Българският план за възстановяване и устойчивост, който бе ревизиран и променен от служебното правителство, вече е изпратен в Европейската комисия за предварително одобрение. Това става ясно от думите на министъра по разходването на европейските средства Атанас Пеканов пред БНТ от днес. 

България има възможност да получи 12 млрд. лв. от възстановителната програма на ЕС, но проектит в Плана трябва да бъдат одобрени от Комисията. Припомняме, че предишното правителство на Бойко Борисов представи три чернови на проекта, но в крайна сметка отказа да го изпрати в Брюксел. Новата администрация на Пеканов пък заварила текстовете "на чернова", както самият той се изрази преди седмици, и взе решение да промени или измени около половината от проектите. 

"Тази седмица представихме нашите предложения за промени пред службите на ЕК. Новите проекти трябва да минат процес на одобрение през службите. Ще бъдат необходими около две седмици, за да получим обратно техните коментари. Към средата на юли се подготвяме за представяне на Плана пред обществото, като се надяваме тогава да сме получили обратна връзка и от службите на ЕК. В края на юли ще сме готови с нашата версия на плана", обясни днес Пеканов. 

Той коментира и най-важния политически сблъсък около Плана - този между него и софийската кметица Йорданка Фандъкова. Пеканов искаше да намали парите за София, за да може да ги преразпредели към по-изостанали региони на страната. Според Фандъкова обаче, така щяло да се спре строителството на новия лъч на метрото. Последва битка през медиите, а накрая и среща между двамата. 

Днес Пеканов казва, че все пак парите за метрото ще останат, но ще се търсят варианти за намаляване на парите по другите столични проекти. 

"Проектът за метрото няма да бъде ощетен. Търсим възможности заложените 560 милиона, концентрирани за софийски проекти, да бъдат намалени, Тези 200 млн. лв, които бяха споменати, са за ВиК, относно които имаме дискусии дали е правилно да бъдат реализирани, защото тези ВиК мрежи са под концесия и не е ясно дали може да се помага така на концесионера“, каза още той и подчерта, че е поел поста с няколко лични приоритета, отнасящи се най-вече до образованието и здравеопазването, където в новия вариант на Плана за бъдат отпуснати повече средства."

Той продължава да вярва, че искането му е стъпило на добра икономическа логика, а и правна такава, защото, по собствените му думи, "в чл. 3 на Регулацията, създаваща Механизма за възстановяване и устойчивост, ясно е посочено, че Плановете трябва да допринасят за териториалната и социална кохезия". 

Както Клуб Z вече писа, големият проблем е, че София така и не бе изведена като отделна териториална единица, а е част от Югозападния икономически регион. Така тя може да участва в проектите за по-голяма част от региона и да се финансира допълнително. В целия ЕС столиците са отделни икономически региони, именно защото са най-развити и имат нужда от по-малко пари по кохезионните политики. 

Пеканов обясни и че е имало сериозен проблем с 800-те милиона лв. предвидени за "Напоителни системи". Той обясни, че има сериозни притеснения дали проектът няма доведе до сериозни щети за околната среда, но не даде повече подробности. 

"Може да се каже, че подобрихме Плана. Някои проекти бяха вече добри, други оптимизирахме, трети са изцяло нови. По около половината от проектите има оптимизация. Залагаме и  по-амбициозни цели на оперативно ниво как ще се реализира Планът – кой ще следи изпълнението, как ще се контролира разходването на средствата. Ще искаме помощ и от ЕК, за да се надгради капацитета на българската администрацията. Планът е много различен нов механизъм, който ще изисква на всеки 3 месеца да следим как се реализират и изпълняват целите", коментира Пеканов.

Служебният вицепремиер разясни, че няма как да отключи кредитното финансиране по Плана (сега България ще получава само грантове), защото предишният парламент е решил това да не се прави. Тоест - за да има промяна в тази родна нагласа е нуждно да има действащо народно събрание. Това обаче може да стане и на по-късен етап. 

Със сигурност твърде голямата зависимост от европейски фондове не е добра дългосрочна стратегия и трябва да търсим начин да излезем от нея. От друга страна, дали без тях щяхме да наваксаме е много спорно. Но трябва да се движим с много по-бързо темпо. Ако сравним своето развитие с това на други източноевропейски страни ще видим, че не се справяме достатъчно добре и като темпове би трябвало да растем много по-бързо. Други страни се развиват по-бързо от нас, така че употребата на тези средства може да е по-добра“, завърши вицепремиерът Атанас Пеканов.