Дебютният филм на Душан Ханак „322” даде старт на програмата „Чехословашката Нова вълна. 1969. Забранените филми”
на 28 февруари в Дома на киното, а режисьорът получи Наградата на София за приноса си към изкуството на киното.

Ханак е словак, роден на 27 април 1938 г. в Братислава. През 1965 г. завършва Кино и телевизионния факултет към Академията за изящни изкуства в Прага (FAMU). Снима поредица късометражни филми („Artists“, „Learning“, „Call into Silence“ – 1965; „Old Shatterhand Came to See Us“ - 1966, „The Mass“ - 1967, „The Day of Joy“ - 1972), които печелят големите национални и международни награди в Оберхаузен, Монтевидео, Бианалето на младото изкуство...

През 1969 г. излиза първият му игрален филм – „322“, забранен в Словакия веднага след заснемането му. Тайно филмът е представен на фестивала за млади режисьори Манхайм-Хайделберг, където получава голямата награда. Творбата е дълбока психологическа и екзистенциална драма не само за болестта на отделния индивид, а и на цялото общество. Йозеф Лауко е готвач на средна възраст, болен от рак в последен стадий. Той живее с капризната си бивша съпруга. Докато мъчително чака прогнозата за болестта си, Лауко преосмисля живота си, пита се дали е живял достатъчно пълноценно и доколко е бил истински във взаимоотношенията с хората около себе си. Един ден получава обаждане от болницата, от където му съобщават, че имат свободно легло. Лауко осъзнава, че краят му е близо, но с това започва все по-ясно да си дава сметка и какво представлява животът на другите.

След „322” Душан Ханак режисира пълнометражния документален филм „Картини от стария свят” („Pictures of the Old World”, 1972). Независимо от положителните отзиви филмът бързо е прибран във филмотечните складове. Въпреки отношението на властите обаче неговият „Аз обичам, ти обичаш” („I Love, You Love”, 1980) му донася „Сребърна мечка” за най-добър режисьор на 39-ото Берлинале.

От 1992 г. Душан Ханак е преподавател в Кино и телевизионния факултет към Академията за изящни изкуства в Прага, а през 1998 г. получава най-високата академична степен „професор“. През 1991 г., по време на ретроспективата с негови филми в Денвър, Ханак получава наградата за отлични постижения в киноизкуството. През 2004 г. e удостоен с най-високото държавно отличие „Кръста на Прибина“ – І-ва степен (Pribina’s Cross of 1st Class), за изключителния му принос към културното развитие на Словашката република. Носител е на „Кристален глобус“ за изключителния си артистичен принос към световното кино в Карлови Вари 2008.

„Да бъдеш кинорежисьор е рискована работа. Аз винаги съм бил максималист. До неотдавна, ако искаш да направиш добър филм в тази част на света, трябваше да вложиш изключително много енергия и усилия, да преодоляваш съпротивата на системата, да си създаваш проблеми, които вредят на здравето ти - коментира Душан Ханак. – Моето поколение израстна с идеята, че правенето на филми е неразривна част от културата, а не само забавление и търговска дейност. Днешните филмови режисьори трябва също да развиват духовните, моралните и художествените стойности, както на националното, така и на световното кино.”