 лв.).

Третата най-предпочитана медия е "Офнюз" (Офф медия) с 65 000 лв. Голямата част от сумата идва от партия "Глас народен", която е насочила целия си медиен пакет (40 000 лв.) към онлайн медията.

Следват БНР и "Дарик радио". 

"Партия на Зелените" продължава практиката си да се рекламира в нетрадиционни за политическа агитация медии – впечатление прави договорът й с радио и телевизия "Сити". 

Голяма част от участниците в кампанията са изразходвали напълно средствата от медийни пакети. Единствено партия "Има такъв народ" не е използвала тази възможност за финансиране на кампанията си. Такава беше и предварителната заявка на лидера ѝ Слави Трифонов. 

Графика в пълен размер

От въвеждането на медийните пакети като форма на държавна помощ за партиите в кампаниите, се наблюдават проблеми с прозрачността в разходването на тези средства. За да работи за преодоляването им, ЦИК би могла да създаде и поддържа онлайн регистър, припомнят от "Отворен парламент". Той би спомогнал за повишаване на публичността при договаряне на условията за политическа реклама, заплащана с държавни средства. Сред ползите ще са и информираност на публиката за значението и употребата на медийните пакети. Подобен регистър също така допуска и косвена форма на контрол от страна на самите доставчици на медийни услуги. От платформата припомнят още, че Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) още преди вота на 4 април изпрати предложение на предходния състав на ЦИК за създаването на такъв регистър. Идеята предвиждаше да се предоставя стандартизирана информация за: конкретните медии, с които се сключват договорите; вида на услугите и тяхната стойност; съответните медийни форми и т.н. 

Въпреки че предишната ЦИК е обсъдила идеята в две свои заседания, но регистър не бе създаден.