Всеки предварително обявен скандал в света на изкуството рядко се оказва наистина скандал. Изключение този път направи постановката на „Дон Жуан“, с която бяха открити най-важните дни на операта в света – тези в  Залцбург. На операта присъстваха  и президентът Румен Радев със съпругата му Десислава Радева по покана на австрийския държавен глава.

Критиците в цяла Европа споделят коренно противоположни мнения за операта, режисирана от звездата Ромео Кастелучи.

Постановката му обещаваше изцяло нов прочит на прочутата опера на Моцарт - пищни декори, над 200 статисти и истинско завръщане на изкуството обратно на сцената след пандемичната 2020 година.

„Кастелучи отново успя да върне Дон Жуан чак до корените на мита за него -  до античния Дионисий и похотливите му сатири. За целта той буквално измита сцената в първото действие с помощта на облечени в бяло десетки сценични работници. Когато всички декори са демонтирани, през сцената минава козел. По-късно Дон Жуан пее, обграден от 150 статистки по бельо. Някои от сцените са наистина удачно съчетание на режисьорския поглед, сценичната работа и вълшебвната музика на Моцарт. Други обаче приличат на безмислени инсталации, които оставят Моцарт да звучи просто като фон“, пише „Нойе Цюрхер цайтунг“ в критиката си за операта.

Швейцарският вестник е и най-любезен към режисьора. Германските вестници пък го разкъсват.

„100 метра дълга и 25 метра широка е сцената в Залцбург. Достатъчно място за Ромео Кастелучи, на което той да ни покаже хилядите си безумни идеи“, не пести хапливост „Тагесшпигел“. 

„Новата инсценировка на операта, с която за първи път преди 101 години е открит фестивалът в Залцбург, кара зрителят да се измъчва четири часа в загадки. Какво точно иска да ни каже Кастелучи? 

Първо огромен брой облечени в бяло сценични работници разчистват сцената цели седем минути под звуците на гугутка. След девет минути празната сцена е пресечена от един козел.

В десетата минута на сцената пада пиано! Звукът от падането ехти дълго. В единайстата минута на сцената излиза и първата гола статистка. В следващите минути сцената е затрупана – лимузина, инвалиден стол, баскетболни кошове. От руините на разбития клавир излиза Лепорело (Вито Пиранте) – съпроводът в първия речетатив на Дон Жуан (Давиде Лучиано). Възможно обаче е да беше и обратното – и двамата са облечени в бяло, и двамата са баритони и човек трудно ги различава.

Нататък всичко става още по-трудно за разгадаване и дори блестящата Надежда Павлова в ролята на Дона Анна не може да ни избави от напрежението, пеейки пред една патерица. Защо по дяволите е там тази патерица?

Дори и тази опера на оперите, която всички знаем нота по нота и можем сами да изпеем, може да се загуби в несвързания поток от асоциативни инсталации на сцената. Човек първо се уморява, а после се вбесява. Защо, наистина, беше тази патерица там?“, пише „Тагесшпигел“.

Това е най-необичайният „Дон Жуан“, поставян някога, коментира и „Ди Велт“.

„Публиката се наслаждаваше на прекрасната музика, на щедрите декори, на ексцентричните до кичозност идеи на Кастелучи. Но едно можем да кажем със сигурност: Моцарт вече не живее в Залцбург“, категоричен е вестникът.