Афганистан отново е под контрола на талибаните. Говорител на екстремистите увери, че страната няма да се превърне в база на терористични организации и че ще бъдат спазвани правата на жените и малцинствата и свободата на изразяване… "в съответствие с шериата".

Но не е като новите стопани на Кабул да са прочути със спазването на обещанията си. Времето ще покаже дали клетките на Ал Кайда ще възобновят дейност. И дали кървавата саморазправа с критичните гласове сред населението и приближените на сваленото афганистанско правителство няма да доведе до нов мигрантски поток към Европа.

Каквото и да свършат талибаните оттук-нататък, голяма част от отговорността ще лежи върху плещите на САЩ. Президентът Доналд Тръмп подкрепи споразумението в Доха от февруари 2020 г., уреждащо окончателното изтегляне на американските войски до 1 май 2021 г. Байдън единствено отсрочи до 31 август, това което предшественикът му стартира.

Настъплението на талибаните бе логичната последица на този процес. Като наблюдаваме как облаците все повече се сгъстяват над Кабул, няма как да не се запитаме – защо й трябваше на Америка да напуска Афганистан? 

Мисията - изпълнена. Или край на безкрайната война

Джордж Буш-младши даде началото на войната в Афганистан след атентатите от 11 септември 2001 г., организирани от лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен. Талибаните осъждат атаките, но отказват да се съобразят с ултиматума на САЩ и да предадат укриващия се терорист.

Това довежда до инвазията на Америка. 20 години по-късно Джо Байдън обяви, че мисията отдавна е изпълнена.

"Отидохме на война с ясни цели. Изпълнихме тези цели. Бин Ладен е мъртъв и Ал Кайда е смалена в Афганистан. И е време да сложим край на безкрайна война", съобщи държавният глава в края на юли, цитиран от Ен Пи Ар.

Конфликтът в Афганистан е най-дългата война в историята на Америка. Хиляди американски войници загубиха живота си, а някои от последните попълнения в армията на САЩ дори не са били родени на 11 септември 2001 г.

Според някои победата на талибаните доказва, че изтеглянето на САЩ е било прибързано. Но Вашингтон инвестира над 2,2 трилиона долара във войната в Афганистан, от които не малко средства бяха разпределени за тренирането на афганистански войски. Нима резултатът от конфликта щеше да бъде по-различен, ако американската армия бе напуснала през 2030 или 2040 г.? 

"Каква ни е мисията? Да унищожим талибаните? Да засилим правителството на Гани? По какъв начин? И отново - каква ни е целта? Ние няма да се връщаме обратно", заяви бившият посланик в Кабул Раян Крокър пред Ен Пи Ар.

Войните, които имат значение

Американските президенти имат навика да водят войни срещу непобедими съперници. Линдън Джонсън обяви "война срещу бедността", Ричард Никсън - "война срещу наркотиците", а Джордж Буш-младши - "война срещу тероризма".

Каквито и разхищения да се вършеха по първите две програми, те поне бяха насочени в помощ на американските граждани.

Последното трудно може да бъде казано за "войната срещу тероризма". Едва няколко години след началото й тя се превърна в удобно извинение на САЩ да се превърнат в световната полиция, чиято основна цел бе да въдворява, понякога и насилствено, "демокрацията" навред из планетата. И то за много пари.

През март Байдън подписа пакет от мерки за възстановяване от COVID-19 на стойност 1,9 трилиона долара, а през август Сенатът одобри план за съживяване на икономиката за 3,5 трилиона долара и инфраструктурен план за 1 трилиона долара.

Докато Европа се подготвя за предполагаемия бежански поток от Афганистан, през юли 2021 г. митническите служби на САЩ отбелязаха 20-годишен рекорд - почти 200 000 срещи с мигранти по южната граница.

Ал Кайда може и да възобнови дейността си в Афганистан. Но всеки експерт по международни отношения би посочил Китай като най-голямата заплаха за сигурността на Америка. Или поне за интересите й*.

САЩ са изправени пред големи предизвикателства. Но Афганистан на този етап сякаш стои най-отзад на опашката.

Глас народен, глас Божи

Според проучване от юли на мозъчния тръст Чикагския съвет 70 процента от американските граждани подкрепят изтеглянето на американските войски от Афганистан. Партийното разпределението изглежда така - 77 на сто от демократите, 70 процента от независимите и 56 процента от републиканците искат намесата на САЩ в близкоизточната страна да приключи.

Критики за начина на напускане на Кабул има - вече се отправят асоциации с паническото измъкване от Сайгон през 1975 г. Доналд Тръмп пък поиска оставката на Байдън заради скоростната победа на талибаните в Афганистан.

Но именно републиканецът показа на всички политици правилния път към сърцето на средния американец. Говори му, че Америка трябва да е на първо място и че трябва да бъде извадена от безкрайните войни, в които излишно се пилеят американски животи и долари.

Външнополитическият курс е само проекция на това, което се случва у дома. Американският гласоподавател категорично отсъжда какво трябва да свършат политиците по адрес на Афганистан. И може да накаже тези, които не го слушат, на междинните избори за Конгрес през 2022 г.

Не Афганистан. Победа на републиканците догодина ще е Сайгон за Байдън и Демократическата партия. 

---

*Ако си позволим да бъдем докрай цинични бихме предположили, че нестабилната ситуация в близкоизточната държава би оказала много по-неблагоприятно въздействие върху Китай, отколкото върху САЩ. Комунистическата страна дели с Афганистан 76-километрова граница".