Днес отбелязваме 136 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

До него се стига след бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик, Голямо Конаре и други южнобългарски селища, координирани от Българския таен централен революционен комитет. В резултат на военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I.

На 6 септември 1885 г. войските на Пловдивския гарнизон и въстаническите чети  провъзгласяват тържествено Съединението на Княжество България с Източна Румелия под скиптъра на княз Александър I. 

Съединението от 6 септември 1885 г. , което не е одобрявано от международната общност, получава дипломатическо признание с българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. И Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 г. 

Мнозина наши сънародници си мислят, че националният ни девиз “Съединението прави силата” е вдъхновен от събитията на 6 септември 1885 г. Всъщност той е взет за мото на страната веднага след Освобождението и в първия ни монетен закон от 1880 г. е записано, че изречението ще се отсича върху първите български платежни средства. Постепенно става все по-популярен и въпреки че е махнат от герба при конституцията на комунистическата власт, той не е свалян от фасадата на Народното събрание. 

Девизът е буквален превод на белгийското мото L'Union fait la force, което се използва и днес. “Съединението прави силата” е девиз още на Ангола и Хаити.