Има си две китари, които свирят в хармония мелодично соло, има си прав такт 4/4 и къртещ бас - плюс стържещия глас на Удо Диркшнайдер. Какво повече му трябва на метъла?!

Дядо ви Удо, макар че е озаглавил албума си Game Over, сякаш никак не иска да се предава.

Затова и пусна тази химноподобна творба - сякаш родена за друсане на глави, и оливане на черните тениски с "бюджетна" наливна бира.

Удо е за немския метъл нещо като "Щурците" за българската музика изобщо.

Когато се навъдиха последователи, които почнаха да свирят по-бързо и да ползват повече думи в речника си на английски, им излезе името пауър метъл.

Но всичко тръгна от Удо, Щефан Кауфман, Волф Хофман и някогашната им група Accept - нека не се лъжем.

За високия "кинта и 50" Диркшнайдер сме ви разказвали много пъти. Макар да е роден през 1952-а, гласът му все още звучи като ъглошлайф на ГЕРБ-фирма, усвоила еврофондове, която опитва да изстърже прясно положен асфалт. Но понякога опира в арматура... 

Иначе големият малък Удо анонсира финалния си албум на 22 октомври. Да видим...