Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова (към миналата година - с моминското си име Стоименова), бе предимно известна в тесните научни среди, докато през пролетта на 2020 г. прокуратурата рязко не я "популяризира".

Днес тя си чака делото на втора инстанция - Софийски градски съд, след като през март 2020 г. в зората на пандемията получи обвинение по член от НК за човек, който подава "неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога" и с това е предизвикала неоснователна тревога. Инкриминирани са две нейни интервюта пред БНР и БНТ, в които Сербезова предупреждава, че не трябва хората да се запасяват хаотично с лекарства и дори да има вероятност от недостиг, има налични терапевтични алтернативи.

Греховете й обаче продължават: че вместо да си трае и "да не реве" - както сама призна, че е била предупреждавана по-късно - излезе с отворено писмо с апел за "институционална милост": като влизат проверяващи в аптеките, да не са по 10-12 души, както се практикува по онова време (между другото, по-късно и тогавашният министър Костадин Ангелов спря износа на лекарства във връзка именно с дефицит, а и самата прокуратура образува проверки, б.р.).

После професорката излезе и с второ изявление, в което явно натъртваше, че "безспорно някои структури в тази държава могат да приложат възпиращи методи... Като директор на Изпълнителната агенция по лекарствата в периода 2014-2018 г. имах възможност да “опитам”на свой собствен гръб похватите им".

В резултат - след образуването на досъдебно производство, изведнъж и за нея, и за БФС, и за времето на управлението й в Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) се сетиха още НАП и АДФИ. "Законът" се стовари с цялата си мощ - и така до днес безрезултатно.

А прокуратурата по класически начин - при наличие на вече обвинен, рязко забави темпото. На два пъти по делата й в Районен съд дори не се явяваше представител на държавното обвинение, накрая  "великодушно" оттам предложиха заради изявленията й не затвор, а глоба. Сербезова и адвокатите й не се съгласиха и в момента казусът е на втора инстанция - СГС. Където пък градският прокурор не знаеше, че колегите му от Районна са поискали нови доказателства, но това е само щрих от картината...

Хващаме я след пресконференция по повод доклад на здравния комитет към Американската търговска камара, в който отчитат, че въпреки повишените пари за здравеопазване в България, нещата въобще не се получават - "все неща, които си ги знаем", както печално констатира професорката. 

- Някак си в годините, в които уж живеем или поне би трябвало да живеем, как ви се струва едно такова отношение на цялата държавна машина срещу един съвсем обикновен човек? Заради думи, за интервю?

Колкото и пандемията да бе състояние на форсмажор - особено в онези първи дни, защо един човек се "радва на това внимание" според Вас?

- Правилно казахте, че пандемията бе момент на изпитание. Изпитание на ценностни системи, ако щете - на хора, на това - доколко добре сме си построили държавата. Изпитание и към институциите дали ще злоупотребяват с власт или не. Всъщност бяхме свителели, че част от тях не издържаха това изпитание.

Не знам дали си спомняте през март и април 2020 г. точно в най-тежкото време на пандемията - говоря най-тежко не като числа на заболеваемост и смъртност от COVID-19, а най-тежко по отношение на неизвестността на това, което ни чака... Имаше притеснения относно това какво се случва, как ще бъдат лекувани хората, дали ще има лекарства - знаете, че имаше запасяване с лекарства и опашки по аптеките. Защо казвам, че част от институциите не издържаха този своеобразен изпит по държавност, по подкрепа, ако щете по инситуционална мъдрост и визия? Защото вместо да подкрепят българските фармацевти, те хвърлиха проверки срещу тях.

Имаше по 5-6 институции - влизаха в аптеките да проверяват дали случайно фармацевтите не спекулират с цените. Обикновено проверките се извършват от двама проверяващи, смятайте - това са 10-12 проверяващи влизат наведнъж. Във времето, в което ни се казваше, че трябва да влизат по двама души.

Тогава в качеството на председател на БФС аз помолих за институционална милост... Аз осъзнавам колко е важен контролът, но също колко е важно той да се упражнява по подходящия начин, така че да не пречи на лекарствоснабдяването, а в същото време да успокои страховете, че фармацевтите били спекуланти - твърдения, които впоследстиве не се потвърдиха.

Отвореното писмо може да бъде намерено. Освен че призовах за подкрепа на българските фармацевти, посочих в противовес с българската практика какво правят в момента правителствата на други европейски държави.

