Враговете на ваксинациите защитават нейното целомъдрие и се борят за нейната непоругана чест. А привържениците на имунизациите казват, че е по-добре да се лишиш от девственост, отколкото да умреш.

Всички знаем, разбира се, как Екатерина Велика наредила да се засаждат картофи в цялата империя и се борила за ваксинации срещу едра шарка. Нейният внук пък, Николай Първи, от сърце мразел науката и смятал учените германци за подпалвачи на революция в страната. Обаче мислел ли е някой, че това напрежение ще просъществува и до ден днешен в главите хората, при това – от най-високите елити до скитника? 

Но какво има да се чудим и маем: Русия винаги е била страната на чудесата. Тук вярват в уроки, в лошо око, в черни котки, в счупени огледала и в какви ли не шарлатани окултисти. Мракобесието се е загнездило и в църквата, а държавата умело си създава една особена телевизионна реалност, в зависимост от своите политически изгоди. Объркано от всичко това, народното съзнание си го изкарва върху ваксините. 

Страната е разделена на три лагера

Около ваксините в нашата страна са се образували три партии. Първата – това са правителствените всезнайковци и техните телевизионни подмазвачи, които по призива на президента настояват за повсеместни ваксинации в цялата страна. Ако трябва – дори за принудителна ваксинация. Те самите, като истински патриоти, също са се ваксинирали. Останалите две партии - това са добре познатите ни западняци и славянофили, макар и в нови одежди. 

Западняците, както си му е редът, вярват в здравия разум. Парадоксът обаче се състои в това, че в случая с ваксинациите те по принцип застават на страната на властта, макар че инак, явно или тайно, се обявяват против нея. Най-прочутите ни прозападно настроени артисти отдавна се ваксинираха, независимо от факта, че в тези среди недоверието към "Спутник V" е особено високо. Те смятат, че ваксината е разработена набързо, но не за да бъде защитено населението, а за да демонстрира пред света, че ние сме най-добрите. 

Колкото до принудителната ваксинация, нашите прозападни либерали се обявяват против и поддържат тезата, че всеки, който на иска да се ваксинира, носи лична отговорност за това. От своя страна нашите условни славянофили представа си нямат какво е това лична отговорност – яде ли се, пие ли се. И поради това отношението им към ваксинирането се намества някъде между бойкота и безумието. 

Ваксинациите – от "Холокост" до "печат на изчадието"

Сред борците срещу ваксинациите на първа линия се хвърля актьорът Егор Бероев. Той си е пришил жълта звезда на сакото и сравнява принудителната ваксина с Холокоста. Рокерът Кинчев също сравнява принудителните имунизации с фашизма – а както се знае в руското съзнание сравнението с фашизма е най-страшното обвинение. А пък актрисата Мария Шукшина изнамери не по-малко сериозен православен аргумент. В борбата срещу ваксинирането (а в нейната версия – срещу „чипирането“) тя се осланя на мнението на един православен атонски старец от 19 век, според когото всяка ваксина е „печат на изчадието“. 

В отбора на знаменитите антиваксъри особена роля играе, разбира се, Никита Михалков, който изведе протестите на международната сцена и заяви, че Бил Гейтс отдавна мечтаел да чипира и постави в зависимост целия свят. Темата за „американския течен чип“ се въртеше из руските властови структури още преди пандемията, така че на конспиратолозите им беше особено лесно да я закачат и за пандемията. 

Според мен обаче „течният чип“ се върти в представите на нашия народ вече от стотици години. Той има общо не толкова със съвременните ваксини, колкото с преплитането на архаичните вярвания с руската история, в резултат от което се е образувала и „руската душа“. 

Днес около половината население не желае да се ваксинира, а противниците на принудителната ваксинация са още повече. „Руската душа“ вярва, че срещу COVID-19 повече помага физкултурата или водката. Че опасността от него е преувеличена, защото той не е по-опасен от грипа. 

COVID-19 отвори кутията на Пандора. Ако „руската душа“ има толкова архаично отношение към житейските ценности, то какъв смисъл изобщо имат европейските идеи за либерализация на страната и за демократични избори? Пандемията в Русия извади на бял свят отчетливата разлика между свобода и „народна воля“. Свободата, която е свързана с личната отговорност, е по-свойствена на европейския разум, в който се кълнат защитниците на ваксинациите. От другата страна е концепцията за „народната воля“, която обожава всякакви форми на самоутвърждаване и няма никаква връзка със социалната практика. 

Андрей Макаревич се обърна към противниците на ваксината с призива: „Хора, не бъдете идиоти!“ Но тук нещата никога не са толкова прости. У нас противниците на ваксината не са просто идиоти, те по генетичен път вече са придобили "течния чип". 

По команда ще се ваксинират всички

В момента са ваксинирани едва 15% от населението. Но правителството поема курс към повсеместни действия. И скоро сигурно ще прокара идеята за доброволно-задължително ваксиниране. Народът ще се смири. Артистите-антиваксъри бързо ще забравят бунта си – техните страсти са мимолетни. Ако в главите им наистина цъка онзи „течен чип“, той стои не само зад острите им реакции на тема Ковид, но и ще обясни тяхното одобрение практически за всички действия на властта. Казано накратко: по команда ще се ваксинират всички, макар че някои ще го направят неохотно. Но това ще бъде насилие над „народната душа“, която Кремъл винаги ухажва, защото тя е основният му електорат. През септември има избори за Дума и дори ако бъде разбита „несистемната опозиция“, властите ще продължават да възпитават народа си с метода на моркова и тоягата – народа си, който е призван да вярва в непорочността на Русия. 

Накрая нека да си призная, че като руски човек и аз се боя от черни котки. Въпреки това преди няколко месеца рискувах и се ваксинирах. Искам обаче в страната да има пълна яснота за "Спутник V" (напразни мечти, май) и по-малко държавно подбудителство по въпроса за „течния чип“ (също наивна надежда). 

Аз съм против държавната принуда да се ваксинираш. И само бъдещето може да покаже колко сме изостанали в реалната самоотбрана на страната срещу COVID-19. 

Виктор Ерофеев е един от най-известните съвременни руски писатели. Той е още литературовед и телевизионен водещ, кавалер на френския Орден на почетния легион. 

* Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Дойче Веле