Служебното правителство е успяло да намали концентрацията на ресурси в столицата „Имаше два специфични проекта за София, за около 500 милиона лева, които сега биват намалени с 200 милиона лева, като запазихме проекта за метрото“ - това обясни вицепремиерът по управление на европейските средства в служебния кабинет Атанас Пеканов след заседанието на Министерския съвет днес. Поводът - представянето на ревизирания и доразработен План за възстановяване и развитие на България.

 По думите му разпределението на парите по Плана за възстановяване трябва да е по-справедливо и да се не се допуска концентрация на огромни средства в най-развития регион у нас.

След извадените столични проекти за финансиране са тези за ВиК-мрежата на столицата. По този повод по-рано днес Столичният общински съвет - или по-точно управляващото мнозинство в него от ГЕРБ и ВМРО, изпрати протестна декларация по повода.

Все пак финансирането на столичното метро остава в Плана за развитие.

„Проектът за столичното метро се запазва, защото г-жа Йорданка Фандъкова ни информира, че дори най-малкото намаление на ресурса по този проект би заплашило неговото реализиране поради невъзможността на Столичната община да го финансира със собствени и заемни ресурси“, заяви Пеканов.

На свой ред кметицата на столицата реагира, че в други страни правителствата "не воюват със своите столици". Според нея финансирането на мерто с европейски средства е нормална практика, а в плановете си развитие сега и други страни са предвидили подобни проекти. Тя твърди, че примерът даван от Пеканов по отношение на това, че Виена сама е направила своето метро, не е коректен - защото половината финансиране е било от държавата, а не от бюджета на европейската столица 

11 нови проекта и 7 нови реформи в ревизираня План за възстановяване. И няма риск за парите за България

Ревизираният План за възстановяване и устойчивост на България включва 11 нови проекта и 7 нови реформи, срещу които страната ни ще получи 12,6 млрд. лева. Общо проектите стават 57, а реформите – 43, като се очаква да бъдат активирани още около 8 млрд. лева национално съфинансиране през държавния бюджет и частни инвестиции, така че общият икономически импулс от Плана да бъде около 20 млрд. лева в следващите години, обяви вицепремиерът Пеканов.

„На първо място, искам да разсея съмненията, че има риск за тези средства. Парите за България са сигурни и чакат да постигнем консенсус по плана. Те ще дойдат след като той бъде изпратен и одобрен. Другите страни също все още не са получили техните средства. От една страна, споделям желанието да бързаме, но от друга страна индикациите, които сме получавали и от европейските институции, винаги са били, че по-важна е не бързината, а да представим план, който да отговаря на амбициите и да предвижда използване на тези средства по най-добрия възможен начин“, заяви в началото Пеканов. 

Поводът за думите му - бившият премиер Бойко Борисов и представители на ГЕРБ често упрекват служебното правителство, че е забавило внасянето на плана на България в Европейската комисия за одобрение - нещо, което отдавна са направили останалите страни членки на ЕС. Всъщност документът бе ревизиран, а преди това кабинетът на ГЕРБ - докато още беше на власт, отказа сам да го изпрати в Брюксел.

Пенаков отчете, че при ревизията на плана, изготвен преди това от редовното правителство, са увеличени парите за два важни сектора – образование и здравеопазване.

„В сектора здравеопазване вместо саниране на болници, проектите задават много повече фокус  върху осигуряването на апаратура, както и два конкретни проекта – за т.нар. „строук“ центрове, които да лекуват и третират случаи на инсулти, и за спешна медицинска помощ по въздух, т.нар. HEMS“, обясни Пеканов.

Програмата за подкрепа за развитие на индустриални паркове е променена с цел по-цялостно развитие на тези паркове, а като партньор се включва Европейската инвестиционна банка, обясни вицепремиерът. Увеличава се ресурсът за Програмата за икономическа трансформация, като в нея има три фонда – растеж и иновации, зелен преход и кръгова икономика, инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация. 

„В същото време прекалибрираме програмата за саниране, като отпадат 200 млн. лева за саниране на еднофамилни къщи, тъй като имаше съмнения дали именно тези бенефициенти имат нужда от тези средства. Въвежда се и 15% съфинансиране за къщите от по-висок енергиен клас. Увеличаваме 7 пъти бюджета за програмата за финансиране на ВЕИ на покривите на жилищните сгради и почти двукратно тавана за финансиране на даден проект. По другите проекти приехме някои ограничения в бюджета, тъй като трябваше да намерим нужните ресурси. Разширява се компонента „Биоразнообразие“ с един нов проект за гарантиране и възстановяване на екосистемите“, разказа Пеканов.

Той призна, че още има "червени линии" между България и службите на ЕК, и сред тях са бъдещето на въглищните региони. Второ - проектът за напоителни системи не е бил защитен добре :  "...липсват нужните за такъв грандиозен проект обосновки пред Европейската комисия как той няма да навреди на околната среда, липсва оценката на въздействието върху околната среда". Въпросният проект е рискувал да забави плана още месеци, затова е премахнат. 

„Друга реформа залага създаването на Съвет за икономически анализи, в който да влизат водещи български икономисти, които преподават в престижни университети.  Лично разписах тази реформа, защото смятам, че ще е изключително полезно подобни експерти да могат да изготвят и публикуват годишен доклад за предизвикателствата и решенията пред българската икономика и общество – нещо, което често липсва в страната ни, и е липсвало и при изготвянето на Плана за възстановяване и устойчивост сега“, обясни  Пеканов и посочи, че благодарение на първоначалната работа именно на такъв съвет е изготвен Планът за възстановяване и устойчивост на Гърция.

С пари от финансовия механизъм на ЕК се предвиждат и проекти за модернизиране на материалната база за Агенцията за социално подпомагане, както и за модернизация на Агенцията по заетостта.

Още една важна реформа е била предложена от социаното министерство - за индексиране на гарантирания минимален доход, която реформа адресира дългогодишна критика към страната ни, че такава индексация липсва

„В сферата на здравеопазването също има два нови проекта – за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ – HEMS, както и за националната дигитална платформа за диагностика“, посочи Пеканов и добави, че са преработени и текущи проекти, а компонентът е увеличен със 170 млн. лева.

„Моето мнение е, че следващото българско правителство трябва да работи и по активиране на заемната част по Плана за възстановяване и устойчивост. Това са заемни средства, които да се влеят сега в икономиката ни, и да бъдат изплатени далеч във времето. Икономически именно този подход има смисъл и много други страни в ЕС също го използват. Това ще даде възможност и на проекти, които към момента не са влезли в Плана, да бъдат включени“, каза още вицепремиерът.

То йпризова за приемственост и се обърна с апел към партиите да бъда обсъдени двете горещи теми - едната е в сферата на енергетиката, другата е по отношение на върховенството на закона. "Планът изисква да заложим амбициозни реформи, които ще се случат в следващите години. Не е редно един служебен кабинет да заложи такива въпроси от политически характер и трябва да има приемственост и дискусии, за да се реши как ще бъдат адресирани нуждите от такива по-големи амбиции в тези сфери“, обобщи Пеканов.