Е, може би този паралел и тази "дързост" - като слагам думата в кавички, защото аз просто съм си свършила работата, представлявайки българските фармацевти и защитавайки гражданите, които по онова време объркани от информация, от дезинформация, правеха опашки... Всъщност получих обвинение, затова че съм свършила работа, за която съм била избрана. Няма паника, няма и фалшива новина.

- ... Всъщност - колкото и да са неприятни, дори за фалшиви новини все още не се полага затвор...

- Ами моите инкриминарни интервюта са на дата 7 април 2020 - знаете, това е професионалният празник на лекари, фармацевти, медицински специалисти, а предния ден - на 6 април, официално излиза информация от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), че в някои европейски държави има недостиг, а в други се очаква. Като този недостиг е обоснован - защо това се случва.

Т.е., аз на 7 април казвам неща, които са публично известни - разбира се, за тези, които се интересуват от новините, публикувани на сайта на ЕМА.

- Дали думите Ви се потвърдиха или не се потвърдиха, мисля стана очевидно ясно след това. А особено, когато и самата прокуратура образува проверки - включително за спекула, включително освен по аптеки, и по хранителните магазини (нищо че там няма референтни цени, продаването над които да представлява престъплението спекула - имало е при Тодор Живков, б.а.).

 - ...Точно така

- Но моят въпрос беше следният, всъщност те са два въпроса: макар все още да сте вътре в това дело, да ми кажете - прокуратурата според вас правосъдие ли цели с такива ходове?

И второ: доколкото разбрах, изведнъж идват АДФИ, НАП, ако не бъркам, за стари неща - за мандата ви начело но ИАЛ... Какво ви говори фактът, че тези независими една от друга институции, към съвсем различни власти, с различен принципал може в рамките на ден -два да се стоварят срещу даден субект - физически или икономически... Поне не са ви пратили института по "мерки и теглилки", както при собственика на "Хиполенд", където гледахме същия "филм".

Не е ли малко страшничко всичко това?

- Както се изразихте, "този филм" при много други хора е минал незабелязано - те просто не са обявили какво им се случва. Аз обаче смятам, че няма нищо нередно в това да огласиш какво ти причиняват. Защото това може да се случи на всекиго, защото това дискутиране и открито говорене може да даде сили на следващия, на когото се случи - дано да няма много такива! - но да има сили да го сподели, да разбере, че не е сам.

По отношение на това дали се потвърдиха думите ми или не - те бяха потвърдени още в момента на интервютата, но и след това поискахме по Закона за достъп до обществената информация справки и от ИАЛ, и от НЗОК, които потвърдиха моите думи.

Парадокс - но в момента се чувствам като в някаква антиутопия на Джордж Оруел. Защото и в Европейската агенция по лекарствата, и в ЕК, при различни посещения на еврокомисаря по здравеопазване, в доклади на ЕК и обсъждания на ЕП се обсъждаше именно този въпрос - недостигът на лекарства в ЕС. Т.е. - информация, за която българската прокуратура решава, че е фалшива новина и ме съди. Като ми беше определена парична гаранция 20 000 лв. - и това, както си спомняте в условията на пандемия, общо взето нямаше кой знае къде да пътува човек и да се скрие от правосъдието... (тук се смее, б.а.). Пък и не ми е хрумвало да се скрия.

Това отговаря косвено на въпроса какво преследва прокуратурата с това, че обяви две интервюта за престъпления. Този член от НК по непрофесионалното ми мнение не може да се съотнася към интервюта, в които човек изразява професионално мнение, а при фалшива тревога, когато се цели създаване на паника, ангажиране на съществени обществени ресурси и т.н.

- Добре, ама пак да ви върна: този синхрон между хора от различни власти и различни независими държавни органи?!

Помня: едно време беше ясно - едни мутри се бият срещу други мутри, да кажем, за плажа на Обзор кой да го "вземе". Излизат ВИС срещу СИК, срещу Аполо, срещу Първа частна милиция... Млатят се с едни бухалки и накрая, която мутра победи, тя взима плажа. А сега?  

- Сега бухалката е съвсем различна - то е боздуган с много шипове. Които се координират по определен начин. Тези проверки на всички органи са по разпореждане на прокуратурата.

Само за няколко часа след интервютата на мен ми се обаждат - всъщност на следващия ден в 12:40 на 8 април. Че ще ми бъде повдигнато обвинение - директно. Някак си, в моите представи до този момент първо се организира досъдебно производство (всъщност даже първо се прави предварителна проверка, б.а.), събират се доказателства, някой преценява, че те са неоспорими и че е извършено престъпление... И това отнема повече време според мене от 2-3 работни часа. Защото по-късното интервю пред БНТ е около 18 ч вечерта на 7-и.

На следващия ден преди обяд аз получавам обаждане от служителка на СДВР, която казва, че ще ми бъде повдигнато обвинение. Не "елате за справка, да дадете показания" - директно обвинение.

И знаете ли, 10 г. имам опит като одитор в системата на здравеопазване, наблюдавам процесите в страната, научена съм да вадя изводи - вместо да си помисля, че това е някаква телефонна шега, както биха си казали повечето хора, какъв беше моят въпрос? "По кой член?"... И тогава ми се казва - по чл. 326, ал. 1.

Изобщо не подложих на съмнение истинността на това обаждане, защото всъщност държавата на неограничените възможности не е САЩ - а е България. Тук може да се случи всичко и то бързо! Колкото и да звучи иронично - това беше самата истина.

- Неслучайно ви питам за тези детайли. Защото на хората, като им кажат "корупция", си предсатвят: отивам при главния архитект за едно разрешително, или при шефа на КАТ да скъса акта - давам едни пари да ми се свърши някаква услуга. Тук изобщо не говорим за подобно нещо. А за някакво нещо, което върви към роман на Кафка, към "Процесът"... 

... Точно така. Всъщност на 10 април аз си получих обвинението. Не знаех какво ме очаква – задържане или друга мярка за неотклонение... Това е Разпети петък по католическия календар... На 13 април е разпоредено от прокуратурата да се извърши проверка от АДФИ на моята работа като изпълнителен директор в ИАЛ.

- Кои години касае това?

За 3-годишен период от време, въпреки че аз съм била директор на агенцията 4 г. и нещо. И буквално една седмица след това прокуратурата разпорежда да ми се извършат и две данъчни проверки - на мене като физическо лице за 5-годишен период назад и на Българския фармацевтичен съюз.

Като ми бе даден срок от 14 дни да събера всички тези 5 години в документи - говоря за справката като физическо лице. Представете си данъчни декларации, документи, бележки, доходи, излизания в чужбина, колко харчите на ден, за какво... Да го съберете всичко това за 14-дневен срок в условията на пандемия и ограничено пътуване.

Всичко това е било организирано от 8 април сутринта докъм 24 април, тъй като тогава е искането и от НАП за въпросната проверка.

- Тези числа са доста красноречиви (дори без да споменяаваме кафявата "медийна" клоака, която синхронно се задейства срещу Сербезова тутакси, б.а.)

- Да. И особено, като ви обърна внимание, че обвинението по чл. 326 ал. 1 от НК, няма нищо общо с някакви финансови аспекти. Т.е. - нищо не налага да бъдат разпоредени данъчни проверки, защото има достатъчно престъпления в НК, които могат да наведат на мисълта, че има облагодетелстване, незаконни доходи и т.н.

А пък на въпросната проверка за недостига на лекарства, която разпореди Върховна административна прокуратура в края на миналата година - и беше широко анонсирана в медиите, само началото й бе огласено. Оттам нататък никой не знае какво се случва, нито пък Българският фармацевтичен съюз е търсен за някакво становище.

Все пак, да ви напомня, че ако за лекарствата има пределни цени и регулации, при медицинските изделия, каквито са спирт, ръкавици и т.н., всъщност самите колеги ги закупуваха на повишени цени. Тъй като самите производители поради повишено търсене и това, че не могат да насмогнат с производствените капацитети и мощности, естествено - търсенето предполага цената в един пазар, който не е регулиран. Това са основни икономически принципи.

- Казахте в едно интервю - пред бТВ мисля, - че си мечтаете за ден, в който няма цялата работа на държавата да зависи от... комплексите? Или пък от егото беше на дадена личност?

- На определени овластени хора, да - така е.

- Защо така го казахте, какво имахте предвид? 

- Това как ще се употреби властта зависи от ценностната система на човека, който е овластен. Той има стремеж да разпореди определени действия - дали те са целесъобразни, законосъобразни, трябва да има други институции, които преценяват и пазят гражданите от институционално своеволие. Обаче в случая на прокуратурата - това е много широко дискутиран въпрос, особено последната година - няма кой да я контролира. На практика не бива да има какъвто и да е пост в държавата, който да е овластен и да няма възможност за контрол.

Защото тогава зависим от ценностната система на конкретния човек - с любов ли е отгредан като дете, какви събития са му се случили в житейския път, склонен ли е към корупция, склонен ли е да търгува с влияние... Не бива да бъдем зависими от характеристиките на конкретните хора.

Защото това означава, че нямаме изградна система. Нямаме стабилна система и устои на държавата. Трябва да има механизми, с който тези хора да отговарят за своите действия, така както ние с вас отговаряме за своите действия. Не може да има безнаказани.

Не е редно да има безнаказани - може да ви звучи наивно и утопично... Вижте многото дела, които започват с шум и накрая се оказва, че не е имало за какво да бъдат съдени тези хора. Приключват тихо, няма шум, хората осъждат държавата и това излиза от нашите "джобове".

- Да, но както знаете, имаше и конституционно питане до КС - който постанови, че дори Народното събрание няма право да пита прокуратурата за конкретни нейни действия по досъдебни произвоздтна...

Последно - имате и Вие на свой ред дело срещу прокуратурата. Разкажете повече за него.

Всъщност те са две дела. С какво е интерсно това в Страсбург, което е заведено още през юни, м.г.? Обикновено знаете, че пострадалите изчакват да се извърви съдебният път тук - в правоохранителната система в България, и след като се получи решение на всички инстанции, след това съдят държавата в Страсбург.

В моя конкретен случай обаче подходът по отношение на жалбата бе иновативен - не изчакахме да приключи делото по 326 ал. 1, тъй като още в самия генезис нещата не са редни. Защото пак казвам: не може за две интервюта - то очевидно може, де! - не може две интервюта, в които е изразено експертно мнение, което отгоре на всичкото е и доказано, да бъдат обявени за престъпления.

Още в генезиса, в начина, по който това обвинение бе е обявено от прокуратурата, в налагането на парична гаранция, във взимането на отпечатъци за тези две интервюта, има нещо, което не е редно... И има шанс такива дела още в самото начало да бъдат регистрирани. Моето е едно от тези дела. Много рядко се случва, но е прецедент.

- Т.е. - то е на база нарушаване на европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи?

- Точно така. Т.е. - те още в генезиса на този случай признават, че има нарушени човешки права.

А в Софийския районен съд заведох на 13 октомври дело срещу прокуратрата - исковата молба е за установяване на тормоз и дискриминация. Тормозът е ясен, той е институционален, от самата хронология, която ви описах, е документиран тормоз.

Дискриминацията е също ясна за мен – сигурно си спомняте миналата година какви изказвания имаше, по няколко пъти на ден, повтаряни в централните новини: за детските площадки, за труповете, чувалите, за недостига на лекари... Нима тези новини, когато ви се повтарят през 10-15 мин., не придизвикват страх, паника, тревога?

- ... Т.е. - състава на престъплението по чл. 326 от НК?

- ... Да...

- Делото ви е защо другите автори на подобни изказвания не са сега подсъдими заедно с Вас?

- Точно така. Смятам, че аз съм дискриминирана по този признак. Защо публични фигури за много по-тежки твърдения, които - Слава Богу - не се оказаха и верни, не са санкционирани.

Е, можеше и да е по-зле! Можеше да ме задържат - както знаете, има хора, които с месеци са в арестите без повдигнати обвинения...  Винаги може и да бъде по-зле! (вече с ведър смях, б.а.)

Виждаме случаи, в които се използват и други инструменти - особено спрямо хора, които имат бизнес. Може би за хората с по-крупен бизнес у обикновния гражданин стои някакво съмнение: "той за да е толкова успешен, за да е толкова голям, за да е толкова години на пазара, може би и той е участвал в някакви схеми"...

- Е, да не казваме, че често обикновеният гражданин ще е прав...

- Да. Обаче при мен ситуацията е съвсем различна... Тук говорим за две интервюта! Няма бизнес.

В моя случай обаче голяма част от хората - независимо дали разбират от лекарствоснабдяване или не - видяха колко е прогнила системата.

- Как си го обснявате, че авторите на тези операции не се притесняват от това "разголване" на системата?

- Ами, знаете ли - смятам, че тези хора са действали така години наред. И в момента, в който се появява някой, чието изказване не се е харесало на някого, действат както винаги са го правили. Някак си сме свикнали да се свиваме... Но моята ценностна система е друга.

- Е, да де, но колко "обикновени" хора биха устискали?

- Не бива да делим хората на обикновени и необикновени - всички сме необикновени и не знаем на какво сме способни, докато не се наложи да използваме тези способности. И нашите способности не са толкова производни на ресурси, а на ценностна система.

А на въпроса - докога ще устискат, бих отговорила: докогато е необходимо!

За да дойде момент след 10 г., след 5 или след по-малко - дай, Боже - когато този разговор да изглежда толкова далечен, че чак нереален